Според енциклопедиите (добре де, според Wikipedia), оперетата (или “малката опера”), е музикално-драматичен жанр, родствен едновременно с операта и с театъра. Характерното за оперетните сюжети е, че са по-леки и занимателни (често даже хумористични). В оперетите диалогът се редува с арии и балетни интермедии, а от актьорите се очаква повече пластичност и изразителност, отколкото от оперните певци.
Либретото на новата географската оперета се заражда в най-стария университет в страната. Можем да я озаглавим “За честта на Сибила”. Както във всяка друга оперета, и тук иде реч за любов. В случая тя се възпламенява между двама души, всеки от които се е посветил на трудолюбивата професия на географа. Той е ръководител на научно-изследователски стационар на факултета, известен сред студентите си със звучното прозвище Сашо Свинята. Тя е перничанка, приета в университета, окичена с фаталното име Сибила. Никой не знае как точно строго интелектуалните отношения са прераснали в изгаряща страст, но така или иначе Сашо скоро оправдал поговорката за свинете и хубавите ябълки. Или поне ябълките. Като един истински географ, Свинята обходил обстойно Сибилиния релеф. Той изучавал извивките на нейната природа, потапял блажено устни в извора на нейната страст, попивал благодатта на почвата й. Всичко било прекрасно, защото както знаем, all you need is love (та-да-да-да-даааам).
Но какво е едно оперетно либрето без драма. Драмата на Сибила се заключавала в нейния бюст. Трябва да знаете, че подобно на контрабасистите и старозагорците, географите не приличат на никои други същества по света. Всеки един прилично дебел мъж малко след разцвета на силите си би се опиянил от бурната страст към сочната Сибила. Но географът надделял над любовника и той не можел да приеме плоскостта на онази част от нейната структура, която би трябвало да е хълм, а било просто възвишенийце. Но като един истински съвременен Пигмалион на Бърнард Шоу, Свинята решил да извае наново своята Елайза и да плати, за да се поправи туй, що Господ е отнел. Речено-сторено. И тук идва оперетният момент.
На фона на вихрещите се спорове около името на факултета, дневните на студентите по време на практики и прочие недомислици, един призрак броди из факултета. Студенти и персонал са предупреждавани, че никой не ще завърши, ако се присмее на новата Сибилина гръд. Както биха казали класиците: “Това е свинщина!” Друг е въпросът, че само крайно неестетски настроени хора биха се смели на нещо, което се е развило. Или може би на начина, по който това се е случило.
Коментарите за тази драма могат да бъдат различни. Аз ще завърша с малка част от либретото на една от най-известните оперети в света:
Живот човешки,
Живот глупешки,
Защо си тъй прекрасен,
Толкоз сладък ти,
Вижот човешки
Живот глупешки,
Живот на хубави, несбъднати мечтииии!
Няма коментари:
Публикуване на коментар