31 август, 2009

За Мадона, космоса и кривите ракети



Откакто се чу, че Мадона ще идва в България та десет секунди преди да излезе на сцената чувах едно и също: "О, тя всъщност няма да пее, ще се провалят нещата, ше ни излъже, ще ни прецака". Пословичният български негативизъм не подмина и Мадона. Така и не разбрах как това хем се оказа най-успешния концерт в България, хем толкова народ хвърли усилия да го плюе - включително и хора, които не са го гледали и слушали.

Думата на Мадона обаче се оказа по-тежка от обичайното за нашите географски ширини и дължини, та тя си я спази - дойде и представи шоуто си. Напук на песимистите и критиците не предложи ни по-малко, ни повече от това, което видяха хората навсякъде по света. И това е честно. Мадона винаги е говорила за толерантност и равенство. Какво по- почтено от това да пееш еднакво за хората и в Лондон, и в Ню Йорк, и в Буенос Айрес, и в София.

Но... у нас тълпата не иска дори хляб и зрелища. Иска да плюе. Днес изчетох всякакви коментари. Особено потресаващи бяха изказванията на прилични, но не изключителни музиканти като Дани Милев или обществени сирени като Иво Инджев. Мън-мън-мън, ама тя не пее страхотно, мън-мън-мън, ама тя не ни обърна специално внимание.

Мадона не е дошла да ни обръща внимание. Не е дошла да беседва и празнодумства, както честичко се случва в нашето медийно пространство. Мадона дойде, за да изнесе един почти перфектен поп спектакъл - и го направи. Голямата драма на България се оказа, че не изпълнила песен на бис. Всичката ни наред, та намерихме толкова сили да се вайкаме за тази "пропусната полза". Много се радвам и на мнения от типа на "Тая за каква се мисли, че ни кара да чакаме" или "Надута и студена бездарница - това е Мадона". Тази надута и не знам каква си женица успя да накара десетки хиляди хора да запеят в един глас, да подскачат в един ритъм и да ръкопляскат в синхрон. Ако за всички критикари умението да запалиш една критична и негативна публика е по възможностите на подобна безхаберна и лишена от грам талант персона, то евала на тази персона.

За разлика от 99% от всички, които по стар български обичай хвърлиха сили и енергия да плюят без особени основания, Мадона е постигнала в своята област неща, които са трудно съизмерими. Концертът й мина и замина и тя отлетя за Израел без дори да преспи у нас. Драма голяма! Да, Мадона продължи своето пътешествие, което ще остане в историята - независимо дали ни харесва или не. А тук си останахме ние - недоволни, сърдити и люпещи семки. И после се сърдим че космосът май нещо е крив, та е редно да дадем акъл и някой да го пооправи. А хич не се сещаме да погледнем собствените си дефекти...

P.S.: Поздравление за Калин Руменов и статията му по този повод, която можете да прочетете на адреси:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=right&mater=MzA0MDs2&sql=MzA0MDsyOQ==
или
http://mmlegends.com/invisionforum/index.php?showtopic=9081&st=120&start=120

Още по темата от Леа Коен:
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2411911

P.P.S. В дните след написването на тези статии се "оказа", че Мадона е виновна за състоянието на българския футбол и за трагедията с удавените българи в Охридското езеро. Започвам да си мисля, че скоро още дебили ще я обвинят за събарянето на мавзолея, корупцията и проблемите в здравната система. Чувал съм какви ли не безумия за да оправдаем собствената си незначителност и проблеми, но извинението "Мадона" за всичко, което се случва по тези ширини е нова и непозната досега находка в дебрите на българското безумие...

1 коментар:

Анонимен каза...

най-смешното в блога на инджев беше обвинението, че не говорила с нито един наш журналист?! wtf, дет се вика. а статията на милев в стандарт ме разсмя, просто защото българските музиканти (айде, от мене да мине, без кавички) си умиргат да ходят по концерти на чужди изпълнители у нас и след това, видиш ли, да ги оценяват. кой тон изпяли правилно, кой не, къде погледани публиката накриво и дали преспали в хилтън и вечеряли шопска салата, вместо неуважително да си тръгнат в нощта на концерта.

смях, смях. а дори не съм луд фен на мадона. но когато една жена събере над 50 000 на стадион, който последно е събирал толкова за каквото и да е събитие, когато тодор живков още разказваше вицове по събрания на партията, когато видим шоу, което иначе гледаме с влажен поглед само като излезе двд-то, и когато легенда на музиката ни уважи като изпълни това си шоу перфектно, а не колкото да отбие номера... еми тогава не мога да кажа на черното бяло, дори и да искам. а в случая с мадона, не искам.

и защо, по дяволите, тези хора ходят на коцерт на човек, който не харесват поне малко и дори не го уважават?!
хубав блог. :)