Да импийчваш* на инат

* В България за първи път се чу думата "импийчмънт" покрай пределно известния случай, в който Бил Клинтън замалко да изгуби президентския си стол заради една недодялана свирка от възпълна стажантка в Белия дом. Бил си остана, макар и с петно по гащите и репутацията, президент на САЩ. Оттогава думата навлезе трайно в езика ни наред с "браузвам", "сийдвам", "шерна" и други чуждици.



В последните седмици импийчмънта се настани в живота ни покрай неадекватна шега на финансовия министър Симеон Дянков в шоуто на Иван и Андрей по Нова, и трижди по-неадекватната свръх-реакция на засегнатия от шегата Георги Първанов. Отделен въпрос е, че на Първанов му се струваха далеч по невинни собствените му солени шеги на наш гръб през годините, когато се извъртя и усука по всяка възможна тема според това какво е нужно за да се задържи в политиката.

Аз съм от яростните противници на фигурата на господин Първанов. Начинът му на действие, мислене, изказ и политическо държане ме отвращават. През 2001 година, когато той изненадващо и за себе си спечели изборите, ми призля, че този човек ще представялва България по света. Поведението му от там на сетне не промени мнението ми за него и до ден днешен не искам да приема, че тази личност обира симпатиите на значителна част от хората у нас.

Въпреки всичко дотук, искането за отстраняването на Първанов ми се вижда, меко казано, неоснователно. Мотивите на инициаторите по процедурата са слаби. Дори и някои от тях да са принципно верни, те не биха могли да бъдат достатъчни за такава превратна стъпка.

Първо, това че някога Първанов е бил агент Гоце, не може да бъде мотив. Ако приемем, че основанието, подобно на случая с Клинтън, е че Президентът е излъгал за миналото си, то изниква въпроса защо тогавашната опозиция в лицето на ГЕРБ, Атака и Синята коалиция не инициираха такава процедура овреме, при все че тя нямаше как да мине в Парламента. Ако обаче те са били толкова непримирими към лъжата на Първанов, това би бил по-адекватен тогава, макар и обречен акт.

Второ, записът на разговора с Дянков е ченгеджийска хватка, но правото на Първанов да го осъществи е спорно. Подобен акт издава много за личността на Първанов, но "прегрешението" съпоставено с исканото "наказание" са в уродлив дисбаланс.

Трето, десетките дребни нарушения, които президента е или не е извършил, са до едно лесно атакуеми в съда и дори да бяха минали в Парламента, едва ли биха издържали на следващи инстанции.

Четвърто, идеята че Първанов саботира правителството, като го критикува, е абсурдна. Не виждам никаква причина Президента да не може да упражнява правото си на лично мнение по каквито и да е въпроси - право, дадено на всеки обикновен гражданин. Факт е, че той е доста по-гласовит сега, отколкото по времето на Тройната коалиция, но това не може да е причина за импийчмънт - иначе би било нарушаване правото за свобода на словото.

Накратко, ако Първанов беше свален от поста си, това може би било полезно за държавата - само че ако имаше истински причини за това. При сегашните обстоятелства това би била политическа репресия. Да не говорим, че подобна процедура би превърнала Първанов в мъченик, и експериментът само може да засили позициите му сред обществото. Една подобна попара, със Симеон Сакскобурготски вместо сухарчета, вече я сърбахме. Не беше много вкусна.

Естествено, опозицията в лицето на БСП реагира неадекватно и истерично, без да успее да се възползва от тази толкова лесно атакуема ситуация. За това вероятно това ще е просто поредния медийно-политически скандал, който скоро никой няма да помни... До следващия.

Демокрация по руски

Тазсутрешният взрив в метрото в Москва - на станция "Лубянка", който уби десетки хора, илюстрира по особено жесток начин механизмите на руската така наречена демокрация.




Сцени минути сред взрива. Снимка: Sky News

През есента на 2006 година за първи път отидох в Москва. Отношението ми към видяното беше противоречивo, но сред ярките ми впечатления бе една сценка край Кремъл. Групичка граждани бяха решили да протестират срещу тогавашния президент Владимир Путин. Протестът им трая под минута, колкото да си разпънат плакатите и да викнат два пъти. После дойдоха милиционери и набързо ги отведоха. Направи ми впечатление не толкова прекъсването на протеста - в името на спора мога да допусна, че е бил незаконен, а това че околните граждани се държаха, все още нищо не се случва. Погледите им минаваха край протестиращите с онзи специфичен израз на дистанция, с който се избягват излишните проблеми. Не ми изглеждаше много демократично.

Три години и половина по-късно атентат разтърсва Москва. Докато световните агенции и канали предават на живо събитията, руските медии - и частни, и държавни, мълчат. Докато BBC вече правеха анализ на случилото се, ОРТ даваше сутрешен блок, а Московската телевизия убеждаваше зрителите че могат да имат плосък корем и да запазят вкуса си към тежката национална кухня благодарение на поредния уред тип WS Teleshop. Чак час по-късно за атентата все пак беше съобщено...

