Сцени минути сред взрива. Снимка: Sky News
През есента на 2006 година за първи път отидох в Москва. Отношението ми към видяното беше противоречивo, но сред ярките ми впечатления бе една сценка край Кремъл. Групичка граждани бяха решили да протестират срещу тогавашния президент Владимир Путин. Протестът им трая под минута, колкото да си разпънат плакатите и да викнат два пъти. После дойдоха милиционери и набързо ги отведоха. Направи ми впечатление не толкова прекъсването на протеста - в името на спора мога да допусна, че е бил незаконен, а това че околните граждани се държаха, все още нищо не се случва. Погледите им минаваха край протестиращите с онзи специфичен израз на дистанция, с който се избягват излишните проблеми. Не ми изглеждаше много демократично.
Три години и половина по-късно атентат разтърсва Москва. Докато световните агенции и канали предават на живо събитията, руските медии - и частни, и държавни, мълчат. Докато BBC вече правеха анализ на случилото се, ОРТ даваше сутрешен блок, а Московската телевизия убеждаваше зрителите че могат да имат плосък корем и да запазят вкуса си към тежката национална кухня благодарение на поредния уред тип WS Teleshop. Чак час по-късно за атентата все пак беше съобщено...
Този тип медийно поведение напомня твърде много на съветските времена, когато по модела на Големия руски брат по християнски празници се пускаха концерти на Тина Търнър за отвличане на вниманието, а когато гръмна атомна централа вместо новини имаше детско. Двата примера, за които говоря в тази статия, нямат нищо общо, но са само две от многото илюстрации, някои от които твърде кървави, за псевдо-демокрацията в Русия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар