От трън, та на блог

Яне Янев: презареждане

2011-02-11T11:00:00.002+02:00

Ако познавате или имате близки, които страдат от определен тип заболявания на психиката, би трябвало да сте забелязали известна цикличност в тяхното поведение. Кръговратът е постоянен и винаги затворен: криза-лечение-временно подобряване - влошаване - криза.

Нещо подобно като държание демонстрира и най-шумния политик в страната - Яне Янев. През януари той изживя криза на медийното поведение: крещя, кара се, вика по телефона и на живо в студиата на телевизиите, тръгна си веднъж-дваж от тв студия и на кулминацията плака. В последните дни на януари внезапно се кротна, посипа си главата с пепел, обвини държавата че е тормозен и се опита да затрогне бабичките с тъжната съдба на своята майка и със собствените си страдания. И накрая се оттегли като оглавяващ РЗС.

Тишината трая по-малко от 48 часа. Яне се завърна на бял кон, окрилен от нова непримирима ярост и нова неизтощима енергия, гостувайки на всевъзможни тв предавания и новинарски емисии. И всичко започна отначало. Предвид предстоящите избори е сигурно, че ни чака една много шумна и изпълнена с Яне-Яневизми година.

Отделен въпрос остава защо човек, който събира одобрение в проценти, което не би му позволило да влезе в Парламента, се радва на толкова широко медийно присъствие... Дано през 2011-та му е за последно.

Време за оставки, време за избори

2011-01-26T18:03:00.004+02:00

Фотография: вестник "Дневник"

Поредната порция записи, истински или фалшиви, са ясен знак за едно - време е за предсрочни избори. Това е единственият начин да се прекрати тази потресаваща сага, която очевидно цели всеки и всичко в политиката у нас да се подведе под знаменателя "всички са маскари".

Аз, който никога не съм бил сред привържениците на личността на Бойко Борисов, година и половина след встъпването му в длъжност, съм категоричен че това е най-адекватното правителство, което е управлявало България от 22 години насам. При хилядите забележки, които имам към кабинета, всяка друга алтернатива в момента ми се струва отвратителна, опасна или смехотворна.

Истината е, че дори записите да са реални, те показват нещо, което далеч не е ексклузивитет за настоящото правителство. Точно от БСП да се обаждат в точно тази аитуация е просто неморално.

При всички положения обаче това е очевидно поредна, но не и последна атака, която поставя държавата в позиция, която вреди на всички. За това е време хората да заявят доколко тази верига от СРС-скандали е решаваща за отношението им към управляващите. Най-бързият и демократичен инструмент за това са изборите. Неудобно е, не им е сега времето, ще излязат прекалено скъпо и ще забавят много от процесите в държавата, но в демокрацията това е логичното, което трябва да се направи.

Иначе е забележително мащаба на удара, който твърде вероятно идва от страна на Алексей Петров. Това е добра демонстрация какво става, когато се посегне на определени среди в България. Искаме ли те да са силните утре, е отделен въпрос.

Твърди поддръжници на Capital ID

2011-01-24T10:43:00.003+02:00

Новата българска социална мрежа (http://id.capital.bg/promo/), дело на Economedia, е брилянтна идея, при това - изпълнена отлично. Въпреки призива на създалите й потребителите да се регистрират с истинските си имена, има знаменити никове, сред които и този на най-приветливия член на тази общност. Натиснете снимката, за да видите по-ясно кой е той и... да ви е сладко:

Защо изтекоха записите на властта?

2011-01-15T10:06:00.006+02:00

Изтеклите в последните дни скандални като съдържание записи са отвратителни по няколко причини:

1. Ако те са истински, показват неразбиране на властта за това кое е законно и кое - не. Това би било наистина страшно... Дори да приемем, че мотивите за тези разговори не са корупционни, те демонстрират дълбоко пренебрегване на основни принципи на системата, в която живеем. И нека не забравяме, че пътят към ада е послан с добри намерения.

2. Ако те са фалшиви, това показва една истински уродлива картина на българския политически живот, участниците в който са готови да платят всякаква цена, за да влязат във властта.

За мен големият проблем в тази ситуация не е в съдържанието на записите. Големият проблем е тяхната достъпност. Любопитно е, че никой не си задава въпроса откъде идват те, кой е техният източник. Тези записи, реални или монтирани, са гнусна демонстрация на силата на среди, чиито мотиви няма как да са насочени към благосъстоянието на хората, върху които ще повлияят най-силно. Пускането им е мафиотски прийом и всички знаем кой има интерес от тях - те изтичат чрез (не)официалния вестник на Алексей Петров - "Галерия".

Каква е тяхната цел? На пръв поглед това би трябвало да са предсрочни парламентарни избори. До вчера обаче изглеждаше, че интерес от такива имат единствено ГЕРБ. БСП се циментира с постоянно ниско доверие, ДПС може да разчита единствено на твърдия си електорат, а останалите парламентарно представени партии дори нямат шанс да влязат в Парламента.

Любопитно е, че трусовете в ГЕРБ, предизвикани от записите, се случват в дните, в които ДПС бе остро критикувано от втория човек в движението.Последствия от последните събития ще има и в двете партии.

БСП имат най-голяма изгода от случващото се. На пръв поглед партията няма пряка връзка със скандалните записи. Мнозина обаче смятат, че РЗС е финансирана именно от среди, близки до бившата тоталитарна партия, и са в ролята на шумния бушон, който ще изгърми при едни парламентарни избори.

Аз не считам, че реалната цел на сегашните атаки са предсрочни избори. Истинската цел е отслабване на ГЕРБ, отнемане от доверието към тяхм което въпреки всичките изцепки, продължава да бъде високо. При това, вероятно причините, заради които ще се сринат управляващите като доверие, са основателни. И все пак прави впечатление, че след като социалистите не могат да дръпнат нагоре, техен най-голям интерес е основният им противник да се срути надолу. А всеки, който е чел поне една криминална книга знае, че първият заподозрян за една случка е този, който има интерес от нея. Изводът: в тази политическа какофония, очевидно дирижирана от Алексей Петров, няма добри тонове.

Най- вероятното последствие на публикуването на тези записи не е оставка на кабинета. Най-вероятно е налагане на стария рефрен, към който българите имат толкова вкус: "Всички са маскари". Такова масово мнение би отказало мнозина от правото им на глас, би доотровило отношението на хората към политическия елит като цяло, и това обслужва най-вече средите, които приемат политиката като начин за облагодетелстване, отколкото като каквото и да е друго. Те печелят при всички положения. Ако записите се обявеят за истински, правителството е редно да си иде. Ако се обявят за фалшиви, така склонния към конспирации електорат със сигурност ще остане скептичен към подобни твърдения.

И все пак нека приемем, че правителството ще падне и има предсрочни избори. Коя от сегашните партии ще поеме управлението на страната?

Дали отново ГЕРБ, паднали от власт заради скандал от подобен мащаб?
Дали БСП, чийто единствен пълен мандат за 20 години бе синоним за корупция и некадърност?
Дали нова партия, движена от неясни мотиви?

Никой от отговорите не ми се нрави. А останалите просто нямат шанс. Тоест може да се каже, че за първи път сме в задънена политическа улица. И сега е моментът да си зададем въпроса: Кой има интерес от това? Отговорите предстоят.

За неблагодарната професия "портиерка в Студентски град"

2011-01-10T10:20:00.003+02:00

Вижте как само една-единствена бележка разкрива пластове горчивина:

Свежо

2010-12-12T13:53:00.003+02:00

На фона на уморените поп парчета и мазните чалга тупалки, които предлага българският музикален пазар, абсолютно непознатият дует Marabu & Georgia предлагат модерен и енергичен саунд в дебютно си парче "Break The Beat". Песента би могла спокойно да бъде включена в която и да е световна денс-компилация, отличавайки се рязко от нивото, което сме свикнали да намираме в България.

Песента ще се продава от 20 декември в Amazon и Itunes. Семпъл можете да чуете безплатно на адрес:
http://www.amazon.com/Break-The-Beat/dp/B004FXBVQ0/ref=sr_1_1?ie=UTF8&s=dmusic&qid=1292065002&sr=1-1

Добре дошли

2010-12-10T18:41:00.003+02:00

Наскоро два новооткрити вида влязоха в аналите на биологичната наука. Очакваме ги в анимационни филми, реклами и клипчета в интернет. Добре дошли, нови ни герои, в нашия комерсиален свят.

Слепият потомък на предшествениците на днешните мравки, открит в амазонските дебри:

Култово изглеждащия прилеп от Папуа-Нова Гвинея

Красотата е субективно понятие...

2010-12-10T00:14:00.008+02:00

Понякога майката природа обърква нещата... Понякога каквото не е успяла да опропасти, бива наваксано от хората. Резултатът:

Изборът на новото поколение

2010-12-07T08:55:00.011+02:00

Много се плю и критикува есенният "благотворителен" сезон, който спретнаха bTV и Нова. За пореден път обаче стана ясно, че нещата в някоя сфера могат да потръгнат едва след като медиите се заемат с проблема. 21 години след края на тоталитаризма и десетки хиляди деца, погубени в институции през това време, държавата и обществото най-сетне направиха първата крачка към създаването на адекватна институция и премахването на Домовете за медико-социални грижи за бебета до 3 години.

Инициативата, подета от Уницеф и bTV, постигна и неочакван резултат - именно децата, растящи в семейства, я подкрепиха най-активно. Може би новото поколение не е чак толкова лошо, колкото се опитват да го изкарат предшестващите го. Да, те може и да не знаят какво е Марианската падина, да не са сигурни кой е Дориан Грей, и да се чудят какво се е случило на 10 ноември, но пък в други отношения се държат по-зряло от родителите си. Може би защото не са обременени от ограниченията в мисленето, поведението и правото на мнение, с които ние, по-възрастните, сме закърмени. Вместо да плюят и се чудят (абсолютно безпочвено, между другото) кой колко краде от даренията им, те проявиха завидни организаторски и идеен ентусиазъм, и събраха значителна сума. А това е инвестиция, много по-смислена от много други харчове, за които на драго сърце си даваме парите.

"Великолепната шесторка" приключва днес, но резултатите от шоуто предстоят. Те ще са валидни много след като критиките по форуми затихнат и много след като групите "против цинизма" на предаването спрат да съществуват. И когато хората в България започнат да мислят нещата, които бяха изказани от световно успели българи и чужденци по повод обявената в шоуто кауза:

Триумфът на великаните

2010-12-04T23:16:00.002+02:00

Посмъртният албум на Майкъл Джаксън със сигурност не може да се съпостави с никое от музикалните му произведения, в чието създаване участваше приживе. Поскалъпен от стари записи и песни, правени с различни продуценти между 1982 и 2009 година, MICHAEL е по-скоро машина за пари, отколкото каквото и да е друго. И все пак издаването на албума дава няколко възможности на света да се докоснат отново до гения на този абсолютно безалтернативен артист. Една от тези възможности се нарича Another Day и е първата и последна съвместна продукция с друг чернокож, изтъкан от музика - Лени Кравиц. Резултатът от незабравимият глас на Майкъл, гарниран с тембъра и китарата на Лени, е наистина брилянтен. И е прекрасен пример за това колко по-голям беше талантът на Майкъл от всички противоречия около личността му.

Можете да чуете Another Day тук:

http://mmlegends.com/invisionforum/index.php?showtopic=10619&st=20&start=20

LIDL - новият хоремаг

2010-11-28T11:39:00.013+02:00

Продължавам да се изумявам колко хора в България скимтят за славните времена преди 1989 година. Тогава, по селективната памет на носталгично настроените, имаше хляб и свобода за народа; хората бяха сити, щастливи и равни, а един мармот завиваше марципана в станиол. Вярно, че банани нямаше. Дори по 69 стотинки.

Покрай истерията около LIDL се появиха много уместни сравнения... Сравнения за преди и след. Поздрав за всички, които тъжат по комунизма:

Комунистически просперитет за народа:

Снимка: komitata.blogspot.com/

21 години след края...

За да видите по-ясно снимките натиснете върху тях.

LIDL: Битката за банана

2010-11-25T11:27:00.021+02:00

За да видите снимките в цялата им прелест, натиснете върху тях.

Днес в столичния квартал Дружба се чуваше изобилие от Пернишка реч. Лишени от щастието да имат LIDL, новата верига за храни на ниски цени в България, перничани прииждаха с лади, голфове и омазнени "Л"-та на лов за стоки. И не бяха сами. Баби, въоръжени с платнени торби, невидели сапун; войнствени майки, яростно стиснали брошури в едната си ръка и мобилни телефони в другата; чичета с лъщящи темета и надути кореми, люпещи семки... Цялото това войнство бе в атака, но не вдъхновено от любимата си партия, а от обявените цени по случай новата ни търговска придобивка.

Ни кал, ни тиня могат да спрат устрема към голямата файда.

Краставици по 33 стотинки, моркови по 39 и банани по 69 стотинки за кило се оказаха истински допинг и устремени към евтинията, мнозина успяха да демонстрират спортна злоба, на която истински атлети биха завидяли.

Това, което представляваше общата картинка, може да се сравни само с тълпите, от времената на комунизма, когато по улиците слух от типа на "Пуснаха маслини!" събираше трудовите маси край хоремага или Халите.

Полицията и охраната на магазина успяваха да запазят тълпата в неравна тлъста опашка, напредването с всеки милиметър по която бе въпрос на сила, достойнство и състезателен дух. Група дружбенски келемета взривиха чакащите в опита си да ги прередят с мотива, че искат да вземат само кило мандарини. "Я да се махате от входа, изроди ньедни", размахваше костелива ръка баба със забрадка. "Виж ги ти, копеленца! Ако трябва да са бийм, ш'са бийм!", добави шумно млада майка с настървен поглед, на която явно кютека вкъщи не е чужд.

Въпреки привидната солидарност обаче из опашката се улавяха черните краски в душите на чакащите, изразяващи се в подмолни ходове, с които да минат някой и друг сантиметър напред, стратегически стъпки, за да се избута някой пенсионер, и злостни коментари от типа на: "Тая па не мое ходи, банани ша ми яде!" Напрежението се подсилваше от слуховете, че някои стоки са на изчерпване, че "вътре" разделяли чакащите на нови опашки ("Майка от бебе ще откъснат тия", както сподели пенсионерка, излязла от магазина), и че някои са чакали от 5 сутринта, а още не са излезли.

Онези, които все пак излизаха, стиснали хартиени торби "LIDL" като доказвателство, че "вътре" наистина е страхотно, гледаха с презрение тълпата, която отиваше натам, отдето те се връщат, ехей! Разделението на "чакащи" и "накупили" нажежаваше въздуха, настройваше съсед срещу съседа, разваляха се многогодишни дружби, разразяваха се стари ежби. Встрани от тълпата група баби, разпънали гигантска рекламна брошура на LIDL, чертаеха екшън план как да превземат някой от останалите магазини в Надежда или Илинден, и спореха шумно къде ще имат по-голям успех със щурма. До тях съсухрена женица тъжно прибра пари в сутиена си и отбеляза поражението от това, че не се е доредила, с мощно всмукване на цигара.

На близката спирка пенсионерка рошеше къса коса с мазни връхчета, по които закачливо играеха прашинки пърхот, и нареждаше по телефона на анонимна приятелка: "Вътре е некакъв ад ти казвам, ма! Искаха мъжа ми да го сложат в една съседна опашка и аз им викам: "НЕ! Нема да го пипате!" Мъжът й, щастлив и горд след отминалата заплаха от внезапна раздяла, доволно ровеше в торбите с покупки, докато негов връстник блажено се наслаждаваше на поредния си банан, спечелен в тежка битка.

До тях две баби успяха да си спретнат кавга. Те проведоха следния замечателен, абсолютно истински и неукрасен диалог...

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Тия германци тука един път да бяха направили! Що ни карат да ходим в калта!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Щот' сме българи, зат'ва.

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Е като сме българи, к'во! Да ходим тука като по нивите!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Я па таа! Ти къде си родена, ма? В Париж? Лейди Ди!

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Аз съм родена в София! Вий дойдохте тука и вижте к'во стана...

Сочи калта. Другата добива страховит вид.

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: То ако не бяхме ний! Селяните са направили... живота! Даже света! Ако не бяхме ний, тия, дето искат само да са чорбаджии и седят със скръстени ръце щяхте да пукнете от глад!

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Аз ли съм стояла със скръстени ръце. Как не ви е срам! Аз съм инженер!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Затуй ся ходиш у калта и им пълниш гушите на тез германци! Ама те това нарочно го правят! Искат да сме прости, искат да сме бедни, да ни крадат!

В диалога се включва дядо без зъби.

Дядо без зъби: Те знаят как да мачкат с германските ботуши.

Възмутено рови из торбичката на LIDL, напълнил със стоки от същите тия германци.

Обединени от общия враг - германците, тримата прекратяват спора. Идва автобус 204, от който се изсипват нови кандидати за LIDL. Вече напазарувалите ги изглеждат презрително и се шмугват вътре, поемайки към домовете си. До след няколко дни, до следващата промоция... и следващата битка.

Не'ам нерви!

2010-11-21T17:50:00.002+02:00

"Нека не живееме вече в немотия.
Че всички ни се смеят
на наш'та простотия!"

Така пееше Милена в песента "Не'ам нерви" преди 20-ина години. Можем да се поздравим, че за две десетилетия духовната ни немотия взе връх над всичко друго. Тази седмица окаяността на българина в морално, културно и патриотично отношение се прояви по особено грозен и абсурден начин. Населението на Несебър се вдигна под формата на гневна тълпа, която хули решението на правителството да събори резултатите от незаконното строителство в един от най-древните и най-красиви градове в България. "Другите строят, що пък аз да не строя" беше най-смисленият довод, който се чу сред крясъците. Както обикновено, полицията също прояви недодяланост с атаки и организация, достойни за третокласен видео екшън филм.

Снимка: "24 часа"

Причините за тази ситуация са много и сложни. Държавата има много голяма вина за станалото, заради самия факт че е допуснала незаконното строителство. Просто управниците бяха твърде заети със собствените си незаконни дейности, че да обръща внимание на "дребните" нарушения на обикновените хора. Ама като се натрупат, става грамада.

Върхът на простотията на част от българите се прояви с абсурдната подписка за излизане на Несебър от списъка на градове на Юнеско. Всякакви държави и култури правят всичко възможно техни места и градове да влязат в този списък. Ние обаче пак се проявихме като новатори в най-лошия смисъл. Есенцията на искането е беззаконието да надделее над националния интерес. Господи, колко отвратителен народ сме станали, след като сме готови да плюем на историята си, на едно от малкото си предимства, за да издигнем грозни постройки без да спазваме законите. Ако тази ситуация бъде описана в книга, тя ще стане световен бестселър. В абсурдизма.

Не мога да си обясня как и тази седмица успя да се случи нещо, което да засилва с всеки божи ден желанието ми завинаги да се махна от блатото, наречено българска държава... И най-вече от нейните обитатели.

ББ (Бате Бойко) вижда всичко!

2010-11-16T14:06:00.005+02:00

Навремето са гонели гаргите с плашила. В днешния свят се намират нови начини да стреснем който трябва - примерно пушачите:

Снимката е от заведение намиращо се на софийската улица "Будапеща". За да я видите по-ясно, натиснете върху нея.

Университетски бълнувания

2010-11-01T19:13:00.003+02:00

В Деня на Народните будители студенти и преподаватели от Софийския университет се обединиха в протеста си срещу държавата. По света студентите винаги са били начело на всякакви шествия и протести, и понякога действително са преобръщали хода на историята. Какво обаче бихме могли да кажем за воплите на българските университети, чиито ръководства се вайкат при всеки повод да се разбута уютното академично гнезденце, в което едни и същи имена мътят от години.

Три кратки анонимни примера за академичната реалност у нас:

- Водещ Технически университет в страната. Оценките на студентите се поставят на следния принцип - разпределят на шест купчинки, като срещу всяка има лист хартия. На обратната му страна е изписана цифра от 2 до 6. Съответната цифра се нанася като оценка в книжката според този своеобразен "жребий". Протести няма.

- Студент в Медицинска акдемия, син на медицинско светило. Признава неофициално че е платил, за да вземе един от изпитите си. Този по анатомия.

- Университет в голям български град. На първо място в една от чуждоезичните филологии е приет кандидат, който няма никаква представа как се казва българския президент, не чувал за държава на име Корея, камо ли за Северна и Южна, и по собствени признания е прочел няколко книги за целия си живот. Предстои университетът да му издаде диплома, която му дава правото да преподава в училище...

