Гигантският талант на Michael Jackson

В песните си Майкъл Джаксън, Кралят на поп музиката, пееше за един непостижим свят, в който всички са обединени от едно чувство - на любов. И го постигна, макар и по трагичен начин. Милиони хора по целия свят отдадоха последна почит на човека, който принадлежеше на една различна действителност. Чудото се случи - въпреки различията си, хората вчера бяха заедно, за да си спомнят таланта и личността на Майкъл Джаксън. Светът се прости с една от най-ярките фигури в своята културна история.

Това като че ли е моментът да обърнем внимание на значимостта на тази титанична фигура, превърнала се в културен феномен. 1982-1984 са годините, които като че ли са най-важни в историята на Майкъл - и от там на поп музиката въобще. С Thriller Майкъл разчупва границите в много отношения. На първо място, този албум се превърна в последната стъпка, с която САЩ скъса с расизма. Заради невероятната си популярност и революционни клипове, MTV нарушава строгата си традиция да излъчва само "бяла" музика и Майкъл става първата чернокожа видеозвезда. Чернокожите изпълнители получават шанса да навлязат в територия, запазена само за белите. Майкъл се превръща в първия афроамериканец, който успява да разчупи расовите стереотипи в подобен мащаб. Вероятно без да го съзнава по това време, той се превръща в символ. Символ, който вдъхновява милиони хора от всички раси и заради който голяма част от днешните топ звезди си позволяват да мечтаят за нещата, постигнати от него. Невероятният успех на Майкъл е една от последните стъпки по пътя къ, расовото равенство. Както един приятел казва, няма да е преувеличено, ако кажем, че Барак Обама днес е президент и заради нещата, които Майкъл Джаксън направи вчера...


Юбилейното издание на Thriller, 2008 година.

Thriller пък става най-важният клип в историята на видеокултурата. Уникалният киноподход, разказа на сюжет, мащаба на снимките, пречупват завинаги представите за тази форма и я превръщат от рекламна кампания, придружаваща издаването на дадена песен, в отделна форма на изкуство. В идните години заради Thriller един видеоклип може да превърне дадено парче в хит, или да го срине в класациите. Видеокултурата има няколко пионера, но първият от тях безспорно е Майкъл Джаксън.


Кадър от най-великият видеоклип в историята.

"Лунната походка", която Майкъл изпълнява за първи път на сцената на Мотаун, се превръща в най-известната стъпка в историята на поп танца.

За албума Майкъл написва "Billie Jean", една от най-непреходните песни в музиката, съпоставима само с шедьоври като "Imagine" и "Bohemian Rhapsody"

"Трилър" става най-продавания и награждаван албум на всички времена.

Музикалното и културологично влияние на Майкъл скоро прехвърлят границите на Америка и след Thriller поп музиката е променена завинаги. Следват много велики моменти - но за тях - следващия път. За това не е чудно че днес, повече от 25 години след този абсолютен артистичен връх светът изпраща Майкъл Джаксън по този безпрецедентен начин. На раздяла лично аз ще му прошепна последния стих от песента му Will You Be There:

"I'll never let you part
For you're always in my heart...!"

Майкъл Джаксън си отиде, зездата му продължава да свети

Майкъл Джаксън, най-талантливият артист на своето време, си отиде от света, който го обожаваше и хулеше. И остави след себе си неизличима диря. Забравете за обвиненията в педофилия, странностите и външния му вид. Тези неща са преходни. Над тях остава талант, толкова грандиозен, че не може да се измери с думи. Талант на композитор и изпълнител, на видео пионер и танцьор. Това, което лично аз ще запомня от личността на Майкъл Джаксън, са очите му. Очите, които гледаха някак особено, все едно знаят неща, за които ние, не така надарените, нямаме информация. Той бе истинският Питър Пан, момчето, което отказа да порасне, невинен по своему и със сигурност изпреварил своето време. Жалко само, че не можахме да станем свидетели на последните концерти, които подготвяше. Дано чуем музиката, по която работеше в последните години. Защото ако има нещо, което Майкъл Джаксън можеше наистина да прави, и това никой не може да му го отрече, е брилянтна, непреходна и вечна Музика. Почивай в мир!

