26 септември, 2010

Руини



Това, което виждате на снимките, са остатъците от някогашното кино "Изток". В момента на негово място се изгражда поредният магазин на Billa. Мисля, че това е хубава илюстрация за част от цената на прехода, който се проточи повечко отколкото ни се искаше... ни за сметка на това съвсем не по начина, който ни се искаше.



За да видите по-ясно изображенията, натиснете с мишката си върху тях.)

22 септември, 2010

Изоставените деца на България

Всеки ден в България се раждат малко над 200 деца. Всеки ден пет от тях биват изоставени и губят правото да пораснат в семейство. Всеки ден пет българчета са обречени да израстат без топлотата на майчината грижа и без уюта на истинския дом. Всеки ден...

Никой не се вълнува от първите стъпки на тези деца. Никой не пази първото им паднало зъбче. Никой не знае каква е първата им дума. И това е съдбата на пет нови български деца... всеки ден!

В България има сто трийсет и седем институции за деца. Трийсет и две от тях са домове за деца до три години. В тези домове са настанени общо 2 421 българчета. Всеки ден, който те прекарват в подобна институция, ощетява тяхното развитие - физическо, умствено, емоционално, социално... В домовете ние като общество не отглеждаме деца, които обстоятелствата са поставили в неравностойно положение. В тях ние произвеждаме хора, огромната част от които след това се превръщат в нереализирани и озлобени граждани на същото това общество. А всяко едно от тези деца би могло да има реализация, не по-лоша, а защо не и по-добра ит тази на всеки свой връстник. Би могло... Но досега няма такъв случай.

В същото време домовете за деца без родители струват на държавата много средства. По-малко от 1% от тези средства се използват за самите деца. Междувременно България е единствената държава в Европейския съюз, и една от много малкото държави в Европа, които все още поддържат такива институции. Институции, в които децата не могат да получат най-простичките, но и най-важните неща - грижа, внимание, любов.

Държавата отлагаше решаването на проблема повече от 20 години. За това време над 50 000 български граждани израснаха обречени по домовете. И ако условията вече са променени, персоналът - образован, а порутените сгради - иновирани, уврежданията, нанасяни върху психиката и емоционалното израстване на тези деца са все същите. Може би за това значителна част от изоставените бебета са деца на хора, на свой ред изоставени от своите родители. Ето на това се казва "омагьосан кръг"!

Днес празнуваме Деня на независимостта на България. Може би нашите десетки хиляди изоставени деца, за които си затваряме очите всеки ден, са добър повод да си спомним, че "независимост" не е дума, която означава само административни и политически права на една държава. Независимостта се изразява и в това народът на една страна да се справи обединен с проблемите й тогава, когато държавния апарат няма сила да го стори. И ние всички можем да го направим, най-напред променяйки мисленето и нагласата си към децата, захвърлени в институциите - независимо към техния произход. И кокато спрем сляпо да съдим родителите, които са ги изоставили. А когато това се случи, механизмите, чрез които съществуването на домове за изоставени деца да бъде прекратено, ще заработят. И ние заедно ще можем да направим поне по пет деца щастливи... Всеки ден!

21 септември, 2010

Защо "Bailando" не събра публика

"Първият епизод на Bailando не успя да реабилитира праймтайма на Nova." Това заглавие в сайта allmedia като че ли обобщава най-добре резултата от усилието на екипа на най-мащабното шоу този сезон, за жалост превърнал се в усилие и за зрителите. Показателите на шоуто според двете пипълметрични системи показват неочаквано ниски резултати. Снощи шоуто е събрало средно едва малко под 300 000 зрители, като само 12% от гледащите телевизия в този момент са избрали да гледат шумно рекламираното като благотворително предаване на Nova. На какво обаче се дължи този провал? Лесно е да се плюе без аргументи. Ето какви са основните проблеми на Bailando след първото му излъчване според мен...