Това са три от триста хиляди примери, които всеки може да си набави без особени усилия. Тази тотална нищета във всяко едно отношение поставя университетите у нас в светлина, която хич не предполага увеличаващо се финансиране от типа на "пусто в празно". Предполага реформи. Ако те се случат обаче огромна част от така нареченият академичен елит у нас трябва да излезе от университетите. За това е по-лесно да се протестира.

Нещата са плачевни като във всяка друга сфера, в която държавата е запазила водеща роля по време на Прехода - здравеопазване, образование, дори телевизия. Всеки плаче, че пари няма, и никой не действа адекватно. Това, че продуктът, който излиза от тези институции е лош, некачествен и неконкурентноспособен, някак остава встрани от разговорите. Показателен е фактът че Софийският университет се самотитулува като най-добрия в страната, и ректорът му сам посочва че е на паметното 333 място по качество в Европа. За сведение на господин Ректора, на Стария Континент има 50 държави. Ако 333-тото място е повод за гордост, то нека му пожелаем един ден да влезе в първите... триста.

Протестите и вайканията на академичната общност у нас напомнят на бълнувания от лош сън - картинката е неясна, логика няма, но пък е шумно... Може би заради това все повече млади хора избират образование в чужбина. А после у нас се връщат... не знам... Един на 333-ма?

Голямата телевизионна битка предстои

2010-10-30T13:19:00.011+03:00

Началото на тазгодишния телевизионен сезон не успя да се превърне в събитие. Основните играчи на пазара предложиха малко нови продукти и никакви нови тенденции.

бТВ не стартираха нито едно ново предаване, задоволявайки се с обновени версии на успешни продукти като "Великолепната шесторка" и "Пълна лудница", както и втори сезон на "Стъклен дом". Телевизията запази на практика досегашната си програма и не предложи нито едно ново лице. Консерватизмът по време на криза е обясним, особено когато си безспорен лидер на пазара. Присъединената към bTV Media Group Pro BG по-скоро деминстрира адаптивност към новия си по-голям партньор, отколкото желание за някакви революционни промени. Явно е, че двата политематични канала са в позиция, в която хем търсят зрители, хем избягват пряка конкуренция помежду си. Засега схемата работи - през октомври петте канала на медийната групировка CME държат малко над 50% от телевизионния пазар у нас.

Конкурентната медийна група MTG, включваща двете програми на Novа и трите канала Diema, се позиционира твърдо на второ място с пазарен дял малко над 20%. Засега големият провал на групата е Nova Sport, който на практика почти няма аудитория. Драстичните промени бяха в основния канал - Nova, който се преорентира към изцяло благотворителни формати, вероятно в опит да избяга от лошия си имидж след продукции като "Страх" и "Биг Брадър Фемили". Крайностите рядко работят и засега групата не успява да се пребори за лидерска позиция, и да оправдае изключително високата цена, на която беше продадена преди години. В резултат имаше промени в ръководството. Само след 2 седмици Светлана Василева ще стане част от ръководството на MTG, и реално ще започне работа от януари. Досега тя беше на основен пост в TV7.Съответно там също бяха направени промени екипа, както и заявки за увеличение на пазарния дял.

В БНТ нещата продължават да са в застой след встъпването на Вяра Анкова в длъжност като генерален директор. Като всяка държавна институция, и тази е мудна, неорганизирана и нереформирана. След като за 15 години БНТ не спря да се държи като канала без алтернатива, телевизията изпадна в нелепата ситуаци да претендира че е обществена, без да е гледаната от същото общество, което уж обслужва. Анкова заявява воля за промени, включително и за отваряне към работа с външни продуценти, които в момента почти не присъстват в програмата й.

След всичко това изводът е ясен: трите по-малки национални канала ще се опитат да отнемат хапки от пазара на bTV. Тъй като телевизията е сложна материя, можем да очакваме значителните промени да започнат най-рано през пролетта, а генералните - в началото на сезон 2011/2012.

Най-драстични те би трябвало да са в Nova и в БНТ. Първите вероятно ще продължат да залагат на хитови американски и европейски сериали, но би било добре да спрат да рискуват с неутвърдени световни формати от типа на "Островът на изкушението", "Истината за нас", "Цената на истината", "Всичко по 10" и прочие. По-вероятно е още следващата есен да продуцират някой от "голямата петица" формати по света, които все още не са правени от тях или конкурентите им. Очаквам поне 2 нови за България шоута, както и нови игри още следващата есен. В момента от програмата им почти отсъстват и комедийните предавания, които са особено популярни у нас,както и силна сутрешна програма. Дали обаче новият екип ще има идейния и финансов ресурс да обнови изцяло това, което предлага сутрин, предстои да видим...

БНТ имат една основна задача - да приотеризират и подредят програмата си, като я адаптират към новите реалности на пазара. Би следвало да се направят драстични съкращения сред работещите в медията, както и да се привлекат по-млади и по-информирани експерти на всяко ниво, които да я модернизират. Логично е да стартира и изцяло новинарски и публицистичен канал, преди от CME, които имат изключително силна публицистика, да окупират и тази пазарна ниша.

ТV7 вече декларираха желанието си да предлагат алтернатива на пазара с по-различни и непознати формати. Възможно е това да проработи сред консервативните български зрители, но дори и тази тактика да увеличи пазарния им дял, те трудно биха могли да претендират за нешо повече от 4-5 място сред най-гледаните тв канали. Хубаво би било поне да спрат да копират програмата на bTV едно към едно.

В една такава среда екипът на bTV, може би най-малко отвореният към промени канал в момента, ще трябва да мобилизира сили и фантазия, за да реагира на промените на пазара.

При всички положения, ако се запази тенденцията да се следват европейските модели с няколко години закъснение, в следващите сезони ще има бум на български сериали във всякакви жанрове, и развитие на интернет-телевизията. Очаква се и разрастване на регионалните канали. Кой как ще се позиционира на пазара е рано да се прогнозира. Би било чудесно, ако се стигне до момент, в който програмите на основните тв канали не си приличат в толкова огромна степен. Сигурно обаче е едно - следващият телевизионен сезон ще е много по-силен, интересен и непредвидим от сегашния.

АБВ или за политическите амбиции на Първанов

2010-10-29T19:12:00.005+03:00

Въпреки всичките си декларации, че няма да оглави политически проект, днес очаквaното се случи: Георги Първанов потвърди "новата гражданска инициатива", с която се надява да остане в политическия елит и след есента догодина. Това е само поредният пример за непоследователността на Президента на Р.Б., който до момента не е имал случай да мисли по един и същи начин по почти никой въпрос. Комай само лова на (защитени) животни му остана перманентна страст.

Това е и първата по сериозна заявка за разцепление на най-монолитната и единна до момента партия у нас, поне от Евролевицата насам. Разликата е, че сега зад новия "проект" стои едни от най-влиятелните хора в държавата, и категорично най-одобрявания политик, произлязал от средите на разклатената в очите на обществото БСП. Показателно е, че левицата реално не е увеличила осезателно доверието към себе си почти година и половина откакто не е на власт. Същевременно 2 от последните 3 мандата бяха взети именно от новосформирани политически формации, оглавявани от силна политическа фигура с висок рейтинг сред избирателите. Не е трудно да се прозре намерението на Първанов да повтори тази вече изпитана формула.

При всички положения големият губещ са БСП. Няма вариант, в който симпатизантите на Първанов и тези на социалистите да не се покриват. До момента разцепването, умишлено или не, на една партия, рядко води до нещо положително. ГЕРБ също реагираха остро на проекта. Големите реакции обаче предстоят.

Лично аз съм крайно негативно настроен към политическите прояви на Георги Първанов по ред причини, излагани нееднократно в този блог. За жалост той се фигура, с която обществото трябва да се съобразява. Така че ще трябва да изтърпим и следващите му усилия да се бетонира във властта.

Омраза

2010-10-27T10:46:00.003+03:00

Вчера актьорът Христо Мутафчиев неочаквано получи инсулт и бе транспортиран до София с правителствения самолет "Фалкон 2000" за спешна операция. Тъжно е, че това се случва на талантлив човек на едва 42 години. Много по-тъжни обаче са отвратителните и абсолютно неадекватни реакции на новината. Ето какво можете да прочетете под нея във водещ информционен сайт:

Zelmoxis | 26.10.2010 15:06
Ех, защо ли правителственият "Фалкон" не излита за всеки българин, който получи инсулт, та да не трябва хората да чакат линейка по 2 часа?

Рeгистър | 26.10.2010 15:08
Дано за всеки българин да лети правителствения Фалкон. Иначе излиза, че пак има "правоимащи" и "привилегировани".

bluе fаn | 26.10.2010 15:13
Дано да се оправи човека, на мен ми харесва не само като артист, но и като човек, изглежда много земен и никога не е изпадал в грандомания . А това за правителствения Фалкон, дори не е направено защото на ББ му пука толкова за Мутафчиев, много по-важно за него е да си направи евтин PR, използвайки всеки повод

daemon | 26.10.2010 15:49
Нека да е здрав, само се интересувам на кой телефон мога и аз да си поръчам правителствения Фалкон, нали всички сме с равни конституционни права ?

краси007 | 26.10.2010 16:03
Само не мога да разбера защо се е наложило да бъде транспортиран до София,та Бургас да не е някакво село.Нима там няма специалисти на нивото на софийските?Аз съм от Плевен,който е общо взето западнал град,но здравеопазването ни е над средното за страната,мисля,че и в Бургас нещата не би трябвало да са зле.

ilianka_version2010 | 26.10.2010 16:12
Пратете и на мене самолет че мързи да ида до Мола-а разбрах че в кенвело има до 50% намаление

В този дух са около 80% от мненията по тази тема. Колко болна, осакатена и дребнава нация сме, след като общата реакция по почти всеки въпрос е в този дух. Колко нелепи писания се изливат с повод и без повод, и защо нямаме капчица (само)уважение дори когато коментираме риска за нечий живот. Как на всичките тези десетки и стотици хора не им се откъснаха 10 секунди от безценното им време да пожелаят на човека възстановяване.

В мненията четем как съобщенията за изпращането на правителствен самолет е евтин PR... Интересно ако самолетът бе изпратен без да се обявява това, колцина щяха да коментират, когато излезе наяве, как всичко се прави тайно и скрито от данъкоплатците... И това е най-малкия пример за това как който каквото и да направи, то бива оплювано.

Тези коментари са поредната гнусна илюстрация за циничното блато, в което САМИ сме превърнали държавата си. А примерите в тази посока са необятни. И от всяка изписана буква струи всепоглъщаща, всеобхватна, канибалска ОМРАЗА!

"Сирано дьо Бержерак": без бис

2010-10-23T12:37:00.004+03:00

Завръщането на Теди Москов, и то на сцената на Народния театър, е рецепта за успех. Новата му постановка "Сирано дьо Бержерак" със сигурност ще привлече публика, но зрителите няма да видят нищо ново. Водещата премиера тази есен предлага вече обичайната и твърде експлоатирана и на моменти самоцелна смесица от фрагментарност, постмодернизъм, препратки към поп-културата и задявки със съвремието, които бяха интересни в края на деветдесетте, но към днешна дата не казват нищо ново. Скечовете очевидно се базират на актьорски импровизации, които стоят добре в тв шоута, но тук идват малко плоски. Теди Москов се е оказал незаинтересован или пък безсилен в работата с актьорите, които далеч не показват най-доброто, на което са способни. Владимир Карамазов в ролята на провинциалиста би могъл да си направи труда да проучи някой действително съществуващ диалект, вместо просто да обръща "е" в "и", и то на най-неподходящите места. Дори по кръчмите има по-удачни имитации на варненско-русенската реч. Деян Донков пък би могъл да си направи труда да говори така, че публиката всъщност да разбира какво иска да каже.

В цялата постановка има точно две наистина добри сцени, и те са една след друга. Моментите, в които Сирано, Провинциалиста и тяхната любима са на балкона, показват на какво наистина е способен Москов. Другото хубаво в цялата постановка е интересната сценография. Като цяло обаче спектакълът стои малко бедно и нито достатъчно класичеки, нито достатъчно модерно. Бурната радост в публиката на моменти, които сме гледали отново и отново обаче показват, че аудиторията не е особено претенциозна и на драго сърце приема каквото и се поднася. Накратко: нищо ново под прожекторите.

Запитване

2010-10-17T10:58:00.005+03:00

Този текст е реален, нередактиран и изпратен до мен по скайп от съвсем непознат човек (предполагаемо на снимката). Смешно, тъжно, нелепо: вие решете...

"Kazvam se Rosen Radev Studenkov Roden sym na 18 mart 1983 g. 1vi vapros Imam li negativna Energiq. 2ri Vypros Podadoh Avtobiografiq v Televiziq Btv iskam da byda chast ot ekipa koqto otgovarq Za Mashinata na Vremeto . Shte me vzemat li na Rabota v Btv?"

Нация менте

2010-10-13T19:31:00.005+03:00

Месо? Едва ли...

"Соя вместо месо" е стар търговски трик, който вървеше успешно години наред. С въвеждането на Стандарта "Стара планина" държавата направи опит да осигури на гражданите си избор. Това е смисълът на капитализма - има от всичко по много и всеки купува според възможностите си. Оказа се че у нас хората са готови да похарчат повече пари за гарантирано добър продукт. Уви, в България гаранция за нищо не може да има - и в случая не държавата ни е крива. Криви сме си самите ние. Оказа се че четири фирми, три от които основни на пазара, включително "Сами-М" и рекламираните като производители на "кренвирши от месо" - "Сачи", са продавали продукти под знака на "Стара планина", отново влагайки соя в тях. Горчивият вкус в устата ще остане дълго - защото за пореден път се потвърждава мнението, че мисленето у нас продължава да е извън всякакви приемливи норми. Защото същите хора, които произвеждат месни продукти без месо, се оплакват от ония, които злоупотребяват с държавни средства, които пък с тях си купуват фалшивите им продукти.

Безмесните месни продукти са само един пример от безкрайната поредица тъжни доказателства за "лошия материал" - фраза, която толкова разгневи медии и граждани преди време. Ние сами си причиняваме всичко, от което се оплакваме. И никое правителство, ляво или дясно, не ни е криво за това че работим за пари под масата, че подкупваме полицаите когато ни хванат да нарушаваме закона, че си хвърляме боклука по улиците и така нататък, и така нататък - това изречение на практика може да продължи безконечно.

Разбира се, не бива да се учудваме че в държава, в която хора като Алексей Петров посрещат VIP-гости в луксозния си дом под домашен арест, в която неясно как забогатели хора живеят в стотици незаконни сгради, в която лекарите и преподавателите са сред най-корумпираните професионалисти, ядем месо от соя. На нация-менте й се полагат продукти-менте. Да ни е сладко!

Анонимните деца

2010-10-13T08:50:00.002+03:00

Това е историята на едно дете от Дома за изоставени деца в град Шумен. Не мога да ви покажа лицето му. Не мога да ви кажа името му. Единственото, което мога да направя, е да ви разкажа историята му.

“Той беше много неспокоен, уплашен, страхуваше се да се довери на хората около себе си, изпитваше много болка, той беше престоял в болницата преди да дойде в нас, все още беше с бинтовани крачета.” - разказват от Дома.

Това дете е отглеждано по такъв начин, че е станало жертва на плъхове, които... са гризали телцето му... То е държано от родителите си шест дни в мазе, дето са му гризали пръстите плъхове! Открили са го социалните служби по сигнал на съседи.”

Пред това анонимно, изоставено дете в момента има един-единствен път: да израсте в стерилната среда на дом за бебета до 3 години, след което да поеме пътя си, преминаващ от една институция към следващата... С първоначалния "тласък" от родителите му под формата на обезобразено носле и пръстчета, и деформираното м детство, преминало изцяло в институция, не е трудно да си представим какво го очаква. В Дома в Шумен, където отрасва, може да се проследи следния диалог между него и бившата главна лекара в тази институция:

Лекар: Кой те гриза?
Дете: Мишката!
Лекар: Къде те ухапа мишката? Покажи къде те ухапа мишката?
Детето показва крачето, после носа си.

Най-страшното е, че това не е една шокираща история. Това е една от многото шокиращи истории. Реалността от тях се случва днес, в момента, недалеч от всички нас. Има много други деца с потресаващи съдби и нелепо ежедневие. Ние сме поставени пред избора между два варианта. Единият е да вдигнем рамене и да се обърнем отново към собствените си проблеми. Другият е да помогнем. Да помогнем такива деца никога вече да не растат в подобна среда. Да помогнем тези деца да намерят своето семейство. Да помогнем да забравят ужаса, преживян в съвсем невръстна възраст...

За да разберете как, посетете сайта на Уницеф: www.unicef.bg
За да подкрепите инициативата "Семейство за всяко дете", която ще изгради Дом за бебета и родители, в който деца като Илиян ще намират свое семейство, вместо да растат по домовете, се обадете или изпратете смс на кратък номер 1021.

За да видите историята на това дете, разказана във "Великолепната шесторка", натиснете този линк:
http://www.btv.bg/shows/velikolepnata-shestorka/videos/video/1532553109-Istoriyata_na_edno_dete.html

Welcome to Bulgaria and have a nice day

2010-10-11T11:18:00.003+03:00

Ако у някого все още се таят съмнения, че българинът си остава сърдит и гневен тъмен балкански субект, вижте поредната свидна илюстрация на нашата окаяна действителност:

(За да видите по-ясно снимката натиснете с мишката върху нея.)

Кръщелници

2010-10-10T22:44:00.006+03:00

Откак има опити пазарна икономика в Бъклгария има опити и за нещо, наречено "театрална реформа". Те неминуемо са придружени от дружен вой на иначе доста разединената арт-гилдия - и често с основание. Новото правителство на свой ред избра за министър "културен деец", а не мениджър. Вежди Рашидов обаче се опитва да мисли икономически, с което си навлече гняв и протести. Разбира се, ако пловдивчани, които най-шумно развяха лозунги срещу идеята да се закрие операта в града, ходеха по-чето на представленията й, съдбата й щеше да бъде друга. Гледал съм "Бохеми" във въпросната опера, където ролята на свенлива девойка се изпълняваше от близо 60-годишна матрона, та разбирам защо си нямат публика...

Добре дошли в Продуцентския център :)

Генерално подкрепям идеята да има адекватност в менажирането на културни институции, които са на държавна издръжка, работят на огромна загуба, която поемат всички, и не винаги предлагат качествена продукция. Това, което ме развесели преди няколко дни, са наименованията на новите културни формирования, измъдрени от Министерството на културата. В тях има твърде много бизнес и твърде малко удачност. Така например обединените оркестри и сцени на опери и филхармонии се означават като Оперно-филхармонични дружества. Още по-забавно е общото име на операта и театъра във Варна - оттук насетне те ще се наричат Театрално-музикален продуцентски център. Не знам коя чиновничка ги е мъдрила, но тези названия предизвикват смях. Просто си представям как израза "Да отидем на театър" се изговаря като "Хайде да идем на Театрално-музикален продуцентски център." Капитализма в мисленето на работещите в Министерството може и бавно да си пробива път в съзнанията им, но соц-а е здраво заседнал там.

Разбира се, всичко това не е чудно в страна в която се открива Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура, или казано накратко - ПУТКА. Очевидно кръщенията не са ни силната страна...

И все пак ако най-лошото от поредната реформа са имената, ще го преживеем някак. Както преживяхме постановките на операта в Пловдив.

ЕВА

2010-10-06T09:26:00.006+03:00

Нейното име е Ева! Като на първата жена. Тя е само на три години. Повече от две от тях, Ева е прекарала в Дома за медико-социални грижи в град Шумен. След няколко месеца предстои тя да бъде преместена в следващата институция. И в по-следващата. И така, докато стане на 18 години. Дотогава държавата има ангажимент към Ева. Ангажимент, който струва много пари. Стотинки от тях ще идат директно при нея. Не знам какво ще се случи с Ева след като навърши пълнолетие, но знам, че очите й вече няма да бъдат така засмени. Защото забраненият плод за Ева е майчината грижа...

Възпитателка от Дома споделя: “Много наши деца виждам тук в града, които са минали през нас, просто нямам думи... По мостовете и магистралите... Къде може да отиде? Излиза от дома, без работа, без пари, без квартира, без нищо. Бъдещето на тези деца според мен – от лошо по-лошо. За тях няма бъдеще.”

Ева е дете на родители, отгледани в институции. Също като нея. Те са израсли по домове и на свой ред оставят детето си в дом...

“Когато Ева дойде тука при нас разбрахме че неин братовчед е тука при нас, по-голям с две години, намерен е да живее в такси с майка си, в изоставена кола. И явно майката на Ева е разбрала за тази институция и я довежда тук при нас. Бяха двама братовчеди. По-големия замина в друг дом. След това майката заживя с друг човек, друго бебенце се роди...”, разказват от Дома в Шумен.

