Тази седмица ми върви на музикални рецензии - и все лоши. И ако комедийното изпълнение на Веселин Маринов в чест на МВР малко ме касае, в случая вече приемам нещата лично. Ужасната новина: Милена издава съвместно парче с Нелина. Да... Онази Милена! Онази Милена, която стана символ на анти-комформизма, на бунтарството, онази Милена, която съм слушал с почитание и невероятен респект към изключителния й глас и помитащия талант. И да, единствената Нелина, за която съм чувал - поредната чалга звезда с ориенталска постановка на вокалите, за която не искам да имам повече информация.
По принцип нямам нищо против смесицата на стилове, още повече че често се получават великолепни неща. Бих преглътнал и смесицата на рок с чалга, колкото и да не понасям втория стил, стига нещата да са смислени. В случая обаче работата е плачевна - и не само защото все още страхотният глас на Милена се преплита с трелите на кръчмарска певачка. Китраните рифове се редуват със синтезаторни опса-тропса врътки, а редуващите се рок и чалга части на парчето си отиват колкото торта с лютеница. И за да е трагедията пълна и всеобхватна, текстът е на ниво ученическа поезия в техникум.
От цялата какофония не може да излезе нищо хубаво. Поне не и за Милена. Сигурно е едно - ще се опитам да се престоря, че тази музикална каша никога не се е случвала. А сега ще си оплакна ушите с ИСТИНСКАТА Милена:
Няма коментари:
Публикуване на коментар