Лозунги по фронта

Тази събота Нова телевизия излъчи повторение на предаването “Отечествен фронт”, посветено на незаконно настаняващите се цигани в София. Картинката е потресаваща: мизерия, простотия, земя, превърната в бунище. Със сигурност това е сериозен проблем не само на София, но и на много големи градове в България. Моят проблем с предаването са встъпителните думи на водещият Мартин Карбовски, който порицава президента Желев за решението да отмени софийското жителство, извратена хрумка на комунизма. Нямам нищо против не само ромите, но и всеки, който строи и живее незаконно, да бъде изселван и къщите да се събарят. Идеята обаче, че всеки трябва да е прикрепен во веки за мястото, на което се е родил, е абсурдна – включително и изразена в предаване, чийто режисьор е роден в Каспичан - наистина. Документалният репортаж на Карбовски страда от синдрома на политическите платформи на националистическите партии у нас - регистрира проблема, без да предлага смислено решение. За сметка на това предлага лозунги. Мисля, че е време обществото ни, и включително неговите интелектуалци, какъвто Карбовски претендира че е, да преодолее лозунгите и революционния плам и да спре да си играе с думи като “толерантност” и “справедливост”, чийто смисъл очевидно все още не разбира.



Този проблем има две страни – от едната са обяснимо гневните жители на големите градове, които живеят все по-мръсно и все по-изнервено, и трябва да заобикалят новоформиращите се гета. От друга са хората от онези райони на страната, които просто няма с какво да се изхранват. Хрумката на Карбовски – да изолираме тях, нецивилизованите, от нас, градските гъзета. За жалост тази хрумка сигурно има поддръжници - Мартин ще да е гласа на всички онези софиянци, които умират да звънят в шоуто на Милен Цветков и да кълнат: "Всички, които не са от София – вън! Тези права, давани по рождение, са присъщи на едни други нива на развитие на обществото, които ми се ще да сме надраснали. Но не сме. Много ми е смешно, когато някой таксиджия – кореняк софиянец, започне монолози за “тея селяни, дето пристигнáха в София”. После същият този кореняк храчи по софийските улици, слуша чалга певици от Симитли и забравя, че дядо му е копал нивите у Шопско. Хората не би трябвало да се определят според това къде са родени. Предложенията за софийско и други жителства са смешни и от тях реална полза не може да има. Вреда- да. И за протокола (и всички, които се готвят заради тази статия да ме определят като селяк) – роден съм в баш центъра на Варна и си знам родовете със 100 години назад по бащина линия и с 400 по майчина. Та ми намерете друг кусур по повод гореизложеното.