Регламентът
Форматът може и да е интересен, но зрителите няма как да знаят това. Често срещана грешка, която правят телевизионните екипи у нас е, че изхождат от собственото си изтънко познаване на дадено шоу, и забравят да обяснят на зрителите какви са правилата на предаването. Снощната премиера бе добър пример за липсата на достатъчно информация, адекватно поднесена на зрителя, което го обърква и съответно - отблъсква. Още в самото начало, преди да си се ориентирал какво става, съдиите започват да дават мнение и оценки по неизвестно каква система. Някъде в средата се обяснява колко е максималният брой точки, който участниците могат да съберат от журито, но не е ясно какво значение имат те. Да не говорим, че никъде не се пояснява има ли значение, аджеба, този резултат, или единствено зрителите избират кого да подкрепят. Дори и някой да се реши да гласува, трябва да се зареди с търпение, за да разбере кога и как може да стане това. Да не говорим за появата на понякога никому неизвестни "ментори" на двойките, за които може да се предположи, че са страхотни професионалисти, но зрителят не разбира нищо повече.



Съдиите
Представени набързо и претрупано, членовете на журито са с неясна функция. Само стана ясно, без да се обясни защо, че трима от четиримата съдии ще дават оценки всяка вечер. Като за сефте, те излязоха в пълен състав, след което без да стане ясно кога, как и защо, певицата Йорданка Христова изчезна от екрана.

Изборът на Нешка Робева беше добър преди две години, още повече че тя единствена от съдиите дава адекватни и обективни оценки на случващото се на сцената. Сега вече се вижда, че госпожа Робева няма какво повече да предложи, но пак си остава е най-удачното попадение в избора на съдии.

Смисълът да поканиш Татяна Лолова е да й дадеш възможност да развихри харизмата и чувството си за хумор. Първоначално такива възможности нямаше, а впоследствие, вероятно след задкулисно скърцане на зъби, се залитна в другата крайност.

Васил Найденов е безспорна звезда и може би изпълнителят с най-много хитове в българската музика. Доколко обаче е уместно да избереш човек, обвиняван напоследък в укриване на доходи за милиони, да журира шоу с претенции за благотворителност, е друг въпрос...

Всеки от съдиите сам по себе си е авторитет. Те обаче не са отбор. Това, което безспорно им липсва, са отношения помежду им. Имаме едни говорещи глави без нищо, което ги свързва. Химията помежду им отсъства. Тотално.

Водещите

Като заговорихме за липсата на химия, иде ред и на водещите. Георги Мамалев е абсолютно погрешен избор за водещ на точно това шоу. Той стои нелепо на сцената, без ясна роля и посока. Партньорката му Стефания Колева е много по-точно попадение, с огромен потенциал, който за жалост се губи в насилените коментари зад кулисите и роклята-торта, в която някой я е намъкнал. Като цяло от екрана струеше усещането, че водещите не знаят какво точно да правят и кога да го правят. А суматохата със сигурност не трябва да се пренася на екран. Приказките бяха твърде много, оплетени в схематичен сценарий без душа и емоция, в който твърде много се срещат изразите "Дами и господа" и "кауза". И нищо повече.

Историите
Най-голямата сила на шоу като "Байландо" са именно човешките истории. 24 сюжета обаче, макар и разказани в 3 дни, са непосилни като обем информация за зрителите. Отгоре на всичкото някои от тях просто нямат шанс да задържат вниманието. Дори да приемем, че не е имало достатъчно кандидати, и възможностите за подбор са били ограничени, те поне биха могли да бъдат подредени правилно в шоуто. Абсурдно е да искаш зрителите да подкрепят хора в беда, и да започнеш със семейство на бизнесмен, което живее в огромна къща, пеейки песни за Бога. В атеистична България, в която болшинството от зрителите са наблъскани в панелки, вероятността такава история да получи подкрепа е практически нулева. Още повече че се оказва, че пари се събират не за лечение на болната дъщеря на семейството, а за да могат да си плащат ипотеката на имота. Отгоре на всичко тази история намира подкрепата на политик, който дори не попада в социологическите изследвания на хората. Тоест, от екипа са обрекли окончателно тази история на бърза забрава.

