Най-дразнещите лица в политиката - част 1

Българската политика предизвиква все по-малко интерес сред хората у нас, което я превръща в самоподдържаща и самодостатъчна си система. Лошото в това е, че така се създават условия за бавно или никакво развитие, корупция и вътрешни игри, които допълнително отблъскват всеки външен на тази система човек. Тоест масата хора спира да се интересува от начина, по който се управляват собствените им пари и условията, в които протича собствения им живот.

Това безразличие и отблъскване от политиката се дължи на десетки фигури, които превърнаха политиката в синоним на нещо мръсно, непочтено, нерегламентирано. Избрах десетима актуални политици, чието влияние според мен има негативен оттенък върху отношението на гласоподавателите към тази така съществена сфера от живота на всеки от нас. Сега ще ви представя първите пет от лауреатите от тази позорна класация:

10. Надежда Михайлова, СДС


снимка: actualno.com

“Хубавото Наде” изгря внезапно на политическата сцена и забрави да слезе от нея. За разлика от безславно и закъсняло оттеглилия се Петър Стоянов, безспорно красивата Надежда се превърна в грозно вкопчена във властта на партията СДС – или онова, което е останало от нея. От години Михайлова не предлага адекватни идеи и посвещава времето си на вътрешните битки в някогашния политически гигант. Не успя да намери общ език нито с Иван Костов, нито с Екатерина Михайлова, ни с Петър Стоянов, ни с Пламен Юруков. В същото време под нейно ръководство СДС се срина на политическата сцена, а кандидатурата й за кмет на София се превърна в зашеметяващ провал. Гафовете и започнаха още през 1999 година, когато призова своите колеги да “нахранят журналистите”. В допълнение излезе следният й култов коментар: “Вчера в село Аксаково, традиционно червено - там имаше един кмет, който умря, благодарение на което имаме някакви шансове от БСП.” Името на бившия й съпруг Камен Михайлов бе неколкократно замесвано в подозрения за корупция. Престъпно остава и безхаберието й по случая със задържаните в Либия медицинки сестри, които плащат за това с осем години от живота си. Още много може да се каже за госпожа Михайлова, но вместо това ще завърша с извадка от разговора, в който Михайлова нагости журналистите:

Михайлова: Намерете си разтропан човек да ви води пресцентъра. Направете си пресцентър.

Мандев: Имаме го пресцентъра , разтропани хора - не.

Михайлова: Грубо казано, намерете начин тия журналисти да ги хванете по някакъв начин....

Мандев: Част от тях, въпреки че не са комунисти....

Михайлова: Нахранете ги.

Мандев: ....не изопачават нещата......

Михайлова: Това ви казвам, нахранете ги!

Е, Михайлова похапна достатъчно. Време е да се оттегли.

9. Симеон Сакскобурготски, НДСВ



Малкият Симеончо определено има тежка травма в детството, причинена от българската държава в лицето на тогавашния режим. Е, върна ни го с лихвите. Завръщането му в политиката бе посрещнато с опиянение от някогашните му поданици по една проста причина – обеща на измъчения от преходи, корупция и игрички “нов морал в политиката”. За нов морал не знам, ама определено вкара нов подход. За жалост не успя да се пребори за кандидат президент – роля, която би му отивала в много по-голяма степен с оглед на общата му култура, няколкото езика, които владее перфектно (за разлика от архаичния български, с който борави) и стабилните си връзки в Европа и арабските страни. Вместо това той пое изпълнителната власт и се превърна в цар на празнословието – в редките случаи, когато решаваше да каже нещо. Общото впечатление от участието на Симеон Втори в политиката остави горчив привкус у неговите избиратели. За сметка на това царят се обогати с немалко земя и имоти. Любовта му към властта доведе до коалиция с бившите комунисти, навремето прогонили го от страната – съюз, който самият Сакскобурготски отричаше седмици преди това. Макар това да беше може би единственият възможен ход в създалата се ситуация, цената му бе премълчаването и опрощаването на някои грехове на воденото от него правителство. Но не е луд онзи, който яде баницата…