Този тип медийно поведение напомня твърде много на съветските времена, когато по модела на Големия руски брат по християнски празници се пускаха концерти на Тина Търнър за отвличане на вниманието, а когато гръмна атомна централа вместо новини имаше детско. Двата примера, за които говоря в тази статия, нямат нищо общо, но са само две от многото илюстрации, някои от които твърде кървави, за псевдо-демокрацията в Русия.

За гласа възраст няма

Людмила Йовчева е помощен персонал в детска градина в Котел. Дошла е от Чечня, обича да спортува и да пее в гората, от което по думите й никнели гъби. На мен пък ми никнат цветя в душата, когато слушам този изключителен глас на тази 60-годишна жена, която може да сложи в малкото си джобче всякаквите му там поп-момиченца, които се пънат да впечатлят...

Големите претенции на "Биг Брадър Family"

Комедията, както отново ще цитирам, е разминаване между претенция и резултат. Разминаванията в новия сезон на "Биг брадър" са много и големи, което обрича шоуто на задъхан провал.



Поне два от първите три сезона на тв продукта, който промени телевизионния пазар в България, ми харесаха много. И трите, погледнати от професионална гледна точка, бяха направени много добре. Резултатите бяха адекватни на продукта - Nova рязко засили поизицията си на пазара и наложи нов тип подход и в програмирането, и в избора на предавания, които да се излъчват у нас. През 2004 скептиците бяха много, днес почти всяка кабеларка се опитва да прави "реалити". След неуверения старт на първото VIP издание, последвалите два сезона на VIP Brother се превърнаха в тотален успех за телевизията и продуцентите, като това бяха сред малкото случаи, когато Nova успяваха да надвият bTV.

Първият голям крах в шоуто беше Big Brother 4. За първи път шоуто бе правено без основните действащи лица в него - пред и най-вече зад камерите. След наистина впечатляващия старт, последва нещо, което би могло да се определи най-кратко като "каша". Проблемите на шоуто бяха много - и сюжетни, и структурни, и идейни, но за мен най-големият проблем беше лошия баланс. Къщата се изпълни с така наречените "фрийкове", които обаче нямаха противовес, нямаха алтернатива, нямаше как да бъдат отличени. Изключително небалансирания подбор на новите тв герои, захвърлени в лабиринта от сложни правила и непроследими истории, доведоха до очакван резултат - лоша тв продукция с малко зрители. Но след като Nova "избиха рибата" с поредното VIP издание, поверено на старите продуценти на шоуто, в крайна сметка се стигна до Big Brother 5.

Новият сезон повтаря стари похвати и стари грешки. В усилията си да бъдат максимално шокиращи и изненадващи, създателите на сезона са пошли и самокопиращи се. Отново Къщата е изпълнена с еднотипни персонажи, почти без противовес и алтернатива. Зрителят би трябвало да е съпричастен към хора, които не познава, но за сметка на това са му представени по най-жълтия и сензационен начин, който отблъсква, вместо да привлича симпатии. Тоест от мен се очаква да се вълнувам от предизвестения край на интригите между хора, които са ми противни.

Когато към това прибавим протяжните, но скучни визитики, струпването на хора, които твърде много си приличат като характеристики, за да бъдат отличени, насилените обрати, и самоцелните посоки, в които шоуто явно ще се развива, и това се гарнира с ужасяващия роботизиран глас, който уж взима интервюта от участниците така, че отговорите им да пасват на сюжетните линии, получаваме тв бъркоч с твърде лош вкус.

Но най-големият проблем на шоуто е претенцията му, че това е социален експеримент, поглед върху живота на семействата в България, социологичен разрез на обществото ни. Идеята за битието на хората от "една кооперация", изложено пред цяла България е чудесна. Само че не е осъществена. Героите, които населяват Нови хан от снощи, са есенцията на ОПРЕДЕЛЕН тип хора с начин на живот, който твърде малко отразява пълнотата на семейната картина в страната. Липсват разнообразни семейни модели, акцентирано е изцяло върху твърде очебийните надежди за пот от несгоди, кръв от сбивания и сълзи от ревност, заложени във ВЕЧЕ предвидимия сюжет на сезона. Изолирането на двойка бивши любовници в романтична стая с огромна спалня и джакузи с рози е плосък ход, но по-големият проблем е че това е разчетено като "нов шанс за тази двойка да изживее живота си".

Очевидно е че предаването ще разчита на провокирането на най-пошлото и низкото у участниците - и проблемът не е в това, а в твърде натрапващото се усилие тези ходове да се покрият с кухи фрази за социална значимост и жалки оправдания за ходовете на продуцентите, облечени в кухи фрази като "социален експеримент". Накратко: новият сезон на Big Brother тръгва в посока на разминаването между претенция и същност, с която започна тази статия. Има огромно несъответсвие във всяка посока между заявените намерения и релания резултат, между думите, напъхани в устата на Ники Кънчев, и това което следва като действие. И най-лошото - толкова отчаяно е заложено на интригата, че интрига няма.

