20 знакови фрази

Двадесет години след края на тоталитаризма и началото на прехода бяха изговорени и изписани милиарди думи по повод комунизма, демокрацията и всичко останало. Подбрах двадесет легендарни фрази, които според мен най-точно илюстрират двете десетилетия на прехода.

Всичко започна през септември 1989-та, когато Тодор Живков се произнесе, че

"Комунизмът е едно недоносче. Ужас... Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат'риал... за митингова деморкация. Но вече съм годините да не ми стигнат силите"..

Политбюро обаче събра сили и на 10 ноември същата година година на пленум на БКП, Петър Младенов взе думата, за да благодари на другаря Тодор Живков. И Живков си отиде от властта, но не и от спомените на целокупния български народ. Петър Младенов го наследи като президент, обаче скандиранията, породени от "митинговата демокрация" го накара да остане в историята с изнервено процедената реплика

"По-добре танковете да дойдат".

За негово неудоволствие комунистическият блок вече беше в процес на (само)разруха, та този път танкове нямаше. Начинът на мислене обаче си оставаше, и когато СДС спечели за първи път

"с малко, но завинаги"

това изказване всъщност бе чудесна илюстрация на "демократичността" в тяхното мислене. България започна да преминава от планова към пазарна икономика, и началото на това преобразувание бе белязано от призива на Димитър Попов -

"За Бога, братя, не купувайте!"

Невиделите изобилие обаче братя купуваха и така парите излязоха от бурканите и влязоха във финансовите пирамиди и мутренските джобове. Но не всичко беше мрак и горест. Опиянени от свободата на словото се пееха рефрени като

"Развод ми дай, развод ми дай, и повече не ме мъчи, вземи панелката, трабанта, но въздуха ми оставиии!"

В Парламента широката усмивка и буйния нрав на Венци Димитров му спечели прозвището "Гордостта на Тара", вдъхновено от навлезлите в ефира сапунки, начело със "Завръщане в рая". За да е пълна картинката, се появи и карикатурният образ на Жорж Ганчев, който призова:

"Не ме гледай умно, българино!"

Българинът го послуша и в резултат Ганчев получи доверие на 17% от избирателите. Сред новите реалности футболът се оказа комай единствената неочаквана радост на хората и когато Емил Костадинов вкара ОНЗИ гол, Петър Василев се изкрещя, че

"Господ е българин!"

Последвалият триумф на първенството в САЩ и Златната топка за Христо Стоичков се събраха в немско-българската му фраза

"Айн цу цвай цу драй цу дрън!"

И докато България се радваше на четвъртото място в световните футболни игри, се заредиха режим на тока, празни магазини, фалшиви чейндж бюра, едри момчета с анцузи, събуждащи се като милионери и поредното доверие в добрата стара БКП, преименувана в БСП. Правителството на Жан Виденов дойде, управлява 2 години и малко, и остави България доста по-назад, откъдето бе тръгнала седем години по-рано. Властта отново премина в ръцете на десните, като триумфът им започна с лозунга

"Той е!",

който превърна Петър Стоянов в извънредно популярен президент. Въпреки реформите и нормализирането на процесите в държавата новото демократично правителство, начело с Иван Костов, бе заподозряно в корупция в мащаби, които накараха Стоянов да се обърне към министър-председателя с легендарното

"Иване, кажи си!"

Иван не си каза, но пък се произнесе по повод междувременно задържаните българи в Либия, обвинени в умишленото заразяване на стотици деца с вируса на СПИН с обричащото ги изречение

"Ами ако са виновни?!"

Българите така и не повярваха във вината на медиците, но пък повярваха в новото политическо чудо на име Симеон Сакс Корбурготски, който обеща че прочутото ни трудолюбие ще му помогне

“за не повече от 800 дни”

да осъществи лелеяната демокрация, придружена с изобилие и охолство. Въпреки провокацията на инфантила на Републиката Найо Тицин, който попита

"Ваше величество, колко е часа?"

и благодари за единствения конкретен отговор на Симеон, последваха изобилие и охолство от гласове, които прерастнаха в изобилие и охолство от ненавист към някогашното Величество. Уморени от реалитито, в което живеят, българите се ориентираха към тв реализма, подет от Нова телевизия и лозунга, че

"Big Brother вижда всичко".

Последва вълна от програми, които превърнаха телевизията в един от най-бързо развиващите се отрасли на страната. БСП се завърна във властта чрез Георги Първанов, който май изненадващо и за самия себе си стана президент. Той извая и тройната коалиция, в която бившите комунисти се съюзиха с бившия цар и бившите жертви на Възродителния процес. В същото време България някак докрета в Европейския съюз, а опитите за успешни дела срещу политици приключиха с оправдаването по няколко обвинения на някогашния софийски кмет Стефан Софиянски, който се съзря като

"...Единствения доказано некорумпиран политик"

И за да се затвори напълно

"Фабриката за илюзии"

в края на мандата на Тройната коалиция Ахмед Доган съобщи, че той е

"...инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата."

Резултатите от подобни изказвания не закъсняха. Месеци след като премиерът Сергей Станишев отвърна на поздрава на опозицията със

"Здравейте, циркаджии!"

очаквано се оказа, че смехът в залата ще е за негова сметка. Новият любимец на народа Бойко Борисов отбеляза, че

"Ще ги биеме!"

и взе че стана премиер. Отново през 2009 година едно от знаковите лица на политиката, Филип Димитров, се оттегли от активна дейност, обобщавайки, че въпреки несгодите на прехода

"Ние сме най-бедната и лошо уредена държава в най-богатото и добре уредено общество в света".


Тъй рекоха ключовите фигури на прехода, и днес, 20 години по-късно, трябва да признаем, че ако не друго, поне ни се случи да живеем в интересни времена...