Бащата на Ева иска да я отгледа, но няма тази възможност. С родителите й са контактували различни социални институции и са решили, че тя няма как да бъде отгледана от майка си и баща си. Истината е, че често такива решения изглеждат прибързани и никой не работи с родителите, за да им помогне да запазят връзката с детето си. В резултат на това днес Ева е хваната в капана на времето между решението дали да бъде дадена за осиновяване и престоя си в дома.

В България има система за подпомагане на такива деца, но тя не работи достатъчно добре. У нас не съществува единен Център, който да решава бързо и успешно проблемите на иозоставените деца. Ако такова място имаше, пред Ева щяха да се открият три възможности. Най-напред щеше да се помогне на баща й да я отгледа и възпита. Ако това се окаже невъзможно, тя би отишла в приемно семейство или при осиновители... само след няколко дни. Би могла,... но не се знае дали това ще се случи. Защото заради тромавата и бюрокрартична система повечето деца като Ева никога не намират свое семейство... Вместо това те растат заедно с много други изоставени момичета и момчета под грижите на хора, които и да искат, нямат възможност да ги дарят с пълноценна и истинска семейна грижа.

На всеки три дни в Дома, Ева губи по един ден от своето нормално развитие. С всеки изминал ден шансовете й да порасте като другите деца се стопяват. Държавата няма силите, капацитета и адекватността да й помогне. Ние имаме. Повече информация за съдбата на деца като Ева и как да им помогнем можете да намерите на www.unicef.bg и www.6.btv.bg

Вижте филмчето тук: http://www.btv.bg/shows/velikolepnata-shestorka/videos/video/677089960-Eva__film_na_Nataliya_Simeonova.html

Енрике Иглесиас за "Великолепната шесторка"

2010-10-01T10:12:00.002+03:00

Руини

2010-09-26T16:04:00.005+03:00

Това, което виждате на снимките, са остатъците от някогашното кино "Изток". В момента на негово място се изгражда поредният магазин на Billa. Мисля, че това е хубава илюстрация за част от цената на прехода, който се проточи повечко отколкото ни се искаше... ни за сметка на това съвсем не по начина, който ни се искаше.

За да видите по-ясно изображенията, натиснете с мишката си върху тях.)

Изоставените деца на България

2010-09-22T09:37:00.004+03:00

Всеки ден в България се раждат малко над 200 деца. Всеки ден пет от тях биват изоставени и губят правото да пораснат в семейство. Всеки ден пет българчета са обречени да израстат без топлотата на майчината грижа и без уюта на истинския дом. Всеки ден...

Никой не се вълнува от първите стъпки на тези деца. Никой не пази първото им паднало зъбче. Никой не знае каква е първата им дума. И това е съдбата на пет нови български деца... всеки ден!

В България има сто трийсет и седем институции за деца. Трийсет и две от тях са домове за деца до три години. В тези домове са настанени общо 2 421 българчета. Всеки ден, който те прекарват в подобна институция, ощетява тяхното развитие - физическо, умствено, емоционално, социално... В домовете ние като общество не отглеждаме деца, които обстоятелствата са поставили в неравностойно положение. В тях ние произвеждаме хора, огромната част от които след това се превръщат в нереализирани и озлобени граждани на същото това общество. А всяко едно от тези деца би могло да има реализация, не по-лоша, а защо не и по-добра ит тази на всеки свой връстник. Би могло... Но досега няма такъв случай.

В същото време домовете за деца без родители струват на държавата много средства. По-малко от 1% от тези средства се използват за самите деца. Междувременно България е единствената държава в Европейския съюз, и една от много малкото държави в Европа, които все още поддържат такива институции. Институции, в които децата не могат да получат най-простичките, но и най-важните неща - грижа, внимание, любов.

Държавата отлагаше решаването на проблема повече от 20 години. За това време над 50 000 български граждани израснаха обречени по домовете. И ако условията вече са променени, персоналът - образован, а порутените сгради - иновирани, уврежданията, нанасяни върху психиката и емоционалното израстване на тези деца са все същите. Може би за това значителна част от изоставените бебета са деца на хора, на свой ред изоставени от своите родители. Ето на това се казва "омагьосан кръг"!

Днес празнуваме Деня на независимостта на България. Може би нашите десетки хиляди изоставени деца, за които си затваряме очите всеки ден, са добър повод да си спомним, че "независимост" не е дума, която означава само административни и политически права на една държава. Независимостта се изразява и в това народът на една страна да се справи обединен с проблемите й тогава, когато държавния апарат няма сила да го стори. И ние всички можем да го направим, най-напред променяйки мисленето и нагласата си към децата, захвърлени в институциите - независимо към техния произход. И кокато спрем сляпо да съдим родителите, които са ги изоставили. А когато това се случи, механизмите, чрез които съществуването на домове за изоставени деца да бъде прекратено, ще заработят. И ние заедно ще можем да направим поне по пет деца щастливи... Всеки ден!

Защо "Bailando" не събра публика

2010-09-21T19:44:00.009+03:00

"Първият епизод на Bailando не успя да реабилитира праймтайма на Nova." Това заглавие в сайта allmedia като че ли обобщава най-добре резултата от усилието на екипа на най-мащабното шоу този сезон, за жалост превърнал се в усилие и за зрителите. Показателите на шоуто според двете пипълметрични системи показват неочаквано ниски резултати. Снощи шоуто е събрало средно едва малко под 300 000 зрители, като само 12% от гледащите телевизия в този момент са избрали да гледат шумно рекламираното като благотворително предаване на Nova. На какво обаче се дължи този провал? Лесно е да се плюе без аргументи. Ето какви са основните проблеми на Bailando след първото му излъчване според мен...

Регламентът
Форматът може и да е интересен, но зрителите няма как да знаят това. Често срещана грешка, която правят телевизионните екипи у нас е, че изхождат от собственото си изтънко познаване на дадено шоу, и забравят да обяснят на зрителите какви са правилата на предаването. Снощната премиера бе добър пример за липсата на достатъчно информация, адекватно поднесена на зрителя, което го обърква и съответно - отблъсква. Още в самото начало, преди да си се ориентирал какво става, съдиите започват да дават мнение и оценки по неизвестно каква система. Някъде в средата се обяснява колко е максималният брой точки, който участниците могат да съберат от журито, но не е ясно какво значение имат те. Да не говорим, че никъде не се пояснява има ли значение, аджеба, този резултат, или единствено зрителите избират кого да подкрепят. Дори и някой да се реши да гласува, трябва да се зареди с търпение, за да разбере кога и как може да стане това. Да не говорим за появата на понякога никому неизвестни "ментори" на двойките, за които може да се предположи, че са страхотни професионалисти, но зрителят не разбира нищо повече.

Съдиите
Представени набързо и претрупано, членовете на журито са с неясна функция. Само стана ясно, без да се обясни защо, че трима от четиримата съдии ще дават оценки всяка вечер. Като за сефте, те излязоха в пълен състав, след което без да стане ясно кога, как и защо, певицата Йорданка Христова изчезна от екрана.

Изборът на Нешка Робева беше добър преди две години, още повече че тя единствена от съдиите дава адекватни и обективни оценки на случващото се на сцената. Сега вече се вижда, че госпожа Робева няма какво повече да предложи, но пак си остава е най-удачното попадение в избора на съдии.

Смисълът да поканиш Татяна Лолова е да й дадеш възможност да развихри харизмата и чувството си за хумор. Първоначално такива възможности нямаше, а впоследствие, вероятно след задкулисно скърцане на зъби, се залитна в другата крайност.

Васил Найденов е безспорна звезда и може би изпълнителят с най-много хитове в българската музика. Доколко обаче е уместно да избереш човек, обвиняван напоследък в укриване на доходи за милиони, да журира шоу с претенции за благотворителност, е друг въпрос...

Всеки от съдиите сам по себе си е авторитет. Те обаче не са отбор. Това, което безспорно им липсва, са отношения помежду им. Имаме едни говорещи глави без нищо, което ги свързва. Химията помежду им отсъства. Тотално.

Водещите

Като заговорихме за липсата на химия, иде ред и на водещите. Георги Мамалев е абсолютно погрешен избор за водещ на точно това шоу. Той стои нелепо на сцената, без ясна роля и посока. Партньорката му Стефания Колева е много по-точно попадение, с огромен потенциал, който за жалост се губи в насилените коментари зад кулисите и роклята-торта, в която някой я е намъкнал. Като цяло от екрана струеше усещането, че водещите не знаят какво точно да правят и кога да го правят. А суматохата със сигурност не трябва да се пренася на екран. Приказките бяха твърде много, оплетени в схематичен сценарий без душа и емоция, в който твърде много се срещат изразите "Дами и господа" и "кауза". И нищо повече.

Историите
Най-голямата сила на шоу като "Байландо" са именно човешките истории. 24 сюжета обаче, макар и разказани в 3 дни, са непосилни като обем информация за зрителите. Отгоре на всичкото някои от тях просто нямат шанс да задържат вниманието. Дори да приемем, че не е имало достатъчно кандидати, и възможностите за подбор са били ограничени, те поне биха могли да бъдат подредени правилно в шоуто. Абсурдно е да искаш зрителите да подкрепят хора в беда, и да започнеш със семейство на бизнесмен, което живее в огромна къща, пеейки песни за Бога. В атеистична България, в която болшинството от зрителите са наблъскани в панелки, вероятността такава история да получи подкрепа е практически нулева. Още повече че се оказва, че пари се събират не за лечение на болната дъщеря на семейството, а за да могат да си плащат ипотеката на имота. Отгоре на всичко тази история намира подкрепата на политик, който дори не попада в социологическите изследвания на хората. Тоест, от екипа са обрекли окончателно тази история на бърза забрава.

В същото време в "Байландо" разполагат с много по-силни сюжети. Пример за това е невероятно въздействащата история на Богдана Митова, която хем пее изключително, хем има истински затрогващата кауза да помогне на един безкрайно харизматичен приятел. Сценаристите обаче са избрали да я заврат някъде по средата. В същото време историите с болни хора са твърде много, смесват се и на практика се самоунищожават и обезмислят. След снощната премиера аз помня не повече три от осемте истории. Какво ще е като видим всичките 24, не смея и да си помисля. Отделно от това противопоставянето на отделни човешки драми, всяка от която има своята собствена незаменима стойност, няма как да е по вкуса на зрителите. Единственият разумен ход е на финала телевизията да финансира всички мечти на всичи участници. Иначе победата на единствен сред 24 ще остави лош вкус в устата.

Дуетите
Тук отново има хаос и неяснота. Някои певци пеят, ама други танцуват. Защо, остава въпрос без отговор? Има двойки, които включват професионалист и аматьор, има и такива, в които и двете половинки не умеят да пеят или танцуват. По този начин те са неравнопоставени. Тук има две противоречащи си концептуални идеи, които са в конфликт. Би било много по-добре ако всички певци пеят, или пък ако всички певци танцуват; ако всички танцьори пеят или всички танцьори танцуват, и така нататък. Да не говорим колко нелепо е двама души, които не могат да пеят, например, да се опитват да трогнат именно с песен публиката, която да ги подкрепи.

Попаденията
Както във всяко нещо, и в "Байландо" не всичко е мъка. За жалост обаче голямата и бляскава сцена, великолепно заснетите, режисирани и разказани визитки, и потенциала на Стефания Колева се оказват недостатъчни за да привлекат зрители, камо ли в продължение на цели 3 месеца.

Остава въпросът дали този втори пореден гръмък провал след "Big Brother Family" ще доведе до смислени промени в маниера на бъдещите проекти на Nova, телевизия, от която ефира на България има огромна нужда да бъде качествена, интересна и смислена. А дотогава "сцената на мечтите" ще си остане "сцена на скуката".

За циганите и отрицанието

2010-09-20T09:31:00.004+03:00

Преди няколко дни президентът Първанов реагира остро на бележката на френския посланик, че в България трябва да има министър по проблемите на ромите. На пръв поглед реакцията му е адекватна - менторският тон на Етиен дьо Понсен вероятно излиза политическата коректност, на която то-о-олкова се държи в последните десетилетия. Всъщност обаче изказването на Първанов е популистко - президентът би трябвало да е напълно наясно какво и колко е направено за просволутата "интеграция на ромите". Нищо! Иначе се разтягат безкрайни словесни локуми на тази тема, дотолкова, че изразът е станал тотално клише.

В България почти всичко е криво-разбрано, та и с циганите е същата работа. Прощаваме им че крадат ток и чупят витрини като им го спрат, ама си затваряме очите когато дойде време реално да се работи с тях. За две десетилетия се изляха немалко пари, които имаха ефекта на наливане на тънка струя в продънена каца. Освен че започнахме да наричаме циганите роми, друго комай не се промени. В обществото има омраза към етноса, обусловена от неговото социално поведение, обусловено от лошите социални условия и липсата на образование, обусловени от държавната политика, обусловена от "по-важните" и "по-спешните" проблеми на страната. Накратко, у нас няма адекватна институция, която не просто да заявява, че се заема с проблемите на ромите, а реално да ги решава. Та в тоя случай идеята за министерство на малцинствата изобщо не е лишена от смисъл. Камо ли от основание.

Президентът Първанов би трябвало да е наясно с това. Особено след като преди години вестник "Стандарт" усилено спекулираше с презимето му - Седефчов. А самият факт, че бащино име с цигански привкус може да е повод за вестникарски атаки, били те и на махленско ниво, показва, че проблем има. Но Г. Седефчов Първанов предпочита да казва онова, което хората искат да чуят, а не да решава реални проблеми. Което за фасадна институция като президентската върви, но за човек, явно заинтересован от по-дейни постове в държава, подобно политическо поведение не е добър ход.

Заложници на глупостта

2010-09-16T19:24:00.009+03:00

Всички оплаквания от некоректни търговци и работодатели, които мамят хората с подвеждаща информация, бледнеят пред искрената откровеност на собствениците на тази заложната къща. Тя носи гръмкия превод, който можете да видите по-долу:

Смяна на платната

2010-09-14T21:44:00.004+03:00

След като БНТ загуби авторитет и влияние в момента, в който частните национални телевизии се появиха на пазара, се очертаха две основни тенденции в поведението на тв каналите у нас. До голяма степен bTV иззеха от Националната телевизия обществената й функция и се ориентираха към по-възрастната, по-улегналата, семейна аудитория, триумфирайки обаче и сред младите благодарение на формати като "Survivor" и "Music Idol". Nova пък се оказаха експериментаторите, които на моменти се превръщаха в "непослушните деца" на българския медиен щанд. Безспорната заслуга на Нова телевизия е налагането на световни формати и прокарването на реалити предаванията, които - за добро или лошо - впоследствие заляха всички канали. След първите трите безспорно брилянтни сезона на "Big Brother" и единственото издание на "Пълна промяна", последваха не дотам удачни версии на "Страх" и "Цената на истината", както и откровени провали като "Всичко по 10", "Пей с мен", "Островът на изкушенията", "Big Brother 4" и "Big Brother Family". Причината: ръководството на телевизията и творческите екипи на предаванията се втурваха в крайности, което рядко даваше резултат. В същото време прокарването на интриги, лични драми и псевдо-обрати явно поомръзнаха на зрителите. В същото време маниерът "Биг брадър" започна да се прокарва като тънка червена нишка из всички формати - дори когато в оригинал те са замислени в съвсем различна посока.

В последния си сезон (2009/2010), от Nova заложиха изцяло на псевдо-скандалното и се опитваха да шокират аудиторията на всяка цена. От ненужно интригантското "Vip Dance", през постановъчното "Цената на истината" до откровено провалилото се "Big Brother Family", каналът успя да отблъсне огромна част от аудиторията си, приравнявайки я с крайности под формата на участници, известни или не, и в трите формата. Стратегията явно не проработи, след като през пролетта "България търси талант" постигна на моменти аудитория, пет пъти по-голяма от тази на "Биг брадър". Нещо повече извън рейтингите, телевизията придоби недобра слава и загуби дори част от постоянната си аудитория - по-младите градски тип хора, в едно с реномето си.

Новият телевизионен сезон ярко демонстрира опит за смяна на посоката, в която каналът се развива. Опасенията са, че това ще остане само заявка, но не и реален завой в политиката на основните тв предавания на Nova. Така например
"Истината за нас" е лошо замаскиран вариант на "Цената на истината". Колкото и да се опитват продуцентите да убедят аудиторията че това ще е позитивно предаване, самата му концепция не предполага това. Да не кажем, че го изключва. Може би шоуто ще стартира с положителен пример, но едва ли ще изкрета повече от половин сезон, ако изобщо събере желаещи да участват... За липсата на такива свидетелстват отчаяните PR ходове като обещанието лично кметът на София Йорданка Фандъкова да съчетава двойките, или участието на главния редактор Ники Николов в предстартовото издание на шоуто. На всичкото отгоре форматът не е изпробван на практика никъде и вероятността да предизвика сензация е минимален.

В същото време заявеното като топ формата на сезона "Bailando" рискува отново да се подхлъзне по спиралата на "Vip Dance" и в него да има малко благотворителност, малко шоу и много интриги и конфликти. Освен това Nova се оказват в не дотам изгодна позиция, след като се изправят срещу отново благотворителния, но вече наложен формат "Великолепната шесторка", който стартира с предварително силен бекграунд, подкрепата на Unicef и силна национална мисия.

Nova се опитват да върнат част от зрителите си и с наложени предавания като "Сделка или не" и "Стани Богат" (дай Боже в него за разнообразие да участват средностатистически българи, а не поредните реалити звезди). В същото време обаче телевизията продължава да поддържа изключително нескопосаното "Шоуто на Иван и Андрей" и отдавна избледнялото като смисъл и изчерпано от съдържание "На кафе".

При тези твърде рискови ходове дори попадения като новия сезон на "House M.D.", който каналът ще излъчва броени дни след премиерата в Америка, не може да гарантира успех на пазара, камо ли шанс за доминация над bTV. Особено след като от Nova са на път да повторят грешката си от пролетта и има риск да се окаже, че претенцията за общественост е само претенция, без никакво покритие...

Разминавания

2010-07-20T19:28:00.003+03:00

Сергей Станишев, бивш премиер на България и настоящ подсъдим, отново нададе вой, спазвайки обещанието си, изразено в думите: " Никой няма да ми запуши устата да говоря това, което мисля, и да изразявам несъгласие с политиката на това правителство." Вчера председателят на БСП охотно отвори уста, предричайки страховити времена, които той обрисува като "Бойковата зима". Тук трябва всички стреснато да си спомним за Лукановата зима, между другото дело на собствената му партия. Сергей видя лош бюджет, намаляване на социалните придобивки, увеличаване на безработицата и настъпващ глад. Съпратийците му по места подкрепиха мрачните прогнози на нарочнини събрания, а бившият опонент на премиера Татяна Дончева диалектно допълни, че правителството ще падне до 2 години. Ден по-късно се оказа се безработицата пада, цените на руския газ, към който предишното правителство имаше специално отношение - също, а ЕС направи първият си по-скоро положителен доклад за напредъка на България.

Оказва се, че Станишев пак се разминава с впечатленията на останалия свят за случващото се в България. Докато беше на власт той виждаше насърчение в острите препоръки и потупвания по рамото в по-слабо критичните части на докладите на съюза към страната ни. Сега, когато действително се отбелязва положително отношение на ЕС към случващото се у нас, Станишев съзира близко бъдеще в ужасяващи краски. Тъй като Серго все по-малко е сериочен фактор в политиката, оглавявайки една истински немощна опозиция, поведението му буди повече жал, отколкото каквото и да е друго. Е, с малки изключения. Защото когато лидерът на най-старата активна партия в страната първо оглавява правителство, изтъкано от корупция, после не спира да говори за "престъпна корупция" на следващата власт, накрая се оказва подсъдим и наема за свой адвокат юрист, чиито останали клиенти са имена като Жоро Илиев, Брендо, Алексей Петрвов и съпругата на Косьо Самоковеца, присмехът прераства в погнуса...

What The FUCK! Милена и Нелина като кошмара на годината

2010-07-12T21:02:00.007+03:00

Тази седмица ми върви на музикални рецензии - и все лоши. И ако комедийното изпълнение на Веселин Маринов в чест на МВР малко ме касае, в случая вече приемам нещата лично. Ужасната новина: Милена издава съвместно парче с Нелина. Да... Онази Милена! Онази Милена, която стана символ на анти-комформизма, на бунтарството, онази Милена, която съм слушал с почитание и невероятен респект към изключителния й глас и помитащия талант. И да, единствената Нелина, за която съм чувал - поредната чалга звезда с ориенталска постановка на вокалите, за която не искам да имам повече информация.

