Смъртта на Ахмед Eмин стана поредната основна тема в държавата. Няма да се задълбавам в разсъждения какво всъщност се е случило и дали изобщо е станало. В почти всяка изказана версия има зрънце логика. Гледах няколко телевизионни предавания, посветени на темата, четох немалко анализи и ми направи впечатление нещо встрани от основния сюжет. А именно, че този информационенн повод формулира много добре трагичния факт: усещането у хората, че в България политиката и в частност ДПС са не просто понятия, станали синонимни на корупция и непочтеност. Въпреки че различните предположения около смъртта на Eмин често си противоречат, всички се обединяват около идеята, че в смъртта му има нещо много мръсно, конспиративно, надхвърлящо обикновеното престъпление. Накратко, сливането на държавата с престъпността в съзнанието на хората е не просто възможна реалност. То е факт. Неосопорим. Фигурата на Ахмед Доган постепенно придобива все по-мрачни краски и се оказва, че огромната част от обществото приема, че той е демонична фигура. Същотото това общество обаче приема присъствието на Доган по върховете на властта вече осма година без протест, без нетърпимост, без дори тих ропот. В най-лошия случай Доган отнася някоя сочна псувня, а отделни индивиди го използват като удобен повод да правят анти турски изказвания.
Днес в цялата държава се шушука за възможните причини за една неочаквана кончина. Опозицията вади плакатни изявления, премиерът се жалва от медиите и ги поучава (несчръчно, както винаги), а обикновеният човек изказва необикновени идеи по случая. Така мистериозната? смърт на Ахмед Емин се превръща в своеобразен лакмус, който оцветява едно осакатено общество в неприятни краски. Остава въпросът: искаме ли да живеем в такова общество? И какво ще направим, за да не живеем в такова...
3 коментара:
А забеляза ли нещо много любопитно: първото си интервю след (само)убийството на Емин Доган даде за в-к "Труд". Колко удобно. И какво говори там: как Емин имал сериозни ментални смущения. Отделно се дават изявления на психолози как той страдал не от раздвояване, а от разтрояване на личността. Още по-удобно.
И тук връзвам нещата точно с това, което си написал: хората все повече усещат цялата демоничност и откровена чудовищна доминантност в образа на Доган, но никой не казва нищо. Единствено в СКАТ продължават гладни националисти да искат нещо, но това е смешна история. Доган също има свои медии, които съвсем скоро делово и подсъзнателно ще започнат да обслужват интересите на кръговете около него. А който не играе под звуците на Соколовия кючек, очевидно не оцелява в политическото и земното пространство особено дълго.
Само да вмъкна, че човекът се казва Ахмед Емин... Амин може да е станал след кончината, както е логично...
Иначе Ахмед Доган е прекалено хитър за да си позволи подобен тип действия. Ако някой му е неудобен, има куп други начини, с които да се отстрани.
Аз съм склонен да не отхвърля напълно възможността за ментални проблеми на човека, предвид напрежението, общественото негодувание и вътрешнопартийните интриги. Просто е избрал лесния начин. Историята познава и други подобни примери...
Упс! Моя грешка. Слава Богу, поправима!
За мен в случая не е най-важното какво всъщност е станало, а нагласата на хората към политиката изобщо.
Публикуване на коментар