Кабинетът постигна нови интелектуални дълбини

Днес бе съобщена новината, че Министерски съвет има нов проекто-закон за защита на децата. Цитираните предложения в него звучат в голяма степен разумно. Разумът обаче не е отличителен за ситуацията. Оказва се, че този проект може да е много хубав, но няма как да бъде приет някога - нито от сегашния парламент, чийто последен работен ден отмина, нито от следващия. В продължение на 4 години Съветът на министрите не успя да намери време за този така важен текст. Днес, "загрижени за децата", те ни го поднасят с гордост. КПД на този акт е същия като да пълниш продънена кофа с вода. Винаги съм се старал да се въздържам от крайни квалификации, но подобни гръмки инициативи са пълно малоумие. Кабинетът на Станишев най-сетне показа, че винаги може да се измисли по-голяма тъпотия от предходната. В момента аз и вие плащаме заплати на министри, които за лудо работят, но за лудо не стоят. И никой не ме пита, че подобни безумни харчове хич не са ми по вкуса.

И после има хора, които вярват, че БСП е гарант за стабилност в управлението. Един от тях се казва Сергей Станишев...

Акция "Чистота"

Циганче илиза от кофа за боклук в софийския квартал Мусагеница под носа на майка си. Няколко десетки хиляди като него вършат част от работата на фирмите по чистота в столицата.

Приказки и действия

Ден след като Сергей Станишев самоуверено отчете успехите на своя кабинет, умело заобикаляйки някои моменти от управлението и свободно интерпретирайки определени ситуации, вярата му в самия себе си изглежда поразклатена. Поне ако се видят списъците с мажоритарни кандидати за предстоящите парламентарни избори. Серго е поставен в поредната нелепа ситуация. От една страна той пламенно говори за собствените си качества на ръководител. Изглежда убеден, че ръководеният от него кабинет не само е изпълнил, но и е надминал очакванията на хората. Явно обаче дори собствената му самооценка не е толкова заслепяваща, че да го прати в мажоритарните листи. Ако Сергей наистина е толкова обичан от благодарния народ, на който е осигурил благоденствие и невиждан в историята просперитет, би трябвало да се яви на избори, в които същия този народ да изрази любовта си към него, давайки директна подкрепа за личността му. Вместо това участието на Серго в следващия парламент е двойно подплатено, след като той оглави пропорционалните листи на БСП в София, че и във Варна. Бургас, откъдето беше излъчен на предишните избори, магически е заличен като място, където Станишев да бъде подкрепен. Гузничко, а? Интересно къде се стопи любимата на Станишев фраза "политическа отговорност" като дойде време такава да се поеме...


Серго вижда и чува само това, което му изнася

Станишев е на ръба да се превърне в комедийна фогура. Поредният му уплах от собствения му народ показва, че премиерът е наясно с много неща. И въпреки това твърди, че е най-подходящия човек да оглави държавата за още четитри години. Тук вече не говорим за самоувереност. Тук иде реч за безпардонност и наглост, за които оправдание едва ли ще намерят дори най-твърдите и заслепени привърженици на БСП.

Междувременно три знакови фигури се оттеглиха от Партията. Жени Живкова, Георги Близнашки и Божидар Димитров вече не искат имената им да се свързват с БСП. Ако дистанцирането на Татяна Дончева от столетницата бе прието с отношение от типа на "една птичка пролет не прави", то вече започна да се заформя малко ято, което отлита от гнездото на Станишев. Така че не бива да се чудим, че човек, напускан от ключови фигури сред собственото си партийно обкръжение, не смее да провери своята "увереност" в себе си с пряк вот на хората. Това е едно от малкото умни неща, които Станишев прави. И поредното неморално действие на "най-успешния премиер", който България би могла да има (по собствената му оценка)...