По принцип нямам нищо против смесицата на стилове, още повече че често се получават великолепни неща. Бих преглътнал и смесицата на рок с чалга, колкото и да не понасям втория стил, стига нещата да са смислени. В случая обаче работата е плачевна - и не само защото все още страхотният глас на Милена се преплита с трелите на кръчмарска певачка. Китраните рифове се редуват със синтезаторни опса-тропса врътки, а редуващите се рок и чалга части на парчето си отиват колкото торта с лютеница. И за да е трагедията пълна и всеобхватна, текстът е на ниво ученическа поезия в техникум.

От цялата какофония не може да излезе нищо хубаво. Поне не и за Милена. Сигурно е едно - ще се опитам да се престоря, че тази музикална каша никога не се е случвала. А сега ще си оплакна ушите с ИСТИНСКАТА Милена:

Как Веско лука сгази с "Нашата полиция ни пази"

2010-07-11T18:40:00.005+03:00

Веселин Маринов е певец, който не харесвам като стил. Когато започне да пее своите патетични песни с изражението на кошута, ми идва да стана ловджия и да тръгна да отстрелвам невинни рогати. При всичката ми антипатия към него обаче никога не съм бил и сред върлите му противници - по две причини. Първо, личният ми вкус не означава че трябва да отнемам някому правото да харесва каквото и когото си поиска. Музиката на Маринов не ми допада - не я слушам, и толкова. Второ, това очевидно е незлоблив и искрен човек, който вярва в това, което прави и го прави достатъчно добре, за да е една от най-големите звезди на страната. Нито е крал, нито е лъгал, и е постигнал благосъстоянието си с труд и възможности.

До миналата седмица така и не му обръщах особено внимание като публична личност. С "Нашата полиция ни пази" обаче Веселин Маринов за първи път в кариерата си излезе от ролята си на доброто поп-момче според някои, и селския идиот в музиката според други. Откъде всъщност идва целият медиен шум около това лековато парче?

От една страна, обществото ни е разделено на две относно акциите на МВР през последната година. Макар и болшинството приветства акциите с гръмки имена, немалка част от хората се дразнят на холивудския привкус на работата на министерството, откак Цветан Цветанов оглави най-важното министерство в България. В същото време стилово песента е позакъсняла с така едно-две десетилетия. Като ухание, внушение и сръчност "Нашата полиция ни пази" напомня силно на лозунгите от времето на тоталитаризма, когато МВР ни пазеше толкова добре, че не смеехме да шукнем. Четейки текста на новия химн все едно съм си купил обновено издание на "Инвентарна книга на комунизма". Уважавам усилията на МВР, но съотнесен към реалните резултати чак такъв комсомолски възторг с овчи оттенък лично на мен ми идва малко повечко.

От друга страна, МВР е институция, в която има твърде малко наистина работещи механизми и наистина качествени хора на високите нива. Средният полицай в МВР е недостатъчно грамотен, недостатъчно социален, недостатъчно адекватен и крайно занемарен като физика и възпитание. И докато Веселин Маринов се възторгва сляпо от "нашата полиция", ставаме свидетели на съвсем не лицеприятни сцени като тази:

Друг не подобен, но и не по-малко смущаващ пример е случка, споделена от мой приятел в омразния на Веселин Маринов Фейсбук, която ще си позволя да цитирам дословно:

"Паркирам на свободно място което не е служебен абонамент, синя зона или частно място. След което излиза един господин и започва да ме заплашва какво ще ми се случи на мен и колата ми ако не я преместя. Няма добър ден, няма добро утро. Веднага се обадих на "органите на реда" които се отзоваха и ме помолиха да си преместя колата тъй като там е офиса на бивш "орган на реда", който бил голям връзкар (точните им думи) и не искали да ми се случи нещо лошо:))) "Вие сте си в правото, моля преместете я, ние ви го казваме не като хора от закона, а като съвет от лична гледна точка!" Най- интересното е че господинът, за когто беше пазено мястото след като е разбрал какво се е случило, е имал наглоста да ме търси на работното място пита и разпитва кой съм и какъв съм..."

И после Веско ще ми разправя колко е искрен. Сигурно, но не е обективен. И не е адекватен.

От цялата работа хубавото е, че полемиката се роди около поп-парче, а не около нов билборд с тлъстия задник на Азис, както обикновено става. Лошата новина е за Веселин Маринов - този път май сериозно сгази лука и миризмата ще го следва още дълго.

На ръба на континента

2010-07-09T20:54:00.008+03:00

Усещането да стъпиш там, където свършва Европа, и да надникнеш в океанската бездна под теб, не може да се сравни с много неща. Това е преживяване, което остава завинаги в паметта на човек, който точно в мига, в който се надвеси над безкрайната мощ, осъзнава каква прашинка суета е всъщност. Няма снимка, която да може да пресъздаде магията на Cabo dа Roca - най-западната точка на Европа, където земята отстъпва на водата и тези две стихии зашеметяват с красотата си. И все пак - ето бегла илюстрация на това невероятно място...

Една по-особена любов

2010-07-01T22:14:00.002+03:00

Из варненските витрини... Какво ли не правят търговците по време на криза, за да спечелят купувачи. Но в крайна сметка няма нищо лошо в това да демонстрираш една непреходна любов...

Обратни ми ти работи

2010-06-27T11:01:00.005+03:00

Третото гей шествие в София вдигна обичайната патардия, и обичайно развълнува повече медиите отколкото обществото. И докато организаторите гордо отбелязаха прогресията на броя участници - от 80 през 2008 до 750 тази година, националистите от БНС обичайно демонстрираха липсата си на политическо, умствено и идейно израстване с контрашествие на стройни и шумни младежи с продрани гласове, кадрите от които вероятно са зарадвали искрено гей братството у нас по не съвсем пристоен начин.

Не разбирам какво толкова се вълнуват от БНС за тези прояви, наричани от медиите парад, а от шестващите - pride. Ние живеем в държава, в която "обратността" е стандарт. Ето някои примери, свързани с прайда:

- Десните партии в лицето на ДСБ подкрепят парада, а левите в лицето на БСП го заклеймяват. Баш наобратно на световните политически тенденции - в останалите страни консервативните десни са по-скептично настроени към изравняване на правата на хомосексуалистите, отколко левите партии. Интересно защо в БСП разграничават народа по признак "сексуалност" - нали уж се борят за свобода, равенство, братство. Или има "равни и по-равни"... отново. Хеле пък против парада да се изказва баш Сергей Станишев, за когото слуховете че си пада по собствения пол са повече от упорити и а-ха да се окажат истина. Но няма лошо, Серго... Лидерът на "партията на народа" трябва да знае че е по-добре е да бъдеш познат като хомосексуалист, отколкото да ти викат "педераст" като се появиш по телевизията - както често прави средният хетеросексуален избирател след 4-годишен мандат с премиер в негово лице...

- Докато от Българския национален съюз се обявяват за морала, порнографски снимки на бившия им лидер Боян Расате шестват из масовата преса... Кое е обратната страна на медала, не е ясно. Тази година Расате го нямаше да брани малката си дъщеричка от заразния хомосексуализъм, но бившите му съратници подеха плама на неадекватния му гняв срещу хомосексуалността без да признават пред себе си нещо много просто - обсесията по дадено явление подсказва нездрав интерес към него. Любпитно как спорадичните прояви на хомосексуални културни знаци в обществото, изкуството и политиката биха могли да изместят от съзнанието на когото и да е силата на една изцяло хетеросексуална среда, в която живеем. Тоест ако момчетата от БНС се опасяват, че единствено хомосексуално послание може да "обърне" сексуалността на човек, израснал в хетеро среда, значи де факто заявяват, че хомосексуализма има извънредно силна привлекателност. Демек обсесията им по темата може да се възприеме като скрити и подтиснати желания, чиято типична проява е хомофобията.

- "Педерастите в Уганда". Африканската държава осъжда хомосексуализма с крайни мерки - присъдата за сексуални отношения на хора от един пол е деяние, наказуемо със смърт. Точно там искат да изпратят членовете на анти-шествието, според собствените им скандирания, своите хомосексуални сънародници. Страшен патриотизъм лъха от хора, чийто стремеж е да заприличаме на държава, поизостанала в почти всяко отношение, и хулейки обществата, към които уж се стремим като нация. Ей на това се казва обратна тяга.

Сбъркани посоки, сбъркани политици, сбъркани послания. Така могат да бъдат обобщени виковете без смисъл по тертия гей парад. И после кои били обратните... Подобни крайни послания, които са анти-, издават безсилие на ума и липса на зрялост... и съотретно на перспектива. Политическа, социална и всякаква.

За всички онези стожери на морала, които цитират недотам точни откъси от Библията, без да спазват доста от повелите на същата тази книга, ще разкажа историята на Мери Грифит - американка с твърди хомофобски позиции, отдадена на семейството си, църквата и Бога. Нейният свят бива разрушен от от откритието че синът й Боби е хомосексуален. Потресена от ужасяващия за нея факт, Грифит прогонва сина си. Няколко месеца по-късно той се самоубива заради нещастна любов към друг мъж и заради отказа на майка си да го приеме. Смъртта му опустошава Мери Грифит. Търсейки спасение от собствената си съвест, тя започва да търси причините за самоубийството на сина си извън техният конфликт... Безуспешно. Грифит осъзнава, че крайността на убежденията й са същинският убиец на Боби. Дневникът му разкрива ужасяващото душевно мъчение, на което е подложен заради отношението на семейството и близките му към хомосексуализма преди да разберат истината за него и ненавистта на родителите му заради сексуалността му. След смъртта му майка му изминава своя собствен път към ада, постепенно израствайки от елементарен хомофоб до човек, посветил живота си на човешките права. В свое интервю тя обобщава историята си така: "Преди да проклинате с лекота в собствения си дом или храм някого, помислете и помнете - детето ви слуша..."

Ако можеха и хомофобите да слушат... Но те са твърде запленени от звуците на собствените си гласове, които кънтят на кухо.

Иде плодовито поколение

2010-06-15T15:11:00.003+03:00

Господ да поживи студентските несгоди:

(За да видите по-ясно този шедьовър натиснете върху снимката)

The Rocket Man Live

2010-06-14T12:44:00.003+03:00

След AC/DC и Дилън през 2010 още една легенда, която поколения наред са мечтали да чуят и видят на живо, излезе на българска сцена. След 2 часа и половина без прекъсване и изцяло на живо е ясно, че мистър Елтън Джон все още е във великолепна вокална форма. Четирдесет и три години след като светът за първи път чу гласа му, и тонове алкохол и наркотици впоследствие, чичо Елтън все още звучи по начин, който малцина в поп музиката биха могли да постигнат.

Елтън Джон се къпе в любовта на българската публика.

Истината обаче е, че лично аз очаквах далеч повече от него. Бих предпочел 90 минути, изпълнени с енергия и хитове , пред 150-те на брилянтни, но продължителни изпълнения на песни, някои които знаят само най-заклетите фенове. Елтън Джон пропусна "Nikita", "Can You Feel The Love Tonight" и още тонове класики заради не толкова любими - и най-вече не толкова познати песни. И всичко това на турне, чието подзаглавие е "The Definitive Hits". Лени Кравиц също не изпя само познати парчета по време на концерта си в София, но за сметка на това влагаше толкова енергия и музикантски хъс в изпълненията си, че тълпата буквално беше в ръцете му и правеше с нея каквото си поиска. Мадона също пропусна някои от най-известните си песни, но на сцената й непрекъснато се случваха толкова много неща, които дразнеха по великолепен начин всички сетива на зрителите, че и "Мила моя мамо" да тананикаше, пак нямаше да изгуби интереса нито за миг. При Елтън Джон, уви, липсваше и едното и другото. Първия час на концерта му звучеше малко като загрявка за същинското му представяне. Дори постната мултимедия от екраните тръгваше и спираше на странни моменти и имаше минути, в които се долавяше лекото отегчение на публиката.

Фенове се възползват от възможността да танцуват на фона на някои от най-красивите балади на Елтън Джон, докато той ги изпълнява на живо.

Едва в последната една трета се почувства онази концертна атмосфера, която постигат наистина талантливите артисти. И след като се заредиха наистина впечатляващите изпълнения на песни като "Something About the Way You Look Tonight", "Don’t Let The Sun Go Down On Me", "Sorry Seems to be the Hardest Word", и "Candle in the Wind" хората се преобразиха от уважаваща, но сдържана аудитория, в истински доволна поп-рок публика, която пее, танцува и аплодира един страхотен музикант. Елтън Джон загря здраво и показа защо е един от най-големите в поп музиката вече четвърто десетилетие. Финалът с избухващата поредица от "I’m Still Standing", "Crocodile Rock", "Circle Of Life" и незабравимата "Your Song", бе наистина впечатляващ, а петте минути, които отдели, за да раздава автографи на феновете от първите редове показа, че той разбира уважението на своята публика и я уважава на свой ред.

Радвам се, че имах възможност да видя и чуя това наистина голямо име. Импровизациите му на пиано наистина бяха наслада за слуха, а да преживееш на живо някои от най-великите балади на попа е нещо, което всеки меломан на стадиона ще запомни за дълго време.

Respect!

Да импийчваш* на инат

2010-03-31T19:07:00.002+03:00

* В България за първи път се чу думата "импийчмънт" покрай пределно известния случай, в който Бил Клинтън замалко да изгуби президентския си стол заради една недодялана свирка от възпълна стажантка в Белия дом. Бил си остана, макар и с петно по гащите и репутацията, президент на САЩ. Оттогава думата навлезе трайно в езика ни наред с "браузвам", "сийдвам", "шерна" и други чуждици.

В последните седмици импийчмънта се настани в живота ни покрай неадекватна шега на финансовия министър Симеон Дянков в шоуто на Иван и Андрей по Нова, и трижди по-неадекватната свръх-реакция на засегнатия от шегата Георги Първанов. Отделен въпрос е, че на Първанов му се струваха далеч по невинни собствените му солени шеги на наш гръб през годините, когато се извъртя и усука по всяка възможна тема според това какво е нужно за да се задържи в политиката.

Аз съм от яростните противници на фигурата на господин Първанов. Начинът му на действие, мислене, изказ и политическо държане ме отвращават. През 2001 година, когато той изненадващо и за себе си спечели изборите, ми призля, че този човек ще представялва България по света. Поведението му от там на сетне не промени мнението ми за него и до ден днешен не искам да приема, че тази личност обира симпатиите на значителна част от хората у нас.

Въпреки всичко дотук, искането за отстраняването на Първанов ми се вижда, меко казано, неоснователно. Мотивите на инициаторите по процедурата са слаби. Дори и някои от тях да са принципно верни, те не биха могли да бъдат достатъчни за такава превратна стъпка.

Първо, това че някога Първанов е бил агент Гоце, не може да бъде мотив. Ако приемем, че основанието, подобно на случая с Клинтън, е че Президентът е излъгал за миналото си, то изниква въпроса защо тогавашната опозиция в лицето на ГЕРБ, Атака и Синята коалиция не инициираха такава процедура овреме, при все че тя нямаше как да мине в Парламента. Ако обаче те са били толкова непримирими към лъжата на Първанов, това би бил по-адекватен тогава, макар и обречен акт.

Второ, записът на разговора с Дянков е ченгеджийска хватка, но правото на Първанов да го осъществи е спорно. Подобен акт издава много за личността на Първанов, но "прегрешението" съпоставено с исканото "наказание" са в уродлив дисбаланс.

Трето, десетките дребни нарушения, които президента е или не е извършил, са до едно лесно атакуеми в съда и дори да бяха минали в Парламента, едва ли биха издържали на следващи инстанции.

Четвърто, идеята че Първанов саботира правителството, като го критикува, е абсурдна. Не виждам никаква причина Президента да не може да упражнява правото си на лично мнение по каквито и да е въпроси - право, дадено на всеки обикновен гражданин. Факт е, че той е доста по-гласовит сега, отколкото по времето на Тройната коалиция, но това не може да е причина за импийчмънт - иначе би било нарушаване правото за свобода на словото.

Накратко, ако Първанов беше свален от поста си, това може би било полезно за държавата - само че ако имаше истински причини за това. При сегашните обстоятелства това би била политическа репресия. Да не говорим, че подобна процедура би превърнала Първанов в мъченик, и експериментът само може да засили позициите му сред обществото. Една подобна попара, със Симеон Сакскобурготски вместо сухарчета, вече я сърбахме. Не беше много вкусна.

Естествено, опозицията в лицето на БСП реагира неадекватно и истерично, без да успее да се възползва от тази толкова лесно атакуема ситуация. За това вероятно това ще е просто поредния медийно-политически скандал, който скоро никой няма да помни... До следващия.

Демокрация по руски

2010-03-29T18:47:00.005+03:00

Тазсутрешният взрив в метрото в Москва - на станция "Лубянка", който уби десетки хора, илюстрира по особено жесток начин механизмите на руската така наречена демокрация.

Сцени минути сред взрива. Снимка: Sky News

През есента на 2006 година за първи път отидох в Москва. Отношението ми към видяното беше противоречивo, но сред ярките ми впечатления бе една сценка край Кремъл. Групичка граждани бяха решили да протестират срещу тогавашния президент Владимир Путин. Протестът им трая под минута, колкото да си разпънат плакатите и да викнат два пъти. После дойдоха милиционери и набързо ги отведоха. Направи ми впечатление не толкова прекъсването на протеста - в името на спора мога да допусна, че е бил незаконен, а това че околните граждани се държаха, все още нищо не се случва. Погледите им минаваха край протестиращите с онзи специфичен израз на дистанция, с който се избягват излишните проблеми. Не ми изглеждаше много демократично.

Три години и половина по-късно атентат разтърсва Москва. Докато световните агенции и канали предават на живо събитията, руските медии - и частни, и държавни, мълчат. Докато BBC вече правеха анализ на случилото се, ОРТ даваше сутрешен блок, а Московската телевизия убеждаваше зрителите че могат да имат плосък корем и да запазят вкуса си към тежката национална кухня благодарение на поредния уред тип WS Teleshop. Чак час по-късно за атентата все пак беше съобщено...

Този тип медийно поведение напомня твърде много на съветските времена, когато по модела на Големия руски брат по християнски празници се пускаха концерти на Тина Търнър за отвличане на вниманието, а когато гръмна атомна централа вместо новини имаше детско. Двата примера, за които говоря в тази статия, нямат нищо общо, но са само две от многото илюстрации, някои от които твърде кървави, за псевдо-демокрацията в Русия.

За гласа възраст няма

2010-03-25T14:11:00.004+02:00

Людмила Йовчева е помощен персонал в детска градина в Котел. Дошла е от Чечня, обича да спортува и да пее в гората, от което по думите й никнели гъби. На мен пък ми никнат цветя в душата, когато слушам този изключителен глас на тази 60-годишна жена, която може да сложи в малкото си джобче всякаквите му там поп-момиченца, които се пънат да впечатлят...

Големите претенции на "Биг Брадър Family"

2010-03-23T08:06:00.005+02:00

Комедията, както отново ще цитирам, е разминаване между претенция и резултат. Разминаванията в новия сезон на "Биг брадър" са много и големи, което обрича шоуто на задъхан провал.

Поне два от първите три сезона на тв продукта, който промени телевизионния пазар в България, ми харесаха много. И трите, погледнати от професионална гледна точка, бяха направени много добре. Резултатите бяха адекватни на продукта - Nova рязко засили поизицията си на пазара и наложи нов тип подход и в програмирането, и в избора на предавания, които да се излъчват у нас. През 2004 скептиците бяха много, днес почти всяка кабеларка се опитва да прави "реалити". След неуверения старт на първото VIP издание, последвалите два сезона на VIP Brother се превърнаха в тотален успех за телевизията и продуцентите, като това бяха сред малкото случаи, когато Nova успяваха да надвият bTV.

Първият голям крах в шоуто беше Big Brother 4. За първи път шоуто бе правено без основните действащи лица в него - пред и най-вече зад камерите. След наистина впечатляващия старт, последва нещо, което би могло да се определи най-кратко като "каша". Проблемите на шоуто бяха много - и сюжетни, и структурни, и идейни, но за мен най-големият проблем беше лошия баланс. Къщата се изпълни с така наречените "фрийкове", които обаче нямаха противовес, нямаха алтернатива, нямаше как да бъдат отличени. Изключително небалансирания подбор на новите тв герои, захвърлени в лабиринта от сложни правила и непроследими истории, доведоха до очакван резултат - лоша тв продукция с малко зрители. Но след като Nova "избиха рибата" с поредното VIP издание, поверено на старите продуценти на шоуто, в крайна сметка се стигна до Big Brother 5.

