31 октомври, 2008

ББ (Shoot The Dog)

ББ отдавна не означава Бриджит Бардо и вече не е краткото название на "Big Brother". ББ е тв тандемът БойкоБареков. Тази сутрин генерал-кмет-лидер-бъдещопремиерът отново гостува в сутрешния блок на бТВ с всичките си титли. Няма лошо - безспорно това е една от най-коментираните личности в държавата и е твърде вероятно да поеме управлението след няколко месеца. Любопитни са обаче отношенията между интервиран и интервюиращ. Не за първи път срещата между двамата прилича много повече на диалог между господаря и послушното му кученце или цар и неговия най-голям ласкател. Подобни евтини PR кампании в сутрешния блок на на най-гледаната медиа у нас навяват на мисли в най-добрия случай за пълен непрофесионализъм и налагане на личните политически вкусове на един водещ. В най-лошия - за платена кампания, в която един човек с високо обществено доверия плаща на друг човек, към който има някакво обществено доверие. Всяка нападка срещу Борисов бива развенчана при Бареков, всяко нещо, което Генералът трябва да съобщи на електората, става тъкмо при него. Днес Бареков измаза нещо от рода на: "То вие ако нямате развитие в тази държава, то кой ли има!" Общото впечатление от разговора между двамата е, че Бойко води интервюто, а не обратното. Той определя темите, той казва за какво ще се говори. Бареков се съгласява. Милият, дори не успя да приключи разговора навреме, та закъсня с 6 минути и някак между другото подмина абсурдните коментари на Борисов за възродителния процес.


Лично Бойко ожени Бареков преди две години. Май жената между тях е леко излишна.

Това, с което аз не мога да се съглася, е нивото. Навсякъде има платени и пристрастни журналисти. Едно е тънко да прокараш собствените си идеи, друго е да го правиш на ниво митинг. След всичко това няма да е чудно, ако при спечелване на изборите от ГЕРБ, Бареков намери уютно местенце под крилото на Бойко - я в някоя комисия, я като говорител на правителството, я като pr на кабинета.

Поздравявам тв водещия със следната песен, възпяваща отношенията между друг господар и неговото "puppy":

Кремиковски вълнения


Снимка: dnes.bg

Вчера в една от водещите новинарски емисии бе излъчен репортаж за електротехник, който работи в Кремиковци. Човекът живее на кредит, затънал е в дългове и няма и 20 лева в джоба. Чисто човешки му съчувствам. Не мога да приема обаче изнудваческите действия на работниците в Кремиковци и разните синдикати, насочени "не против софиянци, а против правителството и пожарникаря Бойко" по думите на един от протестиращите пред dnes.bg. Първо, от окупирането на центъра на София и заплахите за блокиране на града за "месеци напред" определено ще се отрази повече на мен, отколкото на Станишев или Борисов. Второ, в момента служителите на една частна компания се сърдят на няколко държавни институции заради проблемите си. Все едно ако на мен не ми изплатят парите в частната фирма, в която работя, аз да се сърдя за това на правителството. Със същото основание можем да блокираме центъра защото сме се скарали с половинката си или понеже листата падат наесен. Разбирам негодуванието на служителите на Кремиковци заради проблемите там, но не мога да приема че все още у нас вирее комунистическия почин "чакаме на държавата, тя ще ни оправи". Всеки има право на избор къде и какво да работи според квалификацията си. Не виждам защо неуредиците в която и да е недържавна фирма трябва да стават повод за подобни действия.

21 октомври, 2008

Лакмусът "Ахмед Eмин"

