...И на седмия ден Той създаде Лени! Има хора, докоснати от Бога и хора, изтъкани от музика. На 27 юли 2008 година 15 000 души, сред които аз и 20-ина любими хора, станахме част от може би най-емоционалния концерт, състоял се в София.
За себе си открих Лени Кравиц през 1993 година, когато за първи път чух на записана касета албума "Are You Gonna Go My Way". Бях впечатлен и от тогава винаги съм се интересувал от Лени, без да бъда фанатичен фен. До тази неделя.
Да си на първи ред на концерти на любими изпълнители ти дава много повече от това, че имаш въздух и се подпираш на оградка. Дава ти емоцията да видиш страхотни артисти и музиканти на няколко метра разстояние, да вдишаш техния въздух, да видиш потта по телата им, да усетиш вибрацията на това, което става на сцената. Посетил съм немалко концерти през живота си, но никой не ми даде тази емоция, която изпитах на няколко метра от Лени Кравиц.
In Gods light: Lenny!
Част от нашата агитка се беше събрала пред стадиона още сутринта. Аз отидах към 14 часа и гледката беше тъжна - сипаничавата инфраструткура около стадиона пустееше, сглобяваха колички за хот дог (слава Богу, този път отсъстваха обичайните кебапчета с придружаващият ги аромат), решетките дори не бяха сглобени, а организаторите изглеждаха така, все едно хал-хабер си нямат какво точно става. Ще ви спестя подробностите около начина, по който беше организарно всичко - може би това е най-зле уреденият концерт, на който съм присъствал.
Пред стадиона...
Когато най-сетне агитката ни се добра до заветния първи ред, останалото нямаше значение. Съществува някаква особена атмосфера, докато стадионът се пълни и всякакви хора, различни по всевъзможни критерии, за които се сетите, се съберат в очакване на нещо, което не може да се пипне или помирише. Музиката, както казва една стара заигравка на Лени, кара хората да бъдат заедно, и това в най-голяма степен важи по време на концерт.
Изборът на Остава за подгряваща група беше повече от удачен и момчетата създадоха страхотно настроение. Но... никой не очакваше това, което ще последва. Лично за себе си отидох да видя Лени заради любопитство и заради някогашните вълнения от неговата музика. Дори не бях чувал последният му албум, който промотира с това турне. Той излезе на сцената някак небрежно, без помпозност, и просто започна да свири. В яке, с шал, дразнещи тъмни очила и стандартните фрази от типа на: "Hello, Sofia!"
Част от нашата почти сектантски меломанска агитка в очакване на Лени (и публиката му)
Още с първите няколко парчета започна да се разбира, че това няма да е просто рок концерт. Лени Кравиц и невероятният му бенд не изпълняваха просто песни. Те сътворяваха в момента и на живо един уникален jam session - и публиката усети и оцени това. Във въздуха витаеха частици емоция, които постепенно завладяха всичко - и гледащи, и изпълняващи. Изключително много се гордея с интелигентността и чувствителността на онези 15 000 души, които успяха в да превърнат поредната спирка от нечие турне в нещо изключително.
Не ми се иска да анализирам поотделно всяка песен, която Лени изпълни. Случилото се не подлежи на анализ, то просто се възприема - с душата, не с очите. Така или иначе той изпя някои от най-големите си хитове, други пропусна. По-важното е не какво изпълни, а как го изпълни. Лени е музиката в човешки образ, ритъмът, обвит тяло. Той успя да обедини 15 000 души около себе си и успя да покаже, че ние сме по-големи от своите различия, от своите раси, религии и разбирания. В един момент, чувствайки тълпата зад себе си, си мислех колко дребни и глупави са всички онези хора, които искат да издигнат своите разбирания над всички, които са нетолерантни и агресивни. Има много по-големи неща от личните разбирания и личните пристрастия и мисля че всеки един от хората на стадиона го усети - независимо дали го е осмислил или не.
И все пак не мога да не спомена два особено лични момента от магичното събитие, продължило два часа и дест минути. Може би не всички знаят, но Лени е съавтор на една от най-еротичните песни в историята на музиката - Justify My Love на Мадона. Тъй като за голяма част от агитката следващото концертно събитие е нейният концерт в Дюселдорф на 4 септември, и в чест на авторството на Лени на една от най-известните и песни, решихме да направим плакати с надпис "Justify My Love, Lenny".
Два сексуално-музикални титана в мокър сблъсък.
...и миксът на Billie Jean и Justify My Love
Още на една от първите песни той се надвеси над публиката, видя плакатите и се захили. Зарадвахме се на тази секунда внимание и на това, че прие закачката. Малко по-късно започна миксът от две класики, които всички от нашата компания безкрайно харесват. Първата бе "The Wall" - песента, олицетворяваща една друга епоха, в която сме живели, и в която музиката беше едно от малкото средства да надникнем отвъд "Стената", която разделяше Европа в името на мнимото щастие. Другата беше
"Billie Jean" на моята първа музикална тръпка и друг музикант, чийто талант е много по-голям от всички слухове около него. Скачахме, пяхме и бесняхме, въодушевени, че един от най-големите в света на музиката пее за нас някои от най-големите песни, създавани някога. Накрая дойде и импровизацията, която ни накара да полудеем - гледайки в плакатите, които бяхме опънали на половината първи ред, Лени заби: "Тоооооо Juuuuuuuuustifyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyy Myyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyy Loooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooove! WOW! Невероятно е да приемеш този подарък, в реално време, специално за теб, от Лени Кравиц. Прегръщахме се, целувахме се и плакахме, защото той опъваше онези струни в нас, които ни карат да сме подвластни на Музката.
И тъкмо когато си мислехме, че по-яко не може да бъде, се оказа, че може. Опиянен от любовта, струяща от тълпата, Лени Кравиц слезе при своята публика. При първата му обиколка го докоснах няколко пъти. При втората реши да поздрави хората зад нас и с едната си ръка хвана ръката на един от хората на първи ред. Оказа се, че това бях аз. В продължение на няколко десетки магични секунди крепях съществото, извезано от музика, и попивах невероятната любов, която той получаваше точно в този момент. Същото се случи и с други хора около мен - на една държеше ръката, друг го притисна към себе си, трети го целуна, едно момиче от "нашите" получи въпросът: "Are you OK?" Е как да е ок момичето след всичко, което се случи, и всичко, което предстоеше. Накрая всички ние се поклонихме на Лени - и той на нас. В кратка реч преди финала Лени каза, че това е "най-вдъхновяващата публика" в живота му. Вярвам му. Защото знам, че е истина. Лени оправда любовта ни - и получи стократно повече любов. Амин!
Снимки: Damita, MM forum
1 коментар:
Съвсем случайно попаднах на статията, докато се ровех да търся снимки от концерта на Лени. След, като цяла вечер гледам клипчетата от концерта, гледах след това един негов концерт на DVD, дори продължавам да го слушам вмомента. Накрая попаднах на този блог и наново сякаш преживях всичко от онази вечер...Между другото съм била точно зад теб някъде в тъплата, тъй като плакатите доста често ми пречеха да виждам.. :Р Не се оплаквам, споко:) Толкова завладяваща личност не съм виждала. .. Преживяване за цял живот!
Публикуване на коментар