Новият сезон повтаря стари похвати и стари грешки. В усилията си да бъдат максимално шокиращи и изненадващи, създателите на сезона са пошли и самокопиращи се. Отново Къщата е изпълнена с еднотипни персонажи, почти без противовес и алтернатива. Зрителят би трябвало да е съпричастен към хора, които не познава, но за сметка на това са му представени по най-жълтия и сензационен начин, който отблъсква, вместо да привлича симпатии. Тоест от мен се очаква да се вълнувам от предизвестения край на интригите между хора, които са ми противни.

Когато към това прибавим протяжните, но скучни визитики, струпването на хора, които твърде много си приличат като характеристики, за да бъдат отличени, насилените обрати, и самоцелните посоки, в които шоуто явно ще се развива, и това се гарнира с ужасяващия роботизиран глас, който уж взима интервюта от участниците така, че отговорите им да пасват на сюжетните линии, получаваме тв бъркоч с твърде лош вкус.

Но най-големият проблем на шоуто е претенцията му, че това е социален експеримент, поглед върху живота на семействата в България, социологичен разрез на обществото ни. Идеята за битието на хората от "една кооперация", изложено пред цяла България е чудесна. Само че не е осъществена. Героите, които населяват Нови хан от снощи, са есенцията на ОПРЕДЕЛЕН тип хора с начин на живот, който твърде малко отразява пълнотата на семейната картина в страната. Липсват разнообразни семейни модели, акцентирано е изцяло върху твърде очебийните надежди за пот от несгоди, кръв от сбивания и сълзи от ревност, заложени във ВЕЧЕ предвидимия сюжет на сезона. Изолирането на двойка бивши любовници в романтична стая с огромна спалня и джакузи с рози е плосък ход, но по-големият проблем е че това е разчетено като "нов шанс за тази двойка да изживее живота си".

Очевидно е че предаването ще разчита на провокирането на най-пошлото и низкото у участниците - и проблемът не е в това, а в твърде натрапващото се усилие тези ходове да се покрият с кухи фрази за социална значимост и жалки оправдания за ходовете на продуцентите, облечени в кухи фрази като "социален експеримент". Накратко: новият сезон на Big Brother тръгва в посока на разминаването между претенция и същност, с която започна тази статия. Има огромно несъответсвие във всяка посока между заявените намерения и релания резултат, между думите, напъхани в устата на Ники Кънчев, и това което следва като действие. И най-лошото - толкова отчаяно е заложено на интригата, че интрига няма.

И накрая - претенцията, че това никога не е правено никъде по света. Глупости на търкалета. Идеята за семейства в Къщата е прилгана многократно в няколко сезона, а в Германия има цял град на "Биг брадър", населеяван от семейства пред камерите.

Все още не е ясно колко хора са гледали откриването и колко хора ще следят редовно Биг Брадър 5. От телевизионна гледна точка обаче това е едно недобро предаване. Жалко.

Първичен инстинкт

2010-03-13T18:05:00.003+02:00

Въпреки високомерието на повечето самоприпознаващи се като сериозни медии към жълтата преса, в последните дни цялата медийна среда се превръна в един огромен клюкарник, в сравнение с който форумите на "Бг Мама" са тихо и спокоймо място за интелектуален бъртвеж. Медийното пространство се изпълни с поредната хапка жълтина, добре дошла за пълнене на страници и ефирно време. И всичко това защото наш Първанов, инак Президент на Републиката, се държи като разпищолено дете.

Георги Първанов е един от най-одобряваните политици в държавата. Чудно защо сред поредната му изцепка - този път не ловна, ни лингвистична, ни по отношение на принципите... Ала подкрепата за него продължава, макар и да се държи като анимационен герой.

Първанов се бил обидил и засегнал от участието на финаносвия министър Симеон Дянков в шоуто на Иван и Андрей. Всеки нормален човек и разумен политик би трябвало да направи едно-единствено нещо: след като е е почувствал окалян и очернен заради твърдение, което счита за невярно, завежда дело, печели го или го губи. Ала не би. Опитите, адекватни и искрени или неадекватни и лицемерни, на Дянков да се извини на нарочно поискана среща (за която едва ли е изгарял от желание), се превърнаха в гигантска политическа драма. Направих си труда да изчета просволутата стенограма, проследяваща "разговора" или по-точно опитът за разговор между двамата. И тук има поне три проблема.

1. Първанов организира постановка. Публикуването на разговор, за който единият участник е с ясното съзнание, че той ще стане обществено достояние, а другият не предполага това, е ченгеджийски похват, в който едната страна позира за пред обществото, а другият е поставен в условия на относителна неформалност. Това е маниер, който господин Първанов сигурно е наследил от врмето, когато неговата партия използваше подобни похвати, за да задържи властта "взета с кръв, която ще дадем с кръв".

2. Една наглед безобидна ситуация, в която някой си казал нещо си за Президента, се превръща в излишна, раздута до безкрай и инфантилна сапунка. Свръх-реакцията на Първанов показва нещо много просто - той не търпи критики и е готов да разпали истинска война заради една глупост.

3. В една на практика случайно възникнала ситуация той съзря конспирация и сложни схеми. Работя от години в телевизионни предавания и съм напълно наясно, че идеята за Иван и Андрей, създали умишлено този скандал, е абсурдна.

Господин Първанов е спряган за лице и водач на нова партия, която да стане алтернатива едновременно на деморализираната БСП, ръководена от Станишев (който, между другото, пак е продукт на Първанов), и на ГЕРБ, водена от Бойко Борисов. При относителната му популярност това означва риск начело на държавата да застане човек, нетърпящ критики, реагиращ крайно и виждащ несъществуващи конспиративни ситуации. Привържениците на БСП често коментират как сегашната власт е риск за демокрацията и как Борисов или Цветанов са едва ли не следващият балкански диктатор. В същото време обаче никой не обръща внимание на признаците на тоталитарно мислене у един уж демократичен политик - господин Георги Първанов.

Първанов е човек, отрекъл се от почти всяка своя идея - ако потърсите в този блог, ще откриете примери за това. Той е спряган за негласен архитект на Тройната коалиция и е начело на държавата по време на трети правителествен мандат. Не е ясно как и защо той все остава настрани от всички нередности в държавата, които се случват едва ли не без негово знание. И тук е голямата опасност свързана с личността му. В ситуация на псевдо-криза излязоха неговите първични инстинкти.

От цялата работа комай спечелиха само Иван и Андрей. Шоуто им, което не тръгна добре като зрителски интерес, стана обект на новинарските емисии дорти на конкурентните тв канали. Вероятно са си спечелили и подслушване по телефона. Но това е горчива медийна победа, след като става повод за тази нелепа, низка и невероятно раздута ситуация, в която дори се заговори за импийчмънт. Всичко ще отмине без кой знае какви последствия, но е поредната хапка, която остава горчив вкус в устата на избирателите... Дано поне последните си извадят изводи за главния герой в тази политическа пародия...

X-R@Y

2010-03-09T08:27:00.005+02:00

На фона на измъчените опити на българската поп музика да си намери облик, а на чалгата да се разчекне така че да угоди на всички, три скромни, но пък определено талантливи момчета, показаха в шоуто "България търси талант" че надежда все още има. Гледайте и най-вече слушайте тази уникална музикална наслада, поднесена с много вкус от група X-R@Y.

Можете да свалите mp3 на изпълнението им на адрес:

http://www.sendspace.com/file/xla8lo

Смъртта на Левски като национална необходимост

2010-02-21T09:56:00.005+02:00

Два дни преди написването на тази статия бе чествана поредната годишнина от смъртта на една от малкото личности у нас, която не е била поругавана и оплювана - Васил Левски. Има немалко изказвания по въпроса защо празнуваме смъртта, а не живота на Дякона, защо отбелязваме последствието от едно предателство, а не идеите, или по-скоро идеалите на Васил Иванов Кунчев. Причината за това според мен се корени в самосъзнанието, манталитета и нагласата ни като народ. В деня на годишнината имаше много изказвания в новия обществен форум - Facebook, по повод смъртта на Левски. Мнението ми, че смъртта му е най-важната част от биографията на Левски, превърнала го в символ, срещна остра реакция. "Искаш да кажеш, че обесването му е премерен ход, едва ли не PR. Аман от непросветени" - излая баш-патриот от Стара Загора.

Оставам настрана първичната реакция срещу "необходимостта" от смъртта на Левски. За мен обаче тя е безспорна. Представете си вероятността за запазване на неговия ореол, ако той беше продължил живота си и оглавил възродената българска държава. Дори да приемем, че идеализмът би устоял на изкушенията на властта, със сигурност щяха да се намерят не малко критици, хулители, злонравни коментатори и мними доброжелатели, които да го окалят - както става на практика с всекиго у нас.

Още първата ми статия в този блог бе посветена на садомахистичната потребност у нас да страдаме, да търсим трагичния край и да се боим от всяка добра развръзка. Ако бяхме малко по-талантливи като нация, семейните саги в литературата и сапунените опери в телевизията щяха да са наша основна експортна стока - ние като народ сме изпълнени с толкова оперетен драматизъм и нестихващ негативизъм, че можем да захраним със сюжети всеки безкраен сериал. Така че безспорно разтърсващата саможертва на Левски и най-вече неговата смърт са добре дошли за хора като нас, които сме готови да се оплачем от всичко и да катурнем всекиго.

Личната драма и фаталната развръзка при Левски утолява гладът ни за трагичност и жаждата за кръв и зрелища, и превръща Дякона в комай единствения ни национален герой. Това е една отлична причина да празнуваме кончината му - все пак сме народ, който предпочита да се вайка, вместо да се радва. Та Левски спечели, губейки само себе си...

За добросъседските отношения

2010-01-11T23:16:00.003+02:00

Столичният квартал Изток е известен с китните си градинки, красивите си сгради и достопочтените си жители. Отвъд фасадите обаче се крият страховити намерения, както може да се установи от следната бележка:

(За да видите ясно изображението натиснете с мишката върху него)

Нездрави реакции

2010-01-07T19:11:00.005+02:00

Днес стана ясно, че близо 400 000 души в България губят здравно-осигурителните си права заради промяна в закона. Това породи небивал вой, гарниран с драматични истории на хора, оказали се лишени от здравно обслужване. Трябва да се отбележи обаче, че коментаторите пропускаха да акцентират върху простия факт, че това са близо 400 000 души, които не са платили здравните си вноски към държавата, изисквани по закон. Интересно ми е упорството, с което българите отказват да се научат, че има обществени правила, които трябва да се спазват - и ако че си извън тях, това влошава начина ти на живот. Логиката "нямам следователно не давам" не работи. Ако тези, които не успяват да си плащат здравните осигуровки имат същите права като тези, които са редовни платци, не виждам никаква причина вторите да продължат да плащат.

Ние за жалост не живеем в държава, която не може да си позволи лукса да осигури безплатно здравеопазване. Следователно санкциите са единствения начин системата да работи. За някои ситуацията може да звучи жестоко, но всъщност е справедлива. Има горчиви хапове, които ние като общество все още трябва да преглътнем, ако искаме да се приближим към нормалността. Не е възможно да имаме изисквания към държавата и в същото време да се опитваме да я саботираме по всякакъв начин. За това нека спрем да се държим с драматизма на булеварден роман и приемем, че всяко наше действие носи своите последствия.

"За" и "против" Аватар

2010-01-04T09:03:00.005+02:00

Новият филмов спектакъл на Джеймс Камерън има отлични шансове да се превърне в поредния "най-..." в достатъчно отношения, включитело финансови. Съдбата му удивително напомня тази на предходния му игрален триумф - "Титаник". Всъщност двата филма си приличат по много повече критерии от трайното настаняване на върха на класациите. Въпреки че на пръв поглед нямат нищо общо, "Аватар" и "Титаник" са един и същи продукт, поднесен в коренно различни опаковки. По-любознателните от вас сигурно знаят, че в САЩ отдавна са измислени няколко основни драматургични схеми, изградени по минути, които просто се пълнят със съответното сюжетно съдържание. В това отношение "Аватар" е като по учебник - той е тоталното клише, облечено във впечатляваща визия. Има си всичко, което ще видите и в "Титаник" - ощетен протагонист, който среща невъзможната любов в първоначално необичайни, а после екстремни обстоятелства, покровителстващи ги персонажи, пречки в лицето на настоящи любовни партньори, сюжетни и декорни завои, преосмисляне на ценностите и сблъсък с гигантско бедствие.

По отношение на случващото се "Аватар" не успява да каже нищо ново. Хубавото е, че не се и опитва. Големият плюс на филма определено е уникалната визия, осъществена в студиото, създало незабравимия филмов образ на Ам Гъл. Този път стотиците майстори от Weta Digital са измислили цял свят, преливащ от непознати цветове и форми, които превръщат клишето в пищна феерия, поднесена в 3D формат, която в действителност няма аналог в историята на седмото изкуство. Оттук нататък стандартите за филмова визия са променени завинаги - и си мисля че това, което днес събира милиарди долари по света, след недълго време ще бъде условие за един успешен филмов проект. Харесваме или не "Аватар", още с излизането си той се настанява във филмовите енцикопедии - а колко кино произведения могат да се похвалят с това?!

Опозиционни напъни

2009-12-17T08:51:00.003+02:00

В удивителен синхрон тази сутрин двете най-гледани телевизии в България посветиха част от сутрешните си блокове на тайфуна от престъпност, който връхлетя страната в последната седмица. Синхронът не бе дотук – макар и по Нова да говореха за причините за тази вълна от престъпления, а в бТВ обсъждаха промените в Наказателния кодекс, разговорите вървяха в една и съща логика и последователност. Докато се дискутираше има ли сценарий или не, инспириран от опозицията с цел да клати кабинета, представителите на БСП демонстрираха удивителни дуетни способности, и почти в едни и същи секунди обясняваха ситуацията в страната със слабостта на новото правителство. От думите им човек може да остане с впечатление, че ако те все още бяха на власт, тези престъпления нямаше да се случат. По-любопитното е обаче, че социалистите се опънаха и на предложенията за увеличаване на наказанията за определени криминални деяния. В същата тази сутрин обаче вътрешният министър обяви, че е заловена група за отвличания, срещу които има безспорни доказателства - нещо, което така и не се отдаде на тройната коалиция. За пореден път ставаме свидетели на това как в България опозицията, която и да е тя, има странни разбирания за своята роля. Докато мнозинството в Парламента е готово да подкрепи кое и да е предложение на кабинета, дори и да е налудничаво, опозиционните партии, в случая БСП и ДПС, са готови да скочат срещу всичко, което се прави в областта на вътрешните работи – без обаче да предлага адекватни алтернативи. Още повече че социалистите бяха на власт само допреди няколко месеца и трудно ще убедят когото и да е, че тогава престъпността е била навряна в ъгъла. Може би за това рейтингите им на доверие сред обществото плавно продължават да падат.

Хорът на Червената армия в акция

2009-12-17T08:47:00.003+02:00

Поздрав към читателите на блога с едно от най-интересните изпълнения в света за годината - Хорът на Червената армия с двете поп шаврантии от Тату като част от най-доброто откриване на Евровизия за десетилетието:

Хилеж в БСП

2009-11-16T22:20:00.004+02:00

Стари и нови муцуни в БСП демонстрират еднакво усърдие да бъдат оригинални. Снимка: Красимир Юкесеив, вестник "Дневник"

Гледайки репортажи от пресконференцията на БСП по повод изборите за кмет в София си помислих, че на нея щедро се раздават най-нелепите усмивки, озъбвания и нахилвания за годината. При резултат, в който кандидата на партията събира 27,70% срещу 64,23% от гласовете за основния му конкурент, усмивките не бяха много на място. Вечният изборен стратег Румен Овчаров обаче прояви обичайните си напъни да бъде сакрастичен и оригинален по собствените си представи. По няколко смешки и конспиративни теории пуснаха бившият премиер и настоящият разследван Сергей Станишев и дори уж разумния и умерен кандидат за кмет Кадиев, който е голямата надежда за възход на партията.

Три месеца след като са извън властта, в БСП така и не разбраха защо и как се озоваха в опозиция. И пак въртят старите си номера - нелепи анекдоти, иронични забележки и напудрени със сарказъм изказвания, под които прозира вездесъща глупост. Всичко това е гарнирано с мазни-мазни усмивки. И докато от БСП търсят паралели между Бойко Борисов с Адолф Хитлер и критикуват в гръцки хор правителството, новините днес разказват за решението за замяна на най-изпадналите институции за деца без родители с домове от семеен тип, готовността на летищата ни да отговорят на изискванията на Шенген и възможността да се регистрират интернет домейни на кирилица. Никога не съм бил голям привърженик на Бойко Борисов, но между истеричния присмех в БСП и онова, което прилича на вкарване на ред в държавата, избирам второто.

Официален сайт на "Записки от ада"

2009-11-16T21:52:00.004+02:00

Няколко дни преди премиерата на първата ми книга на 20 ноември, в интернет е качен официалният й сайт - първо на български, скоро и на други езици. На адрес http://notes-from-hell.com можете да прочетете новини около проекта, да разгледате снимки от книгата и нейната промоция, да изкажете мнението си по темата или съдържанието й, да прочетете отзивите на пресата. Добре дошли! :)

20 знакови фрази

2009-11-15T11:38:00.013+02:00

Двадесет години след края на тоталитаризма и началото на прехода бяха изговорени и изписани милиарди думи по повод комунизма, демокрацията и всичко останало. Подбрах двадесет легендарни фрази, които според мен най-точно илюстрират двете десетилетия на прехода.

Всичко започна през септември 1989-та, когато Тодор Живков се произнесе, че

"Комунизмът е едно недоносче. Ужас... Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат'риал... за митингова деморкация. Но вече съм годините да не ми стигнат силите"..

Политбюро обаче събра сили и на 10 ноември същата година година на пленум на БКП, Петър Младенов взе думата, за да благодари на другаря Тодор Живков. И Живков си отиде от властта, но не и от спомените на целокупния български народ. Петър Младенов го наследи като президент, обаче скандиранията, породени от "митинговата демокрация" го накара да остане в историята с изнервено процедената реплика

"По-добре танковете да дойдат".

За негово неудоволствие комунистическият блок вече беше в процес на (само)разруха, та този път танкове нямаше. Начинът на мислене обаче си оставаше, и когато СДС спечели за първи път

"с малко, но завинаги"

това изказване всъщност бе чудесна илюстрация на "демократичността" в тяхното мислене. България започна да преминава от планова към пазарна икономика, и началото на това преобразувание бе белязано от призива на Димитър Попов -

"За Бога, братя, не купувайте!"

Невиделите изобилие обаче братя купуваха и така парите излязоха от бурканите и влязоха във финансовите пирамиди и мутренските джобове. Но не всичко беше мрак и горест. Опиянени от свободата на словото се пееха рефрени като

"Развод ми дай, развод ми дай, и повече не ме мъчи, вземи панелката, трабанта, но въздуха ми оставиии!"

В Парламента широката усмивка и буйния нрав на Венци Димитров му спечели прозвището "Гордостта на Тара", вдъхновено от навлезлите в ефира сапунки, начело със "Завръщане в рая". За да е пълна картинката, се появи и карикатурният образ на Жорж Ганчев, който призова:

"Не ме гледай умно, българино!"

Българинът го послуша и в резултат Ганчев получи доверие на 17% от избирателите. Сред новите реалности футболът се оказа комай единствената неочаквана радост на хората и когато Емил Костадинов вкара ОНЗИ гол, Петър Василев се изкрещя, че

"Господ е българин!"

Последвалият триумф на първенството в САЩ и Златната топка за Христо Стоичков се събраха в немско-българската му фраза

"Айн цу цвай цу драй цу дрън!"

И докато България се радваше на четвъртото място в световните футболни игри, се заредиха режим на тока, празни магазини, фалшиви чейндж бюра, едри момчета с анцузи, събуждащи се като милионери и поредното доверие в добрата стара БКП, преименувана в БСП. Правителството на Жан Виденов дойде, управлява 2 години и малко, и остави България доста по-назад, откъдето бе тръгнала седем години по-рано. Властта отново премина в ръцете на десните, като триумфът им започна с лозунга

"Той е!",

който превърна Петър Стоянов в извънредно популярен президент. Въпреки реформите и нормализирането на процесите в държавата новото демократично правителство, начело с Иван Костов, бе заподозряно в корупция в мащаби, които накараха Стоянов да се обърне към министър-председателя с легендарното

"Иване, кажи си!"

Иван не си каза, но пък се произнесе по повод междувременно задържаните българи в Либия, обвинени в умишленото заразяване на стотици деца с вируса на СПИН с обричащото ги изречение

"Ами ако са виновни?!"