Смъртта на Ахмед Eмин стана поредната основна тема в държавата. Няма да се задълбавам в разсъждения какво всъщност се е случило и дали изобщо е станало. В почти всяка изказана версия има зрънце логика. Гледах няколко телевизионни предавания, посветени на темата, четох немалко анализи и ми направи впечатление нещо встрани от основния сюжет. А именно, че този информационенн повод формулира много добре трагичния факт: усещането у хората, че в България политиката и в частност ДПС са не просто понятия, станали синонимни на корупция и непочтеност. Въпреки че различните предположения около смъртта на Eмин често си противоречат, всички се обединяват около идеята, че в смъртта му има нещо много мръсно, конспиративно, надхвърлящо обикновеното престъпление. Накратко, сливането на държавата с престъпността в съзнанието на хората е не просто възможна реалност. То е факт. Неосопорим. Фигурата на Ахмед Доган постепенно придобива все по-мрачни краски и се оказва, че огромната част от обществото приема, че той е демонична фигура. Същотото това общество обаче приема присъствието на Доган по върховете на властта вече осма година без протест, без нетърпимост, без дори тих ропот. В най-лошия случай Доган отнася някоя сочна псувня, а отделни индивиди го използват като удобен повод да правят анти турски изказвания.

Днес в цялата държава се шушука за възможните причини за една неочаквана кончина. Опозицията вади плакатни изявления, премиерът се жалва от медиите и ги поучава (несчръчно, както винаги), а обикновеният човек изказва необикновени идеи по случая. Така мистериозната? смърт на Ахмед Емин се превръща в своеобразен лакмус, който оцветява едно осакатено общество в неприятни краски. Остава въпросът: искаме ли да живеем в такова общество? И какво ще направим, за да не живеем в такова...

16 октомври, 2008

Най-твърдата планета...

Очаквано, кастингът за "Ясновидци II" роди своите шедьоври. Един от тях не може да остане скрит за поколенията и затова благодарение на екипа го публикувам тук:



"Казвам се Илко, на 20г., от Сливен. Мога да предсказвам на хора бъдещето им но повече в професионален план отколкото в личен съшо и бъдещи събития виждам напоследък видях развитието на човешкото общество за слледващите 60 години контактувал съм и с извънземни от Планетата Кур(моля не го приемайте несериозно знам ,че ще се засмеето но това е голяма обида за мен) Ще съм щастлив да помогна с каквото мога."

14 октомври, 2008

Спомени на концертния стопаджия

Ако преди години идеята да видя Депеш Мод, Мадона, Лени Кравиц, Кайли Миноуг и много други беше просто невъзможна химера, днес това е прекрасната реалност. Вдъхновен от билета си за пред сцената с надпис Depeche Mode 2009, реших да споделя 10 емоционални концертни фото спомена:

1. Peter Gabriel



Част от нашата агитка на първи ред, по средата, на концерта на Питър Гейбриъл през 2004 година. Отидохме пред стадиона около 2 часа преди отварянето на вратите - бяхме единствени, като изключим двойка цигани. Те бяха опънали импровизирана сергийка, на която продаваха самоделни лентички, на които пишеше "Peter Gabriellee" или нещо от сорта. Бяха изразяни малко на криво, а под надписа се виждаше друг - Iron Maiden, замазан набързо. Като изключим този детайл от родната действителност, имаше малко поводи за смях и много за радост. Въпреки че поради особеностите на сцената видяхме около 1/ 3 от оригиналното шоу, Питър беше изумителен. Страхотен музикант, страхотен шоумен и обаятелен човек.

2. Madonna I



Мадона заема поза, Париж, 2004 година. Каквото и да си говорим, тя е най-голямата жива музикална звезда и първият ми досег с нея беше запомнящ се и зарибяващ. ReInvention Tour е най-добрият музикален спектакъл, който съм гледал, на живо или на запис. Повече арт инсталация и театрална постановка, отколкото поп концерт, ReInvention е обединение на всички сценични изкуства в едно, придружено с изумителна хореография и излъчването на Мадона, заради което четири години по-късно с една приятелка измислихме нова дума. Мадона не е магнетична. Тя е просто... Мадонична.

3.Depeche Mode pre-show



Тази снимка, която намерих в нета, казва всичко. Една от най-великите групи на всички времена идва за първи път в София. Стадионът, на който пеят, е сред блатата и ориенталската специфика на Илиенци. Впечатляваща е инициативата да се подгрее публиката с бира и кебапчета. Добре дошли в Ориента.

