За добросъседските отношения

Столичният квартал Изток е известен с китните си градинки, красивите си сгради и достопочтените си жители. Отвъд фасадите обаче се крият страховити намерения, както може да се установи от следната бележка:



(За да видите ясно изображението натиснете с мишката върху него)

Нездрави реакции

Днес стана ясно, че близо 400 000 души в България губят здравно-осигурителните си права заради промяна в закона. Това породи небивал вой, гарниран с драматични истории на хора, оказали се лишени от здравно обслужване. Трябва да се отбележи обаче, че коментаторите пропускаха да акцентират върху простия факт, че това са близо 400 000 души, които не са платили здравните си вноски към държавата, изисквани по закон. Интересно ми е упорството, с което българите отказват да се научат, че има обществени правила, които трябва да се спазват - и ако че си извън тях, това влошава начина ти на живот. Логиката "нямам следователно не давам" не работи. Ако тези, които не успяват да си плащат здравните осигуровки имат същите права като тези, които са редовни платци, не виждам никаква причина вторите да продължат да плащат.

Ние за жалост не живеем в държава, която не може да си позволи лукса да осигури безплатно здравеопазване. Следователно санкциите са единствения начин системата да работи. За някои ситуацията може да звучи жестоко, но всъщност е справедлива. Има горчиви хапове, които ние като общество все още трябва да преглътнем, ако искаме да се приближим към нормалността. Не е възможно да имаме изисквания към държавата и в същото време да се опитваме да я саботираме по всякакъв начин. За това нека спрем да се държим с драматизма на булеварден роман и приемем, че всяко наше действие носи своите последствия.

"За" и "против" Аватар

Новият филмов спектакъл на Джеймс Камерън има отлични шансове да се превърне в поредния "най-..." в достатъчно отношения, включитело финансови. Съдбата му удивително напомня тази на предходния му игрален триумф - "Титаник". Всъщност двата филма си приличат по много повече критерии от трайното настаняване на върха на класациите. Въпреки че на пръв поглед нямат нищо общо, "Аватар" и "Титаник" са един и същи продукт, поднесен в коренно различни опаковки. По-любознателните от вас сигурно знаят, че в САЩ отдавна са измислени няколко основни драматургични схеми, изградени по минути, които просто се пълнят със съответното сюжетно съдържание. В това отношение "Аватар" е като по учебник - той е тоталното клише, облечено във впечатляваща визия. Има си всичко, което ще видите и в "Титаник" - ощетен протагонист, който среща невъзможната любов в първоначално необичайни, а после екстремни обстоятелства, покровителстващи ги персонажи, пречки в лицето на настоящи любовни партньори, сюжетни и декорни завои, преосмисляне на ценностите и сблъсък с гигантско бедствие.

По отношение на случващото се "Аватар" не успява да каже нищо ново. Хубавото е, че не се и опитва. Големият плюс на филма определено е уникалната визия, осъществена в студиото, създало незабравимия филмов образ на Ам Гъл. Този път стотиците майстори от Weta Digital са измислили цял свят, преливащ от непознати цветове и форми, които превръщат клишето в пищна феерия, поднесена в 3D формат, която в действителност няма аналог в историята на седмото изкуство. Оттук нататък стандартите за филмова визия са променени завинаги - и си мисля че това, което днес събира милиарди долари по света, след недълго време ще бъде условие за един успешен филмов проект. Харесваме или не "Аватар", още с излизането си той се настанява във филмовите енцикопедии - а колко кино произведения могат да се похвалят с това?!