Българите така и не повярваха във вината на медиците, но пък повярваха в новото политическо чудо на име Симеон Сакс Корбурготски, който обеща че прочутото ни трудолюбие ще му помогне

“за не повече от 800 дни”

да осъществи лелеяната демокрация, придружена с изобилие и охолство. Въпреки провокацията на инфантила на Републиката Найо Тицин, който попита

"Ваше величество, колко е часа?"

и благодари за единствения конкретен отговор на Симеон, последваха изобилие и охолство от гласове, които прерастнаха в изобилие и охолство от ненавист към някогашното Величество. Уморени от реалитито, в което живеят, българите се ориентираха към тв реализма, подет от Нова телевизия и лозунга, че

"Big Brother вижда всичко".

Последва вълна от програми, които превърнаха телевизията в един от най-бързо развиващите се отрасли на страната. БСП се завърна във властта чрез Георги Първанов, който май изненадващо и за самия себе си стана президент. Той извая и тройната коалиция, в която бившите комунисти се съюзиха с бившия цар и бившите жертви на Възродителния процес. В същото време България някак докрета в Европейския съюз, а опитите за успешни дела срещу политици приключиха с оправдаването по няколко обвинения на някогашния софийски кмет Стефан Софиянски, който се съзря като

"...Единствения доказано некорумпиран политик"

И за да се затвори напълно

"Фабриката за илюзии"

в края на мандата на Тройната коалиция Ахмед Доган съобщи, че той е

"...инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата."

Резултатите от подобни изказвания не закъсняха. Месеци след като премиерът Сергей Станишев отвърна на поздрава на опозицията със

"Здравейте, циркаджии!"

очаквано се оказа, че смехът в залата ще е за негова сметка. Новият любимец на народа Бойко Борисов отбеляза, че

"Ще ги биеме!"

и взе че стана премиер. Отново през 2009 година едно от знаковите лица на политиката, Филип Димитров, се оттегли от активна дейност, обобщавайки, че въпреки несгодите на прехода

"Ние сме най-бедната и лошо уредена държава в най-богатото и добре уредено общество в света".

Тъй рекоха ключовите фигури на прехода, и днес, 20 години по-късно, трябва да признаем, че ако не друго, поне ни се случи да живеем в интересни времена...

Рошавата Га(р)га

2009-11-13T16:35:00.009+02:00

2009 безспорно ще остане в историята на поп културата като годината, в която си отиде Майкъл Джаксън. Извън смъртта му обаче в комерсиалната музика се случиха малко неща, които да направят дългосрочно впечатление. Черният саунд продължи победоносния си триумф в Америка, продажбите продължиха да падат, концертните приходи - да чупят рекорди, a Single Ladies стана първият клип от Macarena насам, по който целият свят полудя в ритъма на един-единствен танц.

Единственото ярко цветно петно в сивотата на поп музиката, издание 2009, комай се оказа Lady Gaga, която се превърна в една от най-известните певици в света. Има защо - за разлика от повечето поп артисти, надарени с оригиналност, но лишени от впечатляващи вокали или пък гласовитите диви, които могат да предложат малко друго, рошавата Гага се оказва притежател и на музикален, и на артистичен талант. И макар албумът й да е далеч от съвършенството, е безспорно, че ако днес има изпълнител, който да се отличава от всички останали, това е именно тя. Критиците побързаха да я спретнат за "Новата Мадона" и този път дори имат известно основание - още повече че самата Чиконе се съгласи на съвместен скеч в Saturday Night Live. От там насетне заради запомнящите се сценични изпълнения сравненията с Дейвид Бауи са неизбежни... Остава да видим дали Lady Gaga ще е просто поредната блеснала ярко и залязла звезда или ще се превърне в един от символите на добрия поп. Дотогава: вижте две от най-добрите й сценични прояви.

Изтезания и екзекуции в Северна Корея

2009-11-11T09:22:00.008+02:00

В дните около годишнината от разрушаването на Берлинската стена и рухването на комунистическия блок в Източна Европа напрежението между Северна и Южна Корея отново достигна точката на кипене с престрелка между "двете" държави. Междувременно борсата в Пхенян затвори врати, поради "страх от засилване на капиталистическо влияние". На нейно място има два по-малки пазара, раздалечени в двата края на града. В същото време ООН заяви, че гладът в страната вече е достигнал бедствени размери, като над една трета от населението почти не се храни. Става дума за повече от 9 милиона души.

Крахът на хуманното в севернокорейските представи за едно идеално общество е с отдавнашна дата, но той илюстрира чудесно цената, която плаща севернокорейската върхушка, за да остане на власт.

Преди време в азиатските медии попаднаха с изтезания и екзекуции в Северна Корея. Предлагам ви да видите късчета реалност от съществуването в държава, наречена "народна" и "демократична" - по комунистическите представи.

В първото видео е показана жена, разпитвана в неидентифицирана сграда в страната. Милиционер я кара да коленичи и я разпитва кога е избягала от Северна Корея, дали е женена, има ли деца и какъвто и да е контакт с хора от Южна Корея. Тя отказва да отговори и разпитващият я започва да я рита и налага с вероятно дървен прът, който се чупи от силата на удара. Според информацията на канала след побоя тя признава, че се е укривала в Китай, че има съпруг и дете и твърди че не е била в контакт с южнокорейци. В сака й са намерени 10,000 RMB (китайска валута), ликьор, цигари и порнографски материали. Тя обяснява, че порно филмите не са за продажба, а ги дава под наем срещу пари.

Откъсът е от 17 август 2005 година.

Във втория клип, излъчен от японска медийна група, се вижда екзекуция на хора, опитали се да преминат границата на държавата, управлявана според доктрината си от народа. Кадрите са от първите дни на март тази година и бяха излъчени от Nippon Television Network Corp.

Мътните образи, очевидно снимани със скрита камера, показват екзекуцията на двама души, заловени в град Hoeryong, близо до границата с Китай. Те са осъдени за опит да напуснат страната и организирането на група, която в последствие също да бъде транспортирана нелегално извън Северна Kорея. Членовете на групата също са арестувани, като двама са осъдени на доживотен затвор, а още седмина са получили присъди между 10 и 15 години в трудовите лагери на страната. Шокиращото е, че кадрите са заснети от граждани на Северна Корея, което показва, че в страната вероятно все пак има някакво дисидентско движение. Според информацията в Япония, на следващия ден е бил разтрелян още един човек, и още една десетгодишна присъда за затвор в трудов лагер е влязла в сила по друг случай с опит за бягство.

Междувременно сеулският "Комитет за подпомагане на бегълците от Северна Корея" съобщава за публична екзекуция на 70 души едновременно, успели да избягат в Китай и в последствие заловени от севернокорейските власти и върнати в страната. След този случай опитите за нелегално напускане на държавата са намалели драстично. Въпреки това през 2008 година само на границата с Южна Корея са заловени почти 1900 души, което е с 50% повече от броя им през 2007-ма. Това е илюстрация на положението в КНДР, което очевидно достига точката на непоносимост. Според Комитета над 100 000 севернокорейци се укриват в Китай. Как и кога тази политическа, хуманитарна и морална криза ще бъде разрешена, остава напълно неясно.

10 неща, които забравихме

2009-11-10T10:30:00.004+02:00

20 години след 10 ноември падането на комунизма, началото, провеждането и оспорваното завършване на прехода и ползата от демокрацията са все теми, по които оценките варират в екстремни крайности. Струва ми се, че просволутите песимизъм и негативизъм на българите отново надделяват над реалностите. Ние твърде лесно забравяме собствените си постижения и твърде трудно прощаваме грешките на другите. Кои са 10-те неща, за които носталгично настроените към тоталитаризма и скептично настроението към перспективите у нас може би са забравили днес, на 10 ноември 2009 година? Ето моите лични предположения.

1. Забравихме какво е да нямаш избор. Избор на предпочитания, на разбирания, на стоки, на начин и съдържание на нещата, които казваме. В ГДР хиляди хора загинаха при опит да прехвърлят Стената, изоставяйки близки и собственост само за да имат правото на избор. Ние останахме отсам - при панелните си жилища и спомените за фалшива сигурност.

2. Забравихме ентусиазма от първите години. Когато си позволявахме да мечтаем. Когато бяхме изпълнени с енергия да променим нещата. Когато мислехме, че всичко е възможно. След множество обещания и разочарования, като общество изгубихме вярата и пламъкът си. Но дали за това са виновни онези, които се възползваха от прехода, или вината е споделена и с тези, които им дадоха тази възможност - ние, техните избиратели?

3. Забравихме очуканите коли, за които чакахме с години, дрехите втора употреба, които носихме по изпостелите си тела, и пържолите като подарък за Коледа. Днес пазаруваме в хипермаркети и МОЛ-ове, пълним кафенета и ресторанти и имаме 30% повече мобилни телефонни номера, отколкото сме като брой хора в държавата. Но стенем колко сме бедни.

4. Забравихме да потърсим отговорност от хората, които бяха превърнали държавата в собственото си лично владение в името на народа. Забравихме да разпознаем като държавна измяна предложението на Тодор Живков да станем 16-тата съветска република. И му издигнахме паметник. Забравихме кой имаше интерес от подпалването на партийния дом, от изчезването на архиви и досиета, от унищожаването на документи и прикриването на факти.

5. Забравихме идеите и постулатите на политици, които днес са знаме на демокрацията и европейската принадлежност. Забравихме техните прокламации и опити да се спре развиването на обществото в посоката, която същите те привидно отстояват днес.

6. Забравихме времето, когато "По света и у нас" и "Работническо дело" бяха единствените източници на информация. Изкривена, оскъдна и подбрана. Днес гледаме стотици канали, четем хиляди вестници и сайтове, общуваме с хора от целия свят и имаме възможността да се изкажем по вяка тема - публично.

7. Забравихме какво е да не можеш да избираш какво да учиш и къде да работиш. Забравихме за имащите и нямащите право на висше образование, за разпределението и софийското жителство. Днес учим по световните университети и работим това, което искаме. Или можем.

8. Забравихме за отнетите си права да се придвижваме. Вътре и вън от собствената ни страна. Забравихме за електричеството по границите, за стрелбата срещу ни, извършвана от наши сънародници, ако не дай си Боже сме избрали да се развиваме другаде. Днес пътуваме свободно в по-голямата част по света, и имаме приятели и познати от всякакви народности и култури. И никой не ни преследва за това.

9. Забравихме за собственото си обезличаване. Не помним какво е човек да носи отговорност не само за собствените си постъпки, но и за тези на другите. За репресиите към семействата на тези, които мислеха другояче, за доносите срещу ни, ако случайно не сме отишли да гласуваме за и без това единствената партия в страната, за разделените семейства, отнетите възможности, за псевдо-равенството, в което някои бяха по-равни.

10. Забравихме за престъпленията срещу нас самите. За Възродителния процес, за прикриването на аварията в Чернобил, за обгазяването на Русе, за трудовите лагери и изземването на собственото ни имущество. Забравихме как бе натрупано държавното имущество преди 1989 година и кой изпразни държавните трезори.

Днес мнозина се чувстват ограбени и обеднели, онеправдани и измамени. Но нека не забравяме, че хляб Добруджа в корема и фалшивия патос на преизпълнената петилетка са жалки постижения за един живот. 20 години по-късно, нека не забравяме, че живеем в общество, което най-малкото ни дава правото да го напуснем, ако толкова не ни харесва. Нека започнем да си спомняме какво спечелихме и какво извоювахме и не бъдем толкова негативни. Днес, на 10 ноември 2009 година.

Отломки от стената

2009-11-08T19:03:00.007+02:00

Роден съм в епоха, толкова отдалечена от днешните порядки в България, че все едно съм бил на друга планета. Детството ми мина във времената, в които живях от едната страна на разделена Европа. Стената пазеше. Стената спираше. Стената бдеше за сигурността на един свят, който трябваше да е идеален. Но не беше. Няма общество, което би могло да успее разчитайки на стена, която да пази членовете му да не го напускат. Точно преди 20 години никой не подозираше, че стената е на смъртен одър - а смъртта й ще промени живота на стотици милиони. Стената вече я няма, поне физически. Из Берлин могат да се видят нейните отломки, изрисувани с графити - и толкова. Но останките й още вдигат прахоляк в съзнанието, в душите и в мисленето ни и това е показва най-добре колко гигантска е била мощта й. Мнозина все още не са преминали през стената. Не са видели нейния упадък. Не са приели абсурдността на нейната концепция. Те все още съставляват материала, от който тя е направена, все още са "another brick of the wall", както пееха Pink Floyd. И трябва да признаем, че тя не е докрай разрушена...

По света все още има много стени. Все още има страна, разделена на две държави. От река, не от стена. Аз не знам дали е възможно човечеството да узрее дотолкова, че да няма смисъл от тези стени. Но пък нали за това сме хора... За да си представяме, че всичко е възможно.

Още за възхода и падението на Стената гледайте в новия филм на National Geographic "Падането на Берлинската стена" Погледнете и архивите на канала по темата на адрес http://berlinskatastena.com/

Упорството на БНТ

2009-11-07T17:26:00.003+02:00

В момента по Националната телевизия на България върви дебат за обществеността й по случай нейният полувековен юбилей. Веднага прави впечатление разделението на хората, принадлежни към медията и тези, които са извън нея. Лично аз се учудвам от постоянството, с което работещите в БНТ отстояват представата си, че обществено и комерсиално са две изключващи се понятия. Творците и служителите на бившия първи, и настоящ трети канал у нас нерядко демонстрират гордост и предразсъдъци спрямо всички останали телевизии в страната. Лозунги от типа на "ние сме елит и за това не си позволяваме да бъдем масови" е в краен разрез с идеята за общественост, която уж съпътства концепнията на БНТ.

Оправдания могат да се намерят всякакви, но е факт, че телевизията разполага с огромен бюджет, осигуряван от държавата, в който се вливат и приходи от спонсорство и реклама. С тези пари, харчени разумно, БНТ би могла да създаде програма, с която да сложи в малкия си джоб конкурентите от bTV и Nova. Едва когато започне да събира значителна аудитория, тя би могла в действителност да изпълнява обществените си функции. За съжаление в гигантската част от предаванията си, БНТ е остаряла, творчески неактуална и тя не успява да достигне до хората, за които уж е предназначена. Не виждам причина БНТ да бъде и комерисална, и сериозна, и развлекателна, и значима. В момента тя предлага много и не особено качествена продукция, програмирана по сложен и нелогичен начин. Аз като зрител трябва да положа много усилия, за да следя който и да е излъчван по нея продукт. Няма ясна и изчистена програмна схема, няма дългосрочни концепции, които да удържат достатъчно време.

За да бъде БНТ интересна, водеща и независима, трябва да се направи много. Това не би могло да се случва, докато хората, които работят в нея са толкова упорити в своя краен консерватизъм и екстремно отношение към понятия от типа на "комерсиално".

Адът на раята

2009-11-05T08:53:00.002+02:00

Според изследване по повод 20 години от падането на Берлинската стена в България едва 52% одобряват демокрацията. Петдесет и два процента! Това означава, че всеки втори в държавата се обявява против този начин на държавно устройство. Изтръпвам, като си помисля колко страшно всъщност е това. Оказва се, че броят на хората, които не осъзнават потребността от свобода, този уж изконен човешки стремеж, е опасно голям. Пораженията след 500 години робство явно са по-големи, отколкото си даваме сметка. И нищо чудно - преди да се сменят и три поколения след независимостта ни от Османската империя, хората в България се оказват под ново владичество - комунизма. Каквито и наченки на свободни и мислещи хора да е имало, с избиването на значителна част от интелигенцията и издигането на унифицикацията като висша ценност, българите отново са третирани като рáя - безгласна и, по-страшното, бездушна. Най-страшното поражение от комунизма е пропагандното втълпяване на псевдо ценности. Всеки втори у нас е съгласен да замени демокрацията с една фалшива обществена сигурност, в която престъпността е ограничена, но правото да изкажеш мнение е престъпление... В която хляб има за всички, но възможности - само за избрани. В която таваните са ниски - и в жилищата, и в развитието. Този триумф на глупостта, това тържество на стремежа към почти ситите стомаси и напълно кухите глави, към празните лозунги и жалкото живуркане, са ужасна диагноза на едно болно общество. Ужасява ме мисълта колко малко трябва на днешното малцинство от 48% да се превърне в мнозинство, и какво би последвало от това. Започвам да си мисля, че ние като нация не сме пригодени да живеем нормално. Моделиране сме да бъдем рáя - дори почти век и половина след като са спрели да ни наричат така...

Сбогом, Маестро

2009-11-03T08:39:00.003+02:00

"This Is It" е филмов концерт, в който са показани последните дни на Майкъл Джаксън на сцената - там, където се е качил на 5 годишна възраст и не слезе до края на живота си. Независимо от противоречивите реакции към филма, той определено си заслужава - може би защото е първият документ за Майкъл от много време насам, който не се концентрира върху странностите и ексцентричността му, а ни напомня че сме живели по времето на един от малкото автентични гении в историята на музиката. Дори само лекотата, с която изпява щрихи от песента си "Speechless", или небрежността, с която кориригира някой сбъркан полутон, останал нечут от останалите музиканти от шоуто му, идат да покажат, че това бе човек, изваян от музика. Детето, затворено в умореното и съсипано тяло на възрастния Джаксън закачливо наднича от очите му по време на репетициите, а в момента, в който превземе сцената магията му струи толкова силно, че няма човек - ни в концертната зала, ни сред музикантите, ни сред танцьорите или зрителите в киносалона, който да не потръпне от мащаба на неговата дарба.

Най-силните моменти: изпълненията на Smooth Criminal, Earth Song и особено новото изпълнение на Thriller, което отново поставя нови хоризонти, само че не във видеоклипа, както през 1983 година, а в изпълненията на живо. Ако за вас музиката е по-важна от жълтата преса, в която живеем, вижте "This Is It". Ще ви хареса!

Шумотевици в Парламента

2009-10-29T08:28:00.003+02:00

Станишев и Доган с пълна газ в посока обратна на Парламента.

Вчера Народното събрание прие декларация, с която "морално осъжда" редовното неприсъствие на Сергей Станишев и Ахмед Доган в тази най-висока държавна трибуна. Глупаво и излишно, бих казал. От подобни инициативи смисъл просто няма - само се вдига шум по медиите, които с охота захапват поредния скандал, лишен от каквато и да е съдържателност. Тази сутрин в сутрешния блок на Nova представители на ГЕРБ, Атака, ДПС и БСП бяха поканени да "дискутират" декларацията - това така съществено и значимо събитие. Разбира се, при наличието на Лъчезар Иванов дискусия не се получи - "разговорът" по-скоро звучеше като заседание на маймуни по повод наситеността на жълтото в кората на някои банани - много шум и малко съдържание. Забележителни обаче се оказаха псевдо доводите на господата от опозицията за отсъствието на двамата им лидери от парламентарната зала. За работата в Парламента се чуха определения от типа на "натискане на копчета и говорене на глупости". Ако това е представата на БСП и ДПС за работа в Народното събрание, би следвало те да не издигат свои кандидати на следващите шарламентарни избори - или пък да пратят в залата някои по-шумни дечица, които да натискат копчета и крещят вместо тях. Със сигурност ще ни струват значително по-малко средства.

След като политици като Станишев и най-вече Доган смятат, че са по-полезни на обществото извън Парламента, защо са се кандидатирали да влязат в него? Политика може да се провежда и извън тази трибуна - тогава защо непремено трябва да са част от нея? Няма човек в държавата, който да си ходи на работа когато иска под предлог, че там не се върши нищо смислено. Не разбирам с какво гражданите Доган и Станишев имат по-големи права от всички останали. Само че това не бива да се бори с декларации, а с правилата, които са валидни във всяка една служба - и държавна, и в частния сектор.

Разбира се и тази патаклама ще мине и отмине... И ни Доган ще се весне преди първия обречен вот на недоверие, ни Станишев ще озари с така яркото и да значимото си присъствие парламентарния живот. Жалко само, че времето, което отиде нахалос за цялата тази безмислица, не се използва за нещо по-резонно.