4. Depeche Mode, LIVE 2006!


снимка: "Стандарт"

Гласът на Дейв, "Question of Time", "I Feel You, "Enjoy The Silence", онова странно излъчване на Мартин, напомнящо на Чаплин, "Home", "Shake The Disease", атмосфера на искрената любов на тези, които бяха на терена към тези, които свиреха на сцената. Емоция, "In Your Room", "John The Revelator", могат го тия Депеш и това си е!

5. Madonna репетира



Първи ред, Дюселдорф 2006 година. Мадона, епизод 2. Без грим, по анцуг, тя репетира на 2-3 метра от нас първите две песни от Confessions Tour. Моли публиката да си запази крясъците за концерта и виждаме как се гради поп шоу. Вече на сцената, тя показва малко умора и много професионализъм. Дали язди танцьор-кон, пее разпната на кръст или танцува облечена като Джон Траволта под звуците на АББА, се вижда, че макар и на 48, концертът й все още е предизвикателство към всичките й колежки на по 20 години, които са дръзнали да се качат на сцена.

6. George Michael pre - show



Няколко десетки хиляди души са се събрали в очакване на една легенда. След 25 години кариера човекът глас най-сетне е на българска земя. И чакането си заслужаваше.

7. George Michael в София



Той пее без нито една фалшива нота, без трепване на гласа, с много емоция и много красота в гласа. Обгърнат от светлина и мултимедийно шоу, той се усмихва непрекъснато и дава на феновете си някои от най-големите си хитове - тоест някои от най-големите хитове в поп музиката. Той е Джордж Майкъл и аз го видях на 2 метра от себе си. Въпреки странната 20 минутна пауза, споменът за този концерт винаги ме кара да се чувствам добре. Благодаря ти за емоциите, Джордж.

8. Kylie, кучко!



Три факта за Кайли Миноуг. Първо: тя е много по-красива на живо. Второ: тя пее много по-добре, отколкото може да си представите слушайки записите й. Трето: определено няма как да ви е скучно по време на нейните концерти.

9. Lenny Kravitz или как видях музиката



Лени Кравиц е музикант. Истински. От онези, от които изкуството просто струи. Трудно ми е да опиша какво изживях заедно с хората около мен в онези два часа, в които бяхме увлечени от извънземната мощ на този човек, който ни накара да забравим всичко останало и да се потопим във вихъра, който представлява тази музикална стихия. Ще повторя при първа възможност!

10. Пак Madonna - Дюселдорф, Атина, септември 2008



Какво да се прави, пристрастяващо е.

12 октомври, 2008

Италианска афера

Нравите на хората в нашата държава започват сериозно да ми писват. Поредният изблик на комплекси от наша страна изригна като вулкан снощи на националния ни стадион. Причината: присъствието на 50-ина италиански фена, дошли да подкрепят своя отбор в мача за квалификации за световното първенство. Според регистрирани в сайта hooligans.bg:

"Италианските ултраси продължиха с бруталните си изцепки и запалиха откраднатото българско знаме, което свалиха от оградата на сектор "Г" преди срещата. Феновете на ЦСКА реагираха веднага и хвърлиха мощни бомби към тях, но полицията влезе в сектора и опита да разтърве разразяващото се меле.

Още има се възхищваваите и им правете минети !

КУР за ИТАЛИЯ"


Интересно е че у нас полицията не взима мерки срещу подобен род хулиганства, а оставя с тях да се саморазправят феновете по най-свинския начин.


Логото на сайта hooligans.bg, който прокламира футболното хулиганство с лек националистически оттенък

Много искаме да ни приемат като пълноправни членове на ЕС и се сърдим на леко пренебрежителното отношение, с което на запад гледат на нас. Миналата година имаше възмутени, че италианският политик Филипо Пенати поиска визи за българите в страната му, въпреки членството в съюза. В същото време обаче не се свеним да изливаме агресия върху напълно непознати, без основание, или пък с жалкото основание, че за момента май-май нямаме много шанс да се класираме за първенството. Но имаме всички основания да влезем в новините - пак с негативен оттенък към нас. Показателно е, че ако изпишете "хулигани" в галерията на гугъл, първите няколко десетки снимки са почти изцяло посветени на футболните фенове.