В същото време в "Байландо" разполагат с много по-силни сюжети. Пример за това е невероятно въздействащата история на Богдана Митова, която хем пее изключително, хем има истински затрогващата кауза да помогне на един безкрайно харизматичен приятел. Сценаристите обаче са избрали да я заврат някъде по средата. В същото време историите с болни хора са твърде много, смесват се и на практика се самоунищожават и обезмислят. След снощната премиера аз помня не повече три от осемте истории. Какво ще е като видим всичките 24, не смея и да си помисля. Отделно от това противопоставянето на отделни човешки драми, всяка от която има своята собствена незаменима стойност, няма как да е по вкуса на зрителите. Единственият разумен ход е на финала телевизията да финансира всички мечти на всичи участници. Иначе победата на единствен сред 24 ще остави лош вкус в устата.

Дуетите
Тук отново има хаос и неяснота. Някои певци пеят, ама други танцуват. Защо, остава въпрос без отговор? Има двойки, които включват професионалист и аматьор, има и такива, в които и двете половинки не умеят да пеят или танцуват. По този начин те са неравнопоставени. Тук има две противоречащи си концептуални идеи, които са в конфликт. Би било много по-добре ако всички певци пеят, или пък ако всички певци танцуват; ако всички танцьори пеят или всички танцьори танцуват, и така нататък. Да не говорим колко нелепо е двама души, които не могат да пеят, например, да се опитват да трогнат именно с песен публиката, която да ги подкрепи.

Попаденията
Както във всяко нещо, и в "Байландо" не всичко е мъка. За жалост обаче голямата и бляскава сцена, великолепно заснетите, режисирани и разказани визитки, и потенциала на Стефания Колева се оказват недостатъчни за да привлекат зрители, камо ли в продължение на цели 3 месеца.

Остава въпросът дали този втори пореден гръмък провал след "Big Brother Family" ще доведе до смислени промени в маниера на бъдещите проекти на Nova, телевизия, от която ефира на България има огромна нужда да бъде качествена, интересна и смислена. А дотогава "сцената на мечтите" ще си остане "сцена на скуката".

20 септември, 2010

За циганите и отрицанието

Преди няколко дни президентът Първанов реагира остро на бележката на френския посланик, че в България трябва да има министър по проблемите на ромите. На пръв поглед реакцията му е адекватна - менторският тон на Етиен дьо Понсен вероятно излиза политическата коректност, на която то-о-олкова се държи в последните десетилетия. Всъщност обаче изказването на Първанов е популистко - президентът би трябвало да е напълно наясно какво и колко е направено за просволутата "интеграция на ромите". Нищо! Иначе се разтягат безкрайни словесни локуми на тази тема, дотолкова, че изразът е станал тотално клише.



В България почти всичко е криво-разбрано, та и с циганите е същата работа. Прощаваме им че крадат ток и чупят витрини като им го спрат, ама си затваряме очите когато дойде време реално да се работи с тях. За две десетилетия се изляха немалко пари, които имаха ефекта на наливане на тънка струя в продънена каца. Освен че започнахме да наричаме циганите роми, друго комай не се промени. В обществото има омраза към етноса, обусловена от неговото социално поведение, обусловено от лошите социални условия и липсата на образование, обусловени от държавната политика, обусловена от "по-важните" и "по-спешните" проблеми на страната. Накратко, у нас няма адекватна институция, която не просто да заявява, че се заема с проблемите на ромите, а реално да ги решава. Та в тоя случай идеята за министерство на малцинствата изобщо не е лишена от смисъл. Камо ли от основание.

Президентът Първанов би трябвало да е наясно с това. Особено след като преди години вестник "Стандарт" усилено спекулираше с презимето му - Седефчов. А самият факт, че бащино име с цигански привкус може да е повод за вестникарски атаки, били те и на махленско ниво, показва, че проблем има. Но Г. Седефчов Първанов предпочита да казва онова, което хората искат да чуят, а не да решава реални проблеми. Което за фасадна институция като президентската върви, но за човек, явно заинтересован от по-дейни постове в държава, подобно политическо поведение не е добър ход.