Искам, но не давам

2009-10-27T19:30:00.003+02:00

В последните седмици изглежда, че значителна част от усилията на правителството са насочени да се регламентират всички възможни дейности страната. И правилно. У нас всеки има високи изисквания към държавата, но се стреми да направи всичко възможно, за да я ощети когато и както може. В страната, в която няколко поколения са възпитавани с "Андрешко", подкупите и корупцията са едновременно най-мразените и най-често срещаните явления. Със същата страст, с която народа псува лошите политици, които сам избира, същият този народ прави всичко възможно да лиши управляващите от това да провеждат добри политики - с криене на данъци, избягване на санкции, работа в сивия сектор. Иначе искаме - по-добри пътища, по-зелени паркове, по-добро здравеопазване, по-високи заплати, по-чести увеличения на пенсиите. Както имаше навремето един скеч в Каналето - група народ се е събрала пред Министерски съвет и скандира: "Ис-ка-ме! Ис-ка-ме!" Излиза министърът и пита: "Какво искате бе?". А тълпата нарежда: "Кот' да-деш, кот' да-деш!" Остава само да се научим, че като искаме, трябва да можем ако не да даваме, то поне да живеем според правилата, към които самите ние декларираме че се стремим.

Ода за аутсайдерите или "Източни пиеси"

2009-10-23T14:20:00.008+03:00

Въпреки някои грапавини "Източи пиеси" е най-смисления български филм за последните години. За разлика от "Дзифт", който радва с чудесна визуална опаковка и малко друго, филмът на Камен Калев дава основание да се твърди, че у нас вече киното не е в сатурновата дупка, в която бе попаднало след 1989-та.

Първите 20-ина минути ми се сториха като едно дълго и предълго въведение. Истинският филм започва с един удар в стомаха - и оттам насетне въздуха на зрителите бива умело отнеман на няколко пъти. Историята на Ицо е разказана простичко, фрагментарно и с изключително въздействаща визия. София е представена като мрачен, грозен, сив, оръфан и недружелюбен град - точно както героите, които го населяват. "Източни пиеси" няма да ви покаже многопластовия и развиващ се град, който всъщност е София. Филмът се фокусира върху конкретни прослойки, които живеят в конкретна среда - и тя никак не е привлекателна. В същото време обаче режисьорът не си позволява да се постави над всичко това, напротив - симпатията към героите му пропива всеки кадър. Над конкретния сюжет са прокарани нишките на един чудесен анализ на значителна част от съвременното българско - и балканско, общество. И остава внушението как, фиксирани в политическите преломи, реалити програмите, псевдо идеи или обречена любов, пропускаме да видим филма, чийто гръбнак изграждаме самите ние.

Може би най-голямото достойнство на "Източни пиеси" е наистина качествената актьорска игра. Камен Калев се е лишил от услугите на вечното присъствие в бг киното от типа на Стефка Янорова, състава на Народния и Военния театър, Параскева Джукелова и всякакви там манекени, реалити звезди, тв водещи и прочие хора, които не стоят хич на място в игралното кино. На тяхно място виждаме млади, надъхани и даровити български актьори, примесени с наистина чудесно подбрани натуршчици плюс прелестното присъствие на Саадет Изил Аксой. И най-хубавото е, че талантът, хъса и отсъстващия дъх на мухъл, пропил се в повечето "филми на прехода" очевидно са у всеки един член на този екип. А какво по хубаво от това за едно възраждащо се кино?

Идете и вижте този филм. Спестете няколко лева от закуска в "Макдоналдс" или 2-3 бири, и ги дайте за да гледате "Източни пиеси". Талантливите и интелигентни хора заслужават да бъдат подкрепяни. Освен това от екрана се лее изобилие от бира ;)

Спомените на един румънски лагерист

2009-10-20T19:41:00.002+03:00

По повод 20- годишнината от падането на Берлинската стена продължавам публикации с различни гледни точки по темата "Комунизма и източния блок". Реших, че времето е подходящо, за да публикувам малка част от спомените на един обитател на концентрационен лагер в съседна Румъния... Името му е Ion Varlam, на 76 години е и днес живее в Букурещ. Ето неговия разказ:

Салчия... Когато пристигнах тук вече беше лагер за всекидневна работа. Лагерът е създаден през 1949 година. Неговата цел е била ликвидирането, унищожаването на врага, смазване на човека и превръщането му в животно, което работи на основата на рефлексите, наложени от управляващата класа. На това място хората са били бити всеки ден, докато са оскотявали. Те са били задължавани да ядат по литър изпражнения, и за да стигнат до онзи момент, та да го направят, са били бити до състояние, в което са готови да извършат всичко онова, което им е казано. За щастие не съм бил част от това време.

Стоях тук от септември 1959 до ноември 1961-ва година. Пристигнах тук заради присъда, защото бях въвлечен в организирането на революцията в Унгария. Ще ви разкажа как вървеше живота на задържаните в работническия лагер, който за мнозина беше доживотен.

Това беше лагер за всекидневна работа. В 5 часа всяка сутрин, независимо от времето, ни изкарваха навън, имаше операция наречена „номер”, бяхме разделени на по 50 човека, офицерите ни преброяваха, после ни изпращаха на работа. Построихме най-напред дига Contele de Roma. Тръгвахме на работа в колона, пълнехме колички с камъни и пясък, за да издигнем кея. Работата беше доста тежка, всеки човек трябваше да копае по 3 кубични метра дълбочина на ден. Офицерът проверяваше и който не е изпълнил нормата, биваше задържан и пребит, понякога много зле пребит, а на следващия ден пак го изпращаха на работа. Други биваха задържани на крака цяла нощ, без да спят, а на другия ден отново трябваше да копаят. Докато бях тук, за 2 години поне двама души починаха от побой, а много други от епидемии.

Масата се сервираше три пъти на ден при сняг и дъжд, на двора или в обора на овцете. Животни и хора стояха прави, близки един до друг, валеше ни през нощта. Заради храната имахме нужда от тоалетна повече от нормалните хора, ползвахме две туби, в които си вършехме работата, и трябваше да се чака по половин час за да се изпикаеш. Сутрин ни даваха мамалига, воднисто кафе и някой път супа. Даваха ни понякога филия, мармалад в кутийка като кибритена кутия, единственото сладко нещо. По това време при нас не съществуваха зеленчуци. През зимата ни даваха супи и една капка мазнина, а понякога и развалени сини домати.Обичах да ям хляб, давах мамалигата на моите колеги. Случайно или не, вътре често намирахме останки от мишки – глави и лапички.

В един момент доста перверзни станаха нещата. Даваха ни книги, които ни задължаваха да четем, за да ни "превъзпитат". Официалния термин беше "морално и физическо унищожаване на врага", да направиш това, което беше наложено от властта, която ни контролираше, викаше, биеше с пръчка. Когато четеш такава книга ти се доспива. Разхождаха се офицери да видят дали сме заспали и дали сме внимателни, четейки книгата. Който заспиваше, биваше подложен на тормоз. Нанасяха 25 удара по дланите, 50 по петите и по задните части. Ако жертвата беше късметлия, можеше да се случи, ударите да бъдат нанесени само с войнишки колан. След 8 часа пръстите заприличваха на лилави патладжани и бяха в такова състояние до три седмици, докато спаднат подутините. Когато бях бит така шест месеца след ударите не можех да спя. Някои бяха убити след 150 ударa.

Всеки ден бяха пребивани и измъчвани хора. Понякога всичко зависеше от настроението на офицерите. Който иска да бие някой, той си избира произволна жертва без определена причина. Други само се подиграваха, слагаха мокър чаршаф на задниците ни, без да удрят. Нямаха право да удрят другаде, където да оставят следи. Ако те смятаха за по-силен, за по-смел ти записваха номера, а когато оставаха без свидетели, идваха при теб, питаха те какво правиш и после почваха да те тормозят.

Впоследствие от счупването на дига на Дунав, се случваше често да се удавят много хора – и по вина на администратора, и по вина на бригадата, която тероризираше задържаните. Лагерът се затвори, виновните бяха вкарани в затвор.

След като бях освободен работих в областта на финансите, кариерата си прекарах повече във Франция. Сега живея в Букурещ. С интервюто пред вас целя да разкажа на следващите поколения какво се е случвало на места като това.

Колко всъщност продължават 100 години?

2009-10-19T09:26:00.002+03:00

Попадна ми тази рекламна снимка, представяща "новия Форд, модел 1909 година" и ми се стори чудесна илюстрация на това колко много се оказват 100 години, когато са разположени в най-динамичния, технологичен и противоречив век в историята на човечеството досега. Как ли ще стои снимка на Ford, издание 2009, след още 100 години? Не дай си Боже да доживеем да видим. :)

Медийна любов

2009-10-18T09:43:00.004+03:00

Това писмо е истинско. Правописът е запазен. Поводът: главния актьор в сериала "Перла" - Kıvanç Tatlıtuğ. Молбата на подателката: да успее предаването "Море от любов" да срещне най-добрата й приятелка с "голямата й любов". Мъка, мъкааа:

"Здравейте. Познавам едно момиче което се влюби в актьора който участва в Перла. Тя толкова много го обича че сравнява сините му красиви очи с един безгрижен океан, червените му осни сравнява с алена роза а русите му коси с огряващото слънце но има една прилика между филма тя от малко градче като Инджи а той е от голям град а разликата е че Инджи е имала това щастие да се омъжи на Мехмед и тва момиче едва ли ще има тва щастие и другата разлика че едва ли той ще се интересува от нейната любов тя е една от 17 000 която му казва че е влюбена в него и го обича моля помогнете."

Другарски съд за Станишев

2009-10-12T19:18:00.003+03:00

В последните повече от 60 години БКП, преименувана през 90-та на БСП, премина през какво ли не. И въпреки всички трусове остана външно непоклатима и измамно единна. Социалистите неизменно отстояваха принципа, че каквото и да става вътре в партията, то си остава вътре в партията. За пред обществото тя оставаше твърда и непоклатима като гранитна скала. Даже и да се отчупваше по някое парченце от нея, я наречено Александър Томов, я Николай Камов, монолитността на БСП бе константна - дори и в превратната през 1997-ма.

Тази година обаче, по пътя на поредното политическо падение, в БСП започнаха да ехтят не просто опозиционни гласове. Чу се първо шум, после глъчка, след изборите кавга, а тия дни истински скандал, който предизвиква любопитството и насладата на съседите. И като при всяка по-просташка свада, страните почнаха да се замерят с мръсно бельо. Не че не знаехме, че в раклите на БСП има доста оакани гащи, но поне досега те не бяха излагани на показ. И се размириса страшно...

На топа на устата очаквано се оказа любимият ми анимационен герой от последните години - Сергей Станишев. Опищян от чужди и свои, той постъпи така, както винаги досега като стане напечено - усмихна се мазничко и започна да се обяснява като ученик как проблем всъщност няма и е получавал само шестици. По-интересно е обаче кои са онези, които го замерят с храчки. Сред тях виждаме Татяна Дончева, която рядко е подбира думите си. Любопитно е обаче, че гласът й не остана сам в пустинята. В хóра на недоволните, които пращат Станишев в политическо забвение, изведнъж се оказаха личности като Румен Овчаров. Хубаво де, ама защо каtо си толкова принципно против Станишев, беше част от кабинета му през повече от половината мандат? Как изведнъж всички в партията прозряха неопитността и инфантилността на своя лидер? Защо в този момент се оказа, завалията, по-черен и от дявола?

Докъде ще стигне тази политическа врява, е трудно да се предвиди. В добрия вариант БСП най-сетне ще последва съдбата на една друга партия, под чийто покрив се събраха взаимоизключващи се субекти - СДС. За лошите варианти не ми се мисли. И докато чакаме развръзката да се случи, "президентът на всички българи" Георги Първанов запази лукаво мълчание. Може би защото, макар и неофициално, той отдавна си е начертал архитектурно-политическите планове за собствена къща.

"Записки от ада" - истинската история на Валя Червеняшка

2009-10-04T17:32:00.006+03:00

Снимка: Деян Йотов, вестник "Труд"

"...тогава той ме зашлеви. Излая нещо на арабски и веднага всички ме обградиха. Отново ме замъкнаха в коридора. Въжета стегнаха китките ми. Завързаха ги през глезените ми и ме увесиха с главата надолу.

- Ето сега ще си кажеш всичко. – изръмжа моят мъчител. Извади дебел кабел, обвит в черна изолация, и замахна. Първият удар проряза петите ми с болка, която никога не бях изпитвала. Това беше само началото... започваше най-дългата нощ в живота ми.

Здравейте! Името ми е Валя Червеняшка. Може би сте чували за мен. Родена съм в малкия и беден град Враца в България. По професия съм медицинска сестра. В момента съм на 56 години. Осем от тях прекарах зад решетките на няколко затвора по обвинения в масово убийство. Осъждана съм три пъти на смърт. Груби гласове са ме проклинали, чужди ръце са се гаврили с тялото ми, стотици гърла са извиквали името ми, хиляди сърца горещо са се молели за моята смърт, милиони хора от всевъзможни страни са виждали лицето ми...

Често мисля за миналото. Нямам очаквания от бъдещето. Не се страхувам от смъртта... Аз съм жена, която се е завърнала от ада. Малката подробност: само злата случайност и престъпната небрежност на непознати за мен хора ме изпратиха там. Защото въпреки всичко, което прочетохте досега, аз не бях злодея. Бях жертвата.

Името ми е Валя Червеняшка. Може би сте чували за мен. Може би знаете моята история. Може би сте информирани за фактите, но нямате представа какво е да бъдеш на мое място. Аз ще ви разкажа за нещата такива, каквито съм ги видяла. Това е историята на най-страшните осем години от моя живот. Никога не съм си мислила, че ще премина през събития, достойни за описване в книга. Честно казано, бих предпочела никой да не знаеше за мен. Бих предпочела обикновения живот, изпълнен с дребните трудности и малките радости. Днес малко врати са затворени за мен. Малко са политическите мъже и жени, които да не познавам. Малко са местата, на които не биха ме приели. Малцина са тези, които ме отминават с безразличие.

Ако само можех да заменя всичко това на цената на забравата... Но не мога! Затова искам да разкажа. Трябва да разкажа. Моите спомени не бива да стоят заключени. Така те ще останат, а аз ще си тръгна от тях. Знам, че само ако ги пусна на свобода, ще успея да освободя и себе си…"

Така започва първата книга, която се хванах да напиша. Причината: случаят, в който Валя Червеняшка и още шестима българи бяха обвинени в невъобразимо престъпление, ме запали още от първата новина, която прочетох за него. Историята на тези хора беше изключителна, заплетена и абсолютно непредвидима като развръзка. Бях убеден че ако случаят приключи благополучно за главните му герои, с удоволствие ще прочета книга, която разказва какво всъщност се е случило с тях. В действителност от 1999 година до днес излязоха не една и две публикации по темата, но никоя не ми даде това, което очаквах. Ето защо едно случайно познанство с Валя Червеняшка прерастна първо в идея за книга, а днес и в самата книга. Макар темата да няма актуалността си отпреди две години, съм убеден, че една истински добра история няма давност. За това прекарах значително време в компанията на жена, разходила се до пъкъла и обратно. Резултатът е озаглавен "Записки от ада" и ще излезе на пазара в края на ноември от издателсто "Хермес".

Още за книгата можете да прочетете на адреси:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Записки_от_ада
http://notes-from-hell.com/

Pink в небесата

2009-10-03T22:52:00.003+03:00

Пинк никога не ми е правила кой знае какво впечатление като изпълнител, докато не попаднах на тазгодишното й изпълнение на видеонаградите на MTV, където мнението ми за нея се изстреля нагоре заедно с тялото й в това зашеметяващо акробатично изпълнение:

(От http://vbox7.com/)

"Clarvâzâtorii"

2009-09-27T16:32:00.000+03:00

След двата сезона на "Ясновидци" у нас паранормалното шоу завладя и румънския ефир, отново създадено от българския екип. Първи поглед към първи сезон на "Clarvâzâtorii":

20 политически години

2009-09-08T20:53:00.003+03:00

Двадесет години по-рано на тази дата се подготвят последните чествания на 9 септември. Разбира се, в днешния ден през 1989 година малцина знаят и могат да прогнозират, че само след 2 месеца ще рухне един свят, граден в продължение на почти половин век. Последваха 20 години, в които начинът ни на живот и мислене ни се променяше понякога всекидневно. Бях на 11, когато настъпи Промяната. Израснах в най-непредвидимите, най-жестоките, най-странните години от новата ни история. Ето защо реших, че си заслужава усилието да дам своя поглед към различните аспекти на тези 20 години. Започвам с двадесетте най-ключови (според мен) политически събития на този период, позволявайки личната си оценка за някои от тях.

1990. Съюзът на демократичните сили и началото на прехода. След 45 години на практическа еднопартийност в България СДС бе символ на това колко различно вече е всичко. Създаден в самия край на 1989 година, съюзът е съставен от множество и разнородни формации, а именно: Клубът за гласност и демокрация, Сдружение "Екогласност", Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движение "Гражданска инициатива", БРСДП (о), БЗНС "Никола Петков". Малко по-късно в него се включват Радикалдемократическата партия, Зелената партия и Демократическата партия, Новата социалдемократическа партия, Обединеният демократичен център, Демократичният фронт. Различията помежду им в не много близко бъдеще ще предопределят разпада на СДС, но през 1990 това бе съюз по-скоро на идеята за обновление, отколкото на общо разбиране за нещата. Както президентът Желев правилно прогнозира, СДС се разпадна, а политическите му отломки още плават с различна тежест в общественото пространство. Днес СДС е просто име на малка партия. През 1990-та означаваше алтернатива… и демокрация. По времето, когато СДС събираше стотици хиляди хора по площадите аз бях на 12. Не разбирах пълноценно какво става, но бях наясно – нещата ще се променят. Само че нито аз, нито някой друг в държавата си даваше сметка как точно ще стане това…

1991. Призивите на Димитър Попов. В годината на новата българска Конституция в нея се говори за свобода, равноправие, частна собственост и независима съдебна власт. В моето съзнание обаче като спомен стои най-вече една случка във варненските Хали – най големият магазин, в който бях стъпвал. Един ден една комшийка изтича и се провикна, че са “пуснали кайма”. Баща ми и аз отидохме веднага до магазина по простата причина че наличието на каквото и да е месо на трапезата беше малко вероятно… защото не се продаваше. В халите имаше стотици хора, настървени за така рядката стока. И тъй като наличния “деликатес” беше в много по-малки количества от изсипалите се клиенти, продавачката започна да мята каймата из тълпата. На касата плащаше онзи, който бе успял да докопа месото – ако не го набият в опит да му го вземат. Днес, когато по думите на един автор всяко квартално магазинче прилича на кореком, ситуацията “имам пари, но няма за какво да ги дам” изглежда немислима. Скатавани с десетилетия наред в банки (и по-често под дюшеци), парите бяха в ръцете на хората. Не задълго. В същата тази 1991 година магазините се напълниха, хората хукнаха да купуват, министър-председателят Димитър Попов отправи призива, с който остана в историята – да не купуваме. Гласът му не бе чут. И всички знаем какво последва.

1992. Желю Желев и “Боянските ливади”. Малцина са политиците на прехода, които заслужават адмирации и за мен Желю Желев е един от тях. Ако в онези години управниците се вслушваха повече в прогнозите и съжденията му, нещата днес щяха да са различни. 1992 година започва с встъпването му в длъжност, след като се превръща в първият демократично избран президент на България. През лятото на същата година той прави изказване, останало в паметта на хората като “Боянските ливади” заради мястото, на което е изявено. В него Желев заявява, че СДС като партия на прехода вече трябва да изчезне и отправя остри критики към всички водещи институции в България. Това му коства всякаква подкрепа от партията, за чието съществуване той има значителен принос и се стига дори до публично изгаряне на книгата му “Фашизмът”, заради която е признат за един от малкото автентични дисиденти по време на тоталитаризма. Желев устоява на атаките и успява да изкара целият си мандат. Днес, въпреки все още противоречивото отношение към него, той е един от малкото, които съумяха да запазят достойнството, морала и смисленото си поведение след края на активното му участие в политиката. Мисля, че тепърва ще си даваме сметка за значимостта на неговата фигура.

1993. Беров и първият “експертен кабинет”. Идеята, че преходът е “прецакан” и е нужно правителство, съставено от експерти сигурно е звучала революционно по-малко от четири години след Голямата промяна. И революционни размествания в общественото пространство действително се случиха – но може би не така, както всички очакваха. Управлението на Беров даде старт на обезценяването на парите, ежедневната регулация на цените на бензина, приватизацията, която някак се превърна в най-мръсната дума на прехода и триумфът на “мутренските групировки” над обикновените хора. През 1993 година започва победоносното шествие на мнимата демокрация, която превърна провинциални спортисти в милионери, а професори в клошари.