Футболната агитка "Ariana Boys". Снимка: hooligans.bg

Подобни спортни запалянковци има навсякъде. Мерки срещу тях - също, макар и в България те да са с по-скоро пожелателен характер. За мен проблемът е, че това е просто поредният пример, в поредица от хиляди, че у българите кипи агресия, която не ни прави чест, и като цяло сме комплексирани, недружелюбни и нецивилизовани. Все повече заприличваме на някакво проскубани, озлобени и диви аборигени, попаднали в цивилизацията - и колчем някой се приближи към нас, започваме да ръмжим. После се чудим защо ни искат затворени в клетки.

09 октомври, 2008

"Циркаджийският" гаф на Станишев

Премиерът слиза по стълбите с усмивка. Плясва с ръчици и посреща представителите на опозицията, понесли подписка за неговата оставка под формата на самодейни "заповеди за уволнение". Репликата, с която министър председателят се обръща към своите опоненти влиза във всички новини: "Здравейте, циркаджии!"

Здравейте, господин Премиер.

Няма да коментирам състоятелността на тази подписка, нито смисъла от нея при редовни избори само след няколко месеца. Това, което не може да остане без коментар обаче, е маниерът на господин Станишев, маниер на говорене, на поведение, на политическо държане. В тази подписка са участвали реални хора, и отношението, вложено в думата "циркаджии" автоматично се пренася към тези, които са се включили в нея. Тоест премиерът нарича част от народа си с тази дума.

Опозицията погрешно изтълкува просволутата реплика като изпускане на нерви. Няма такова нещо. Тази очевидно не изпусната, а репетирана фраза, е цинична именно заради впечатлението, че е твърде неоригинална проява на оригиналност, при това в година, в която решенията и реакциите на правителството меко казано могат да се обозначат именно с термина "циркаджийски". Списъкът с гафове, решения, намирисващи на корупция и нагла демонстрация на безотговорност от страна на господин премиера и неговия екип, е твърде дълъг, за да бъде цитиран. Демек клоунът се надсмива над клоунадата. В цялата тази циркова фиеста ще вземе да се окаже накрая, че шутът е заел най-важния стол в държавата, а на останалите хич не им е до смях.

Ясновидците се завръщат



"Ясновидци 2: В зоната на здрача" се нарича вторият сезон на реалити шоуто, което стана едно от най-гледаните предавания в България за 2008 година. Новите епизоди ще започнат да се излъчват през януари.

Войната в тоалетната

Българският футбол отдавна мирише на кенеф и като че ли именно в тоалетните е най-точното място за развихряне на войната между агитките у нас. Предлагам ви поглед върху вратата на току-що ремонтираната полуобществена тоалетна. Тя се намира в известно телевизионно студио, където се правят някои от най-гледаните предавания в България - включително и такива, които критикуват футболното хулиганство:



(Натиснете с мишката върху снимката, за да я видите в реален размер)

06 октомври, 2008

Depeche Mode идват отново!

Мечтите са много хубаво нещо, особено когато се сбъдват по два пъти. Когато през 1993 чух за първи път цял албум на Depeche Mode знаех, че слушам една отнай-великите групи в историята. Мечтаех си един ден да ги видя и чуя на живо - и се случи през 2006 година, когато те разтърсиха София и феновете с наелектрезиращият си концерт на българска земя. Явно впечатлени от публиката, която знаеше всяка изпята песен, те се завръщат у нас следващата година - на 18 май 2009 и при това ще пеят на националния ни стадион! На печелившите (сред които категорично съм и аз) - ЧЕСТИТО!


снимка: mp3.bg

P.S. из чат с колежка:

[15:45:14] nik каза: сега си пускам целия концерт
[15:45:17] nik каза: ох, или дивидито
[15:45:19] nik каза: а трябва да работя
[15:45:25] nik каза: абе няма да работя
[15:45:28] nik каза: амахааа, ще работя
[15:45:32] nik каза: ще си слушам депеш
[15:45:37] nik каза: през нощта ще работя
[15:45:41] nik каза: сега съм зает
[15:45:42] nik каза: с това:
[15:45:47] nik каза: ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!