8. Иван Костов, ДСБ


снимка: capital.bg

Сравнявайки България през 2001 с България през 1997 не можем да не забележим разликата в положителна насока. Проблемът: Костов и хората около него много крадоха, бе! И то безогледно и нагло. Тоталната победа на изборите и абсолютната власт изкушиха мнозина и самозаблудиха Иван Костов, че е безгрешен, недостижим и незаменим. Четири години по-късно хората недоволстваха, че не живеят добре, а Иван Костов им обясняваше, че не е вярно. Премиерът не търпеше критики и различни мнения. Превърна СДС в партия, в която притежава едноличната власт. Гордостта на Командира го доведе до крах на изборите през 2001 година и той взе, че се врътна като ощипана мома и не проговори на журналисти и избиратели цели две години. После пък си отвори устата и не спря. Неморално е човек, обвързан с толкова съмнителни сделки, решения и проекти, да говори за морал в политиката. Костов е на път да остане самотен воин от някогашна армия. Хубавото е, че след като пропусна (отдавна) моментът, в който да се оттегли, догодина е твърде вероятно да отпадне от политическата сцена по естествени избирателни причини.

7. Румен Петков, БСП



снимка: dnes.bg

Ако трябва да се определи Петков с една-единствена дума, тя е “наглост”. Арогантността и прекомерната гордост на доскорошния вътрешен министър струи от грандоманското му поведение, евтиния сарказъм, с който обича да се изказва и най-вече липсата на елементарна политическа култура. Петков демонстрира забележително висока самооценка за себе си и постиженията си. Работата му в МВР обаче донесе повече критики (отвътре и отвън), отколкото реални постижения. Верен на ретроградната клика в иначе развиващата се БСП, Петков предложи създаването на обществен съвет към Министерството на вътрешните работи, в който да влязат генерали от бившата Държавна сигурност и ръководители на МВР отпреди 1989. Е, размина ни се – след натиск на няколко държави и собствената му партия. Наглите постъпки обаче не секваха – от инцидента на магистрала “Тракия”, в който кортежът на Петков, нарушавайки правилата за движение, закача колата на езиковеда професор Тодор Балкански, без дори да спре до натиска върху журналистка от БНР, задала “излагащ” въпрос към Петков и румънския му колега. Разбира се тези и подобни случаи винаги са отричани, но не е ясно как се свързват винаги и неотменимо именно с Петков. Подозренията за връзките между оглавяващия най-важното министерство в държавата с хора от така наречения подземен свят имат своите основания и се проявяват в показни жестове към хора от типа на Маджо, охраняван като Буш. След множество скандали, свързващи Петков и други водещи фигури в министерството, и след седмици инатене, той най-сетне подава оставка, злъчен както винаги. Вместо да се скрие някъде, и до днес Петков остава една от водещите фигури в БСП и участва активно в някои от най-важните решения за партията. Срам ме е, че такъв човек е част от политиката!

6. Боян Расате, Български Национален съюз



В началото бе Волен. Белокосият вожд започна сериозната си кариера като краен националист, с абсурдни идеи и смешни предложения за решаване на проблемите в страната, които увлякоха най-първичните и ниско образовани избиратели. Влизайки в кочината от “грухтящи прасета”, както той определи колегите си политици, Сидеров еволюира невъобразимо и днес е далеч по-умрен, а изказванията му са далеч по-смислени и логични. Мястото му на маниакален псевдо-патриот обаче не остана празно за дълго. То бе заето от политическия клоун Боян “самонарекъл се” Расате, който демонстрира изключително нисък праг на интелект, морал и зрялост. Евтините му изказвания и комедийните изяви подхождат повече на едно не особено надарено, но подчертано инфантилно дете, което търси внимание на всяка цена. Организираните от него отряди, с които да пази държавата предизвикаха всеобщ присмех. Култов момент от присъствието му остават кадрите, в който по време на гей парада Расате маха с крачета, набутван от полицаи в съответната кола и крещи безсмислици. За жалост подобни карикатурни явления карат все по-малко хора да приемат политиката като нещо смислено.


Достойното поведение на един политик. Видео: bTV и zazz.bg

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