Днес е велик ден в историята на страната ни, защото отбелязваме 100 годишнината от едно събитие, което по важност може да се мери само с няколко други за цялата ни хилядолетна история. И на никого като че ли не му пука. Извън протоколното отбелязане и фалшивите усмивки на политиците, които ходят на разните му мероприятия от предизборни и pr подбуди, във въздуха не се усеща атмосферата на празник. Като че ли за повечето хора това е просто поредния по-дълъг уикенд за тази година, в който най-сетне почват "Dancing Stars" и "Big Brother". Какви ли са причините за това? Дали вече толкова сме намразили държавата си, че не умеем да оценим важните моменти в историята на държавността? Дали все още 45-годишното промиване на мозъци не е изличено от съзнанията ни - все пак по времето на комунистическия режим такива "дребни" поводи като Санстефански договор или незавсимост не се отбелязваха. За сметка на това празнувахме октомврийската революция на друга държава... Причините може да са всякакви, но днешната апатия за пореден път ме убеждава, че ние сме родолюбци само на едно много ниско, дори низко ниво - когато става дума да се изсерем на някой стадион, подкрепяйки български отбор, да организираме жалки националистически групички с абсурдни идеи или да се тупаме в космати гърди, че сме "най-умни след евреите" или "много по-готини от ония тъпаци американците". В Америка денят на независимостта е един от най-важните празници всяка година. При нас е просто почивен ден в повече. Е, кои ли са тъпаците?
Няма коментари:
Публикуване на коментар