И накрая - претенцията, че това никога не е правено никъде по света. Глупости на търкалета. Идеята за семейства в Къщата е прилгана многократно в няколко сезона, а в Германия има цял град на "Биг брадър", населеяван от семейства пред камерите.

Все още не е ясно колко хора са гледали откриването и колко хора ще следят редовно Биг Брадър 5. От телевизионна гледна точка обаче това е едно недобро предаване. Жалко.

Първичен инстинкт

Въпреки високомерието на повечето самоприпознаващи се като сериозни медии към жълтата преса, в последните дни цялата медийна среда се превръна в един огромен клюкарник, в сравнение с който форумите на "Бг Мама" са тихо и спокоймо място за интелектуален бъртвеж. Медийното пространство се изпълни с поредната хапка жълтина, добре дошла за пълнене на страници и ефирно време. И всичко това защото наш Първанов, инак Президент на Републиката, се държи като разпищолено дете.



Георги Първанов е един от най-одобряваните политици в държавата. Чудно защо сред поредната му изцепка - този път не ловна, ни лингвистична, ни по отношение на принципите... Ала подкрепата за него продължава, макар и да се държи като анимационен герой.

Първанов се бил обидил и засегнал от участието на финаносвия министър Симеон Дянков в шоуто на Иван и Андрей. Всеки нормален човек и разумен политик би трябвало да направи едно-единствено нещо: след като е е почувствал окалян и очернен заради твърдение, което счита за невярно, завежда дело, печели го или го губи. Ала не би. Опитите, адекватни и искрени или неадекватни и лицемерни, на Дянков да се извини на нарочно поискана среща (за която едва ли е изгарял от желание), се превърнаха в гигантска политическа драма. Направих си труда да изчета просволутата стенограма, проследяваща "разговора" или по-точно опитът за разговор между двамата. И тук има поне три проблема.

1. Първанов организира постановка. Публикуването на разговор, за който единият участник е с ясното съзнание, че той ще стане обществено достояние, а другият не предполага това, е ченгеджийски похват, в който едната страна позира за пред обществото, а другият е поставен в условия на относителна неформалност. Това е маниер, който господин Първанов сигурно е наследил от врмето, когато неговата партия използваше подобни похвати, за да задържи властта "взета с кръв, която ще дадем с кръв".

2. Една наглед безобидна ситуация, в която някой си казал нещо си за Президента, се превръща в излишна, раздута до безкрай и инфантилна сапунка. Свръх-реакцията на Първанов показва нещо много просто - той не търпи критики и е готов да разпали истинска война заради една глупост.

3. В една на практика случайно възникнала ситуация той съзря конспирация и сложни схеми. Работя от години в телевизионни предавания и съм напълно наясно, че идеята за Иван и Андрей, създали умишлено този скандал, е абсурдна.

Господин Първанов е спряган за лице и водач на нова партия, която да стане алтернатива едновременно на деморализираната БСП, ръководена от Станишев (който, между другото, пак е продукт на Първанов), и на ГЕРБ, водена от Бойко Борисов. При относителната му популярност това означва риск начело на държавата да застане човек, нетърпящ критики, реагиращ крайно и виждащ несъществуващи конспиративни ситуации. Привържениците на БСП често коментират как сегашната власт е риск за демокрацията и как Борисов или Цветанов са едва ли не следващият балкански диктатор. В същото време обаче никой не обръща внимание на признаците на тоталитарно мислене у един уж демократичен политик - господин Георги Първанов.

Първанов е човек, отрекъл се от почти всяка своя идея - ако потърсите в този блог, ще откриете примери за това. Той е спряган за негласен архитект на Тройната коалиция и е начело на държавата по време на трети правителествен мандат. Не е ясно как и защо той все остава настрани от всички нередности в държавата, които се случват едва ли не без негово знание. И тук е голямата опасност свързана с личността му. В ситуация на псевдо-криза излязоха неговите първични инстинкти.

От цялата работа комай спечелиха само Иван и Андрей. Шоуто им, което не тръгна добре като зрителски интерес, стана обект на новинарските емисии дорти на конкурентните тв канали. Вероятно са си спечелили и подслушване по телефона. Но това е горчива медийна победа, след като става повод за тази нелепа, низка и невероятно раздута ситуация, в която дори се заговори за импийчмънт. Всичко ще отмине без кой знае какви последствия, но е поредната хапка, която остава горчив вкус в устата на избирателите... Дано поне последните си извадят изводи за главния герой в тази политическа пародия...

X-R@Y

На фона на измъчените опити на българската поп музика да си намери облик, а на чалгата да се разчекне така че да угоди на всички, три скромни, но пък определено талантливи момчета, показаха в шоуто "България търси талант" че надежда все още има. Гледайте и най-вече слушайте тази уникална музикална наслада, поднесена с много вкус от група X-R@Y.



Можете да свалите mp3 на изпълнението им на адрес:

http://www.sendspace.com/file/xla8lo