1994. Желязната лейди и футболният триумф. Пет години след последния 9 септември в България има широк достъп до нещо много важно – информацията и свободното й интерпретиране. Други основни придобивки на демокрацията обаче все още не са постигнати. По времето на Любен Беров управляващата върхушка е сполетяна от неочакваното щастие българите да намерят отдушник от напрежението на прехода. Неочаквано за всички, включително и за самите тях, футболистите от националния ни отбор стават четвърти на Световното първенство в САЩ. За първи път от години хората не са “сини” и “червени”, не се пее “развод ми дай” и не няма делба на “ваш’те и наш’те”. Футболните успехи не успяват да хранят илюзиите на българите дълго и през есента Беров си отива, а президентът Желев назначава за служебен премиер поредната Голяма надежда – Ренета Инджова. “Желязната лейди” става първата жена на министър председателския пост и се оказва, че това е единственото, с което ще остане в историята.

1995. Жан Виденов и сигурността на хората. В началото на годината държавата се оглавява от правителство, което ще стане нарицателно за прехода. Ако през тези 20 години имаше дъно, то бе ударено през 1995-1996 година. Най-страшното в това време не са вече поизпразнените джобове на хората, нито вече поразграбената държава. Проблемът бе чувството, което се бе вселило у всеки – и син, и червен, и безпартиен. Чувството на страх, чувството на беззаконие, усещането, че каквото и да направиш то може да ти бъде отнето насила, откраднато. Появиха се хората с анцузи и мобифони, които открито управляваха с методите на терора. За това дали властта е безсилна да се справи с този проблем или е самия му създател и до днес се водят спорове. Аз лично съм убеден във второто.

1996. Банковите фалити и убийството на Андрей Луканов. Това бе годината, в която бях приет за студент в Пловдив и изведнъж се оказах в позиция със собствен месечен бюджет. Лошата новина бе стойността му, която намаляваше ежедневно. В самия край на годината слуховете за банкови фалити и финансова нестабилност превърнаха повсеместния страх в истерия… и мизерия. Магазините се оказаха с празни щандове за първи път от “Лукановата зима” насам, с една съществена разлика. Вече нямаше пари. В крайна сметка се оказах в позицията да разполагам с 300 лева на ден. Един хляб струваше 450. Резултатът: дневното ми меню включваше половин хляб… и толкова. Издълбавах средата – тя ми бе основното ястие, а кората – десерт. На всеки три дни можех да си купувам и вафла. Не бях единствен – мнозина мои колеги трябваше да избират между хляба и няколко цигари на ден. Малко преди да стигна до това положение бе застреляна ключовата фигура на прехода – Андрей Луканов. Символично или практически, това сложи края на една епоха.

1997. Стефан Софиянски и МВФ. Софиянски и Международния валутен фонд са две понятия на българския преход, към които и до днес няма еднозначно отношение. Усмивката на Софиянски му спечели симпатиите на гласоподавателите за значително време, докато не се разбра, че усмихвайки се, Софиянски загадъчно забогатява… и после бива признат, по собствените си думи, за единствения “доказано некорумпиран политик в България.” При всичките съмнителни моменти в репутацията му, Софиянски се оказа първият от поредицата премиери, които свършиха сериозна работа и вкараха страната в понятия като “нормално”. По същата логика Международният валутен фонд, към който се отправят сериозни критики и у нас, и отвън, стана необходимото зло, което прекрати вечните йо-йо движения на валутния курс на лева. И най-критичните обаче трябва да признаят, че онази най-ексцентричните години на преход приключиха именно през 1997-ма.

1998. Иван Костов и проевропейската ориентация. Едва ли има по-противоречиво приемана фигура от средите на СДС от тази на Иван Костов. И до днес той отношението към него достига невероятни полюси. Така или иначе при него се затвърдиха два процеса – устойчивостта на политическите кабинети и икономическия растеж, от една страна, и различната по измерения и оригиналност вълна от корупция от страна на “избраниците на народа”. Лично за мен обаче най-голямата заслуга на правителството на Костов е поставянето на стабилни приоритети пред България, сред които членство в НАТО и Европейският съюз. В последствие ще се окаже, че това са първите цели след 1989 година, които успяха да обединят различните партии.

1999. България и мястото й в световната политическа карта. За всички е ясно, че страната ни не е икономически, политически, културен или спортен фактор в днешния свят. Постепенното й нормализиране обаче я направи неотменима част от същия този свят. Легитимирането на страната започна с посещението на Бил Клинтън и продължи с участието й или подкрепата в различни международни военни операции, започвайки с войната в бивша Югославия. Доколко съм съгласен с всички тях, е отделен въпрос. За съжаление 1999 година постави и началото на поредният международен казус, свързан с тъмната слава на България, подклаждана от спомена за атентата срещу Папа Йоан Павел II и убийството на Георги Марков. Седмината български медици, задържани в Либия щяха да се превърнат в темата, с която най-често се свързва страната ни през следващите осем години – с противоречиви коментари. Неадекватната реакция на политическия елит предпостави всичко, през което минаха българските граждани, обвинени в масова зараза на деца. Развръзката беше щастлива, но цената за това – висока. И платена от чужди държави и няколко български медицински сестри.

2000. Падането на визите. Днес малцина могат да си представят какво е да не можеш да напуснеш собствената си държава… или да можеш, ама да коства толкова много усилия. Падането на визите за пътуване в повечето европейски държави беше най-важният знак, че в България нещата най-сетне са тръгнали в генерално добра посока. Лично за мен това се превърна във възможност да отида и разгледам…, а както сигурно знаете, в добрата стара Европа има какво да се види.

2001. Тежестта на царската корона. Поредната митична фигура в българската история дойде и се срути. Въпреки всичко обаче не може да се отрече, че Симеон Сакскобурготски промени изцяло политическата система в България – за добро или лошо, още не е съвсем ясно, поне за мен. Появиха се нов вид политици, хора от ново поколение – с всичките им недъзи, грешки, постижения и провали. И все пак да не забравяме, че ключови в близкото бъдеще фигури като Меглена Кунева и Бойко Борисов са продукт именно на НДСВ.

2002. Георги Първанов и президентската институция. Първанов май-май стъпи в президентството в началото на 2002 година по-скоро заради чужди грешки, отколкото заради собствените си качества, но въпреки еквалибристичните му разбирания за политически възгледи би трябвало да му признаем умението да печели две неща: обществено доверие и властово влияние. Така през 2002 година Първанов се превърна от председател на опозиционна партия в една от най-влиятелните фигури в държавата. И в първият държавен глава с два последователни мандата. Ако се съди по поведението му в последните години, когато слезе от поста това далеч няма да означава, че ще слезе и от голямата политика.

2003. Синият залез. Когато през 2001 Иван Костов, оглавявайки СДС изгуби фрапантно изборите, това постави началото на един предизвестен разпад. Първо от сините анали на “Раковска” си тръгна Софиянски, после самият Костов напусна СДС – която самият той превърна в партия няколко години по-рано. Един по един някогашните колоси на “синята идея” формираха къде по-забележими, къде съвсем миниатюрни партийки, а последните мохикани като Петър Стоянов и Надежда Михайлова рухнаха от фалшивите си пиедестали. Костов взе, че се обиди и мълча пред медиите чак до 2003 година. После като проговори се оказа, че никой вече не иска да го слуша. Неговата собствена ДСБ така и не успя да се наложи като сериозна и силна опозиция в два поредни парламента с пълен мандат и днес, дори “обединена” със същото онова СДС, от което се отцепи, няма значително влияние. Оттогава някогашните самоопределящи се като единствени демократи в България се сриват бавно, мъчително и понякога унизително. Нови възходи за тях лично аз не съзирам.

2004. България в НАТО. Когато на 23 юни 1990 година Соломон Паси заговори за членство на България в Северноатлантическия алианс политическите му съратници погледнаха скептично на идеята, а политическите му противници направо го обявиха за чисто луд. 14 години по-късно Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, а Паси плака пред камерите на световните телевизионни канали. Това присъединяване постави България в нова позиция като държава. Позиция, която понякога изисква горчиви решения. И все пак – правилната позиция.

2005. А така! Това беше заглавието на корицата на списание ”Тема” седмица след изборите за Национален парламент. В тези избори за първи път се оказа, че в Народното събрание могат да попаднат партии и личности, за които допреди година това бе абсурдно да се допусне. И без това с идването на Царя на скамейките се появиха манекенки и квартални лелки. Четири години по-късно обаче Волен Сидеров и “Атака” изненадаха всички, качвайки с по процент доверие на ден в седмицата на вота и в крайна сметка се наместиха в парламента. Първоначалните медийни реакции бяха почти истерични, а Волен затвърди опасенията, като нарече в първия работен ден колегите си депутати “стадо грухтящи прасета”. Колкото и странно да изглеждаше това на пръв поглед, присъствието на “Атака” се оказа добра илюстрация за това колко много се е променило обществото и отношението му към политиката. Сидеров така и не успя да поведе народните маси към собствената си представа за България, но национализмът в различните му проявления намери място на политическата сцена. И колкото и ненормално да изглеждаше все това на пръв поглед, всъщност подобни личности и формирования са част от една функционираща вече демокрация.

2006. Тройната коалиция или как управляват орел, рак и щука. В името на “националните цели и благоденствие” невъзможното се случи – бившите комунисти, бившите репресирани от възродителния процес и бившия цар на сегашната Република си стиснаха ръцете през лятото на 2005-та година. После очаквано се оказа, че цели и благоденствие наистина са добри мотиви, но лични, а не обществени. За ползите и вредите от това управление може да се говори много, то постигна няколко важни политически резултата. Първо, за първи път се оказа, че макар и абсурдна, една широка коалиция е възможна. Второ, НДСВ отиде там, където си й е мястото – в небитието и завинаги. Трето, БСП изкара първият си пълен мандат без диктатура, проведе политиката на опозицията под немощното дюдюкане на последната и в партията най-сетне настъпи по-сериозно разделение… което в най-добрия случай ще доведе до формирането на две различни и доста по-смислени политически субекта. Накрая, ДПС се превърна в партията-демон, а Доган за първи път спря да се държи съвсем адекватно. Резултатите от всичко това тепърва предстоят.

2007. България в Европейския съюз. Години наред всичко, което не се харесваше на електората, се оправдаваше по един-единствен начин – трябва да стане, иначе няма да влезем в ЕС. И в крайна сметка се случи – България постигна нещо немислимо само две десетилетия преди това и, по думите на Филип Димитров, се оказа най-бедната и неуредена държава в най-богатото и уредено общество в света. Ползите от това членство далеч надхвърлят свободното пътуване из съюза и тепърва предстоят. Но най-важното е, че с този акт България окончателно определи своето развитие в посока, която много харесвам.

2008. Меглена Кунева и европейското признание. В самия край на годината България бе обявена за Комисар на годината и номинирана за Европеец на годината. Това е изключително постижение на представител на държава, приета с компромис в Европейския съюз само две години по-рано. Кунева се утвърди и в родината си, известна с ненавистта си към власт имащите. При това е позната като човек, който умее да се държи изключително удачно и като политик, и като общественик, а инициативите й в областта на правата на потребителите имаха световен отзвук.

2009. Бойко Борисов и големите очаквания. Все още не е ясно дали образът на Бойко Борисов ще да е “голяма надежда”, новият “въздух под налягане” или най-сетне ще се окаже начело на първото демократично правителство, което не се асоциира немедленно с думата “корупция”. Членовете на неговия кабинет будят противоречиви реакции, но въпреки пиперливия език на Симеон Дянков засега нямат фрапантни нелепици. Нещо, с което всеки от прежните кабинети трудно можеше да се похвали. Въпреки, че Бойко Борисов често е обвиняван в авторитарност подобни твърдения всъщност са много по-малко обосновани, отколкото за мнозина други, заемали поста на министър-председател преди него. И засега както собственото му политическото поведение, така и това на ГЕРБ е напълно адекватно.

Довиждане, "Здравей България"

2009-09-01T09:29:00.003+03:00

Милен Цветков отдавна не е това, което беше, просто защото се изчерпа. Докато в "Часът" все пак някак умееше да поддържа смисъла на собственото си телевизионно съществуване, в "Здравей, България" съвсем увяхна. Още с втория си работен ден от новия сезон обаче той, Лора Крумова и техният екип редактори, очевидно напечени от августовско слънце, удариха дъното. Тази сутрин предаването завърши с изключително вълнуващата, важна и интересна тема за отношенията между двама от простаците, част от най-неуспешното четвърто издание на Big Brother. Сред викове, пищене и диалектни крясъци създанията занимаваха поне десет минути зрителите с някакви битови неуредици. Наличието на тези два абсурдни индивида, чието съществуване няма абсолютно никакво отношение към ежедневието на хората, беше, ако трябва да съм умерен, излишно. Не виждам по какъв начин тените измислени "проблеми" касаят всеки извън собственото им обкръжение, та на това се отделя телевизионно време в предаване с претенции като "Здравей, България", Предаване, на което с удоволствие ще кажа "Чао!"

За Мадона, космоса и кривите ракети

2009-08-31T21:07:00.008+03:00

Откакто се чу, че Мадона ще идва в България та десет секунди преди да излезе на сцената чувах едно и също: "О, тя всъщност няма да пее, ще се провалят нещата, ше ни излъже, ще ни прецака". Пословичният български негативизъм не подмина и Мадона. Така и не разбрах как това хем се оказа най-успешния концерт в България, хем толкова народ хвърли усилия да го плюе - включително и хора, които не са го гледали и слушали.

Думата на Мадона обаче се оказа по-тежка от обичайното за нашите географски ширини и дължини, та тя си я спази - дойде и представи шоуто си. Напук на песимистите и критиците не предложи ни по-малко, ни повече от това, което видяха хората навсякъде по света. И това е честно. Мадона винаги е говорила за толерантност и равенство. Какво по- почтено от това да пееш еднакво за хората и в Лондон, и в Ню Йорк, и в Буенос Айрес, и в София.

Но... у нас тълпата не иска дори хляб и зрелища. Иска да плюе. Днес изчетох всякакви коментари. Особено потресаващи бяха изказванията на прилични, но не изключителни музиканти като Дани Милев или обществени сирени като Иво Инджев. Мън-мън-мън, ама тя не пее страхотно, мън-мън-мън, ама тя не ни обърна специално внимание.

Мадона не е дошла да ни обръща внимание. Не е дошла да беседва и празнодумства, както честичко се случва в нашето медийно пространство. Мадона дойде, за да изнесе един почти перфектен поп спектакъл - и го направи. Голямата драма на България се оказа, че не изпълнила песен на бис. Всичката ни наред, та намерихме толкова сили да се вайкаме за тази "пропусната полза". Много се радвам и на мнения от типа на "Тая за каква се мисли, че ни кара да чакаме" или "Надута и студена бездарница - това е Мадона". Тази надута и не знам каква си женица успя да накара десетки хиляди хора да запеят в един глас, да подскачат в един ритъм и да ръкопляскат в синхрон. Ако за всички критикари умението да запалиш една критична и негативна публика е по възможностите на подобна безхаберна и лишена от грам талант персона, то евала на тази персона.

За разлика от 99% от всички, които по стар български обичай хвърлиха сили и енергия да плюят без особени основания, Мадона е постигнала в своята област неща, които са трудно съизмерими. Концертът й мина и замина и тя отлетя за Израел без дори да преспи у нас. Драма голяма! Да, Мадона продължи своето пътешествие, което ще остане в историята - независимо дали ни харесва или не. А тук си останахме ние - недоволни, сърдити и люпещи семки. И после се сърдим че космосът май нещо е крив, та е редно да дадем акъл и някой да го пооправи. А хич не се сещаме да погледнем собствените си дефекти...

P.S.: Поздравление за Калин Руменов и статията му по този повод, която можете да прочетете на адреси:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=right&mater=MzA0MDs2&sql=MzA0MDsyOQ==
или
http://mmlegends.com/invisionforum/index.php?showtopic=9081&st=120&start=120

Още по темата от Леа Коен:
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2411911

P.P.S. В дните след написването на тези статии се "оказа", че Мадона е виновна за състоянието на българския футбол и за трагедията с удавените българи в Охридското езеро. Започвам да си мисля, че скоро още дебили ще я обвинят за събарянето на мавзолея, корупцията и проблемите в здравната система. Чувал съм какви ли не безумия за да оправдаем собствената си незначителност и проблеми, но извинението "Мадона" за всичко, което се случва по тези ширини е нова и непозната досега находка в дебрите на българското безумие...

Мадона на живо: като икона

2009-08-31T20:09:00.009+03:00

26 години след като светът за първи път чу за Мадона тя стъпи на българска земя. И концертът й тук ще се споменава поне още толкова време. Междувременно от 1983-та насам тя някак успя да се превърне в най-голямата звезда на планетата, да промени доста представи за поп културата, да революционизира видеоклипа като арт форма, да изпее/изпъшка някои от най-запомнящите песни в историята, да повлияе на танца, да направи това-онова за жените и гейовете, да измисли няколко момента, от които на мнозина все още им настръхват косите... О, да - и да промени поп концерта като концепция, довършвайки с гигантски нововъведения започнатото от хора като Дейвид Бауи. Тия дни чух какви ли мнения за Мадона. Съдържанието им няма кой знае какво значение, важното е че на 51 тя все още буни духовете като никой друг. И ако се съди по енергията, с която се подвизаваше на сцената, изградена на стадион "Васил Левски" скоро няма да се отървем от нея.

Всъщност и най-големите й критици трябва да признаят, че с Мадона никога не е скучно. Понякога е весело, понякога - шокиращо, друг път - чак неудобно от това какви ги върши. Но не е скучно. Спектакълът на Мадона беше чистото забавление и успяваше да подразни всяко познато сетиво. При това Sticky and Sweet далеч не е най-силното й представление.

Мадона в България за някои беше сбъдната мечта. За други - просто поредния концерт у нас. Истината е, че след като тя е стъпила тук няма артист на земята, който да не може да дойде. Истината е, че никога в България който и да е изпълнител не е пълнил стадион така, че да няма къде да се стъпи дори по трибуните.

Виждал съм няколко пъти Мадона на живо и тя никога не е била толкова щастлива от отзвука, който получава от своята публика. Раздаде се на 100% и получи заслужени аплаузи. За невежите: не, тя не пее не плейбек и не, тялото й не е плод на пластичната хирургия. Мадона е продукт на собствената си амбиция и интелект. Мнозина казват, че нямала талант на певица. И тъкмо това е за уважение - една не особено надарена певица и танцьорка успява да завърти света около себе си. След смъртта на Майкъл Джаксън фактите са прости: тя е най-голямата в тази култура. В събота просто видяхме защо това е така.

Мадона е воин, който рядко губи битки и лично аз съм безкрайно доволен, че българската публика имаше шанса да се докосне до завидната й творческа мощ, професионализма и енергията й. И да се убеди колко необяснимо по-красива и харизматична е на живо. Така че не бързайте да я отписвате! I gues she'll die another day...

Каталунски мигове

2009-08-23T19:31:00.030+03:00

Отидох, видях и се влюбих! Ето някои моменти от престоя ми в тази прелестна част на Испания... (За да видите снимките в пълен размер натиснете върху тях.)

Барселона отвисоко

Странностите на ексцентрична Барса се проявяват дори при уличните знаци.

Куче спи на пода в музикален магазин за ужас на немските му клиенти.

Една от атракциите на централната улица Las Ramblas, където малцинствени представители охотно продават бира в канчета. Когато ги приближиш чуваш задъханото "МарихуанаХашишКока?" и разбираш, че предлагат и други весели стоки.

Уличен спаринг

Заради жежкото време водата е навсякъде в Каталуния...

...триумфирайки във фонтана на площад España.

Майсторите на пясъчни скулптори и техните произведения по плажовете на Барселона и Сийджис.

Уникалната глоба за пушене в метрото.

Камери и... обувки над улиците в Барселона.

Бодливи любовни послания в парка на Гауди.

Манекенка се подготвя за фотосесия сред красотата на Гауди...

...и позира с контрабас пред обективите на професионален фотограф... и мен.

Музиката се лее навсякъде в Каталуния. Тук уличен певец събира туристи с прочувствените си изпълнения на рок класики.

Предупредителните знаци не оставят и капка съмнение за какво се отнасят.

Въздебело испанче се радва на атрактивна дамска компания. Жените в Барса не се срамуват да си поискат това-онова дори от непознати на улицата.

Предверието на музея на Салвадор Дали в родния му град Фигерис.

Музеят на Дали

Една от гаврите на Дали с Венера Милоска.

Светещите очи на странно създание в Аквариума в Барселона.

Двусмисленият ствол на палма в Сийджийс. Фалическите символи са навсякъде в Каталуния, където хомосексуалните двойки са около 30% от разхождащите се по улиците...

...което не е чудно при наличието на подобни плажуващи.

И все пак: Te quiero, Barcelona!