16 септември, 2010

Заложници на глупостта

Всички оплаквания от некоректни търговци и работодатели, които мамят хората с подвеждаща информация, бледнеят пред искрената откровеност на собствениците на тази заложната къща. Тя носи гръмкия превод, който можете да видите по-долу:

14 септември, 2010

Смяна на платната



След като БНТ загуби авторитет и влияние в момента, в който частните национални телевизии се появиха на пазара, се очертаха две основни тенденции в поведението на тв каналите у нас. До голяма степен bTV иззеха от Националната телевизия обществената й функция и се ориентираха към по-възрастната, по-улегналата, семейна аудитория, триумфирайки обаче и сред младите благодарение на формати като "Survivor" и "Music Idol". Nova пък се оказаха експериментаторите, които на моменти се превръщаха в "непослушните деца" на българския медиен щанд. Безспорната заслуга на Нова телевизия е налагането на световни формати и прокарването на реалити предаванията, които - за добро или лошо - впоследствие заляха всички канали. След първите трите безспорно брилянтни сезона на "Big Brother" и единственото издание на "Пълна промяна", последваха не дотам удачни версии на "Страх" и "Цената на истината", както и откровени провали като "Всичко по 10", "Пей с мен", "Островът на изкушенията", "Big Brother 4" и "Big Brother Family". Причината: ръководството на телевизията и творческите екипи на предаванията се втурваха в крайности, което рядко даваше резултат. В същото време прокарването на интриги, лични драми и псевдо-обрати явно поомръзнаха на зрителите. В същото време маниерът "Биг брадър" започна да се прокарва като тънка червена нишка из всички формати - дори когато в оригинал те са замислени в съвсем различна посока.

В последния си сезон (2009/2010), от Nova заложиха изцяло на псевдо-скандалното и се опитваха да шокират аудиторията на всяка цена. От ненужно интригантското "Vip Dance", през постановъчното "Цената на истината" до откровено провалилото се "Big Brother Family", каналът успя да отблъсне огромна част от аудиторията си, приравнявайки я с крайности под формата на участници, известни или не, и в трите формата. Стратегията явно не проработи, след като през пролетта "България търси талант" постигна на моменти аудитория, пет пъти по-голяма от тази на "Биг брадър". Нещо повече извън рейтингите, телевизията придоби недобра слава и загуби дори част от постоянната си аудитория - по-младите градски тип хора, в едно с реномето си.

Новият телевизионен сезон ярко демонстрира опит за смяна на посоката, в която каналът се развива. Опасенията са, че това ще остане само заявка, но не и реален завой в политиката на основните тв предавания на Nova. Така например
"Истината за нас" е лошо замаскиран вариант на "Цената на истината". Колкото и да се опитват продуцентите да убедят аудиторията че това ще е позитивно предаване, самата му концепция не предполага това. Да не кажем, че го изключва. Може би шоуто ще стартира с положителен пример, но едва ли ще изкрета повече от половин сезон, ако изобщо събере желаещи да участват... За липсата на такива свидетелстват отчаяните PR ходове като обещанието лично кметът на София Йорданка Фандъкова да съчетава двойките, или участието на главния редактор Ники Николов в предстартовото издание на шоуто. На всичкото отгоре форматът не е изпробван на практика никъде и вероятността да предизвика сензация е минимален.

В същото време заявеното като топ формата на сезона "Bailando" рискува отново да се подхлъзне по спиралата на "Vip Dance" и в него да има малко благотворителност, малко шоу и много интриги и конфликти. Освен това Nova се оказват в не дотам изгодна позиция, след като се изправят срещу отново благотворителния, но вече наложен формат "Великолепната шесторка", който стартира с предварително силен бекграунд, подкрепата на Unicef и силна национална мисия.

Nova се опитват да върнат част от зрителите си и с наложени предавания като "Сделка или не" и "Стани Богат" (дай Боже в него за разнообразие да участват средностатистически българи, а не поредните реалити звезди). В същото време обаче телевизията продължава да поддържа изключително нескопосаното "Шоуто на Иван и Андрей" и отдавна избледнялото като смисъл и изчерпано от съдържание "На кафе".

При тези твърде рискови ходове дори попадения като новия сезон на "House M.D.", който каналът ще излъчва броени дни след премиерата в Америка, не може да гарантира успех на пазара, камо ли шанс за доминация над bTV. Особено след като от Nova са на път да повторят грешката си от пролетта и има риск да се окаже, че претенцията за общественост е само претенция